Назад в миналото

- Бива, като за опит - съгласи се като схвана за какво идваше реч - Да, има смисъл. Ако не подейства този начин нещата така и така ще се изпълнят лесно. Аз ли да ходя да й кажа?Въпреки че не ми е ясно как точно се подхожда

- Ти ще трябва.- отвърна Нава и го погледна някак сериозно:- На теб ти има най- голямо доверие, пък си и неин татко все пак, това е още един плюс към плана.

Той нервно потропваше с крак по мрамора, сякаш беше чакал цяла вечност
"Ще успееш ли?" стресна го...стресна ги, гласът. Даедел и другият се спогледаха нервно, да, не си бяха добра компания заедно. Муртаг се изправи и напусна с облекчение това място, странно беше, че Даедел не се опита да го спре.
- Ще опитам тогава - отвърна най-накрая когато Ним изчезна отново

-Успех...

-Вичииии...
-М?
-За какво си говорят там горе?-накрая попита,като подпря ръчички на парапета на прозореца.
-И аз не знам.-кръстоса пръсти зад гърба си.-Явно е "забранено за деца" разговор,не знам.

- Там горе или по коридора в дясно, чудя се. Защото там горе е забранено за дракони и хора от Мерик - прекъсна ги лилавокосия, не беше толкова трудно да ги намери, но да обмисля какво точно трябва да каже...

-Татеее!-детето подскочи и се затича към него да му даде още една прегръдка.-Вече може ли да разбера каква е тази тайна?Интересно ми стана...моля те,моля те,моляяяя тееее!

- Дали трябва да ти кажа или да се опитам да го запазя тайна? - замисли се сериозно отново и пак се наложи да помоли Ним да повтори...Не беше толкова сложно, но поне трябваше да е сигурен, че му е набито в главата

-Кажи ми,кажи ми,кажи мииии!-задърпа края на наметалото му упорито,докато го гледаше с едни ей такива големи молещи се очички.
Вичи пак се правеше на идиот със своите знаци,след като не знаеше какво бяха решили останалите и сега се паникьоса,че всъщност нищо не бяха измислили...

- Я да видим от къде да започна - замисли се сякаш той, после седна на пода и въздъхна - Трябваше да излезеш, защото не биваше да чуваш за нещата, които подготвяхме за теб. Нали не трябва да научаваш за мястото, където смятам да отида и да потърся няколко нужни неща, защото искам да направя нещо за теб. Сигурно звучи странно?

Тишина...Вичи спря,защото не можеше да повярва на мозъците на онези хора там в залата.Пък Джени просто не можеше да повярва...
-Ама...ама...това ми е достатъчно...-стисна дървената играчка,а пък раменете й започнаха рязко да се мърдат в знак,че всеки момент щеше да се разплаче.-Не искам татко...да си губи времето...

- За мен може и да не е достатъчно, ами ако искам да е нещо по-различно, защото подобни имат и много други хора?Татко ти не си губи времето, защото постоянно си търси работа, а най-накрая му намериха нещо, което да е по силите му - поне беше хванал нишката и не бъркаше, защото на няколко пъти му се искаше да каже истината...Поне съзнаваше, че е невъзможно

-Ама...това значи ли,че ще те няма дълго време?-вече една сълзичка беше съвсем близо до капване.-Ще мога ли да дойда с теб?

П.П:Драматизъм,драматизъм...

- Първо ще отсъствам малко, за да осигуря нещата. Не знам колко бързо ще стане, но ако се забавят твърде много няма да ги чакам и ще се наложи после отново да отида да взема нужното. Все пак надявам се да действат бързо, но може би зависи от това дали имат проблем. И ей, как можеш да дойдеш с мен, след като нали ще правя нещо за теб?

-Ммм...-кап.
Това "ммм" звучеше по-различно от преди,защото явно се опитваше да звучи нормално,но не се справяше особено много.
-Благодаря ти,тате!-и въпреки сълзичките,се усмихна още по-широко от всякога,че даже прегърна ръката му двойно по-силно.

- Без сълзи, моля те - продължи вече по-спокойно, сякаш беше минал през сто битки за да излъже качествено, така да се каже - Ще се постарая да не се бавя и да ги накарам да поработят по-бързо, ако се наложи и ме бавят.
После се усмихна и стисна ръката й спокойно

П.П. човек желязо, успя да не излъже брей...

-Добре...-затърка очите си в опит да спре сълзите и отново се усмихна.-Радвам се,че си имам такъв татко!

- А аз от своя страна се радвам, че си имам такава дъщеря. - после въздъхна и за миг се зачуди какво ще прави ако Ним не е измислил подходящите неща, които да му трябват. Нямаше си на представа какво мислеше демона за това. - Щом съм решил да ти подаря нещо, изглежда наистина си много добра

-Хихи...
-Тя е най-доброто,което някой може да получи.-Вичи,поосъзнала се малко,стоеше със ксръстени ръце,подпряла се на стената.-По мое мнение.

- Разбира се - посъгласи се лилавокосия, после се изправи - А какво ще е това, което съм намислил....Може и да не е много добро, поне на външен вид, но предварително ще ме извиниш, не съм особено добър

-Няма значение!След като е от татко,то е най-скъпото нещо на света!-заподскача детето.-Сигурна съм,че ще бъде прекрасно!

- Радвам се, че мислиш така - отново кимна лилавокосия, после се огледа - Може би искаш да видиш другите, или не ми се сърдиш, че се опитах да те изгоня, ама неуспешно

-Аз да ти се сърдя?-опули се тя,като едва не се катурна назад от глупавата мисъл.-Невъзможно!

- Така ли?Я чакай да си го запиша, че ме хвана страх от това да не би да ми се разсърдиш наистина...Само че нещо тефтера е изчезнал
"Реших да го изпера, беше станал на нещо по-лошо от баница" намеси се Ним спокойно

-Защо да ти се разсърдя?Ти искаш да ми направиш нещо,а аз ще ти се сърдя?!
-Най-доброто...-повтори Вичи сякаш само на себе си.

- Добре, разбрах, повече няма да се опасявам, клетва! - вдигна ръка съвсем сериозно сякаш наистина даваше една такава, макар че честно казано не знаеше за какво да се закълне, след като не мислеше, че някой му се сърди все още...- Да ходим някъде?