Назад в миналото

- О не - усмихна се Муртаг и поклати глава - Поне не в компанията, в която се намираш сега. Винаги се случва нещо, безобидно или не, но не минаваме без такива неща. Ежедневие, въпрос на това как си устроиш живота. Пък и хората отвън никога не са имали намерение да оставят живота на спокойствие. Моя.
Навън ездачите отново спореха, отначало по-тихо, но сега доста по-силно, явно спореха относно това кой на какъв пост да бъде.

-Уааа!Звучи интересно!-...още малко и звездички щяха да блеснат в очичките й.

- Весело е, зависи от ситуацията. Само че има и някои които въпреки, че ситуацията е лоша продължават да правят нещата весели. - имаше предвид един от ездачите и неговата комичност, която нямаше край. Като се замислеше...Тези ездачи в синьото бяха най-интересните персонажи отцялото им царство. Как ги бяха събрали точно такива... - Дано не ти се наложи да живееш близо до онези долу, те са си странни хора, въпреки всичко.

Джени погледна любопитно надолу през прозореца и ги забеляза.Но нещо й направи още по-голямо впечатление.Изгрявщото слънце...Погледна напред към хоризонта някак невярващо,толкова бързо ли се бяха изнизали дните?

- Слънце, о ужас - изнерви се Клайв и се изправи, за миг посегна към шишето, но се отказа, после щеше да си го вземе - Добре, слизам надолу в подземията, че имам работа.
- Ами ако ти стане зле?
- Ей, с този чай няма да ми има нищо - ухили се той и побърза да се изниже. Нат вдигна рамене, на него слънцето не му пречеше.

За пореден път дребният й ръст доста й помогна.Успя да се измъкне от стаята,щом се скри зад наметалото на зимния демон,без той да я усети.Трябваше да отиде там,беше дала обещание не само на себе си,но и на друг човек,който също си отиде...Отдръпна се от Клайв,когато беше най-сигурно,че нямаше да я види,и заслиза надолу по стълбите към изхода.

- Ей Нат не смяташ ли, че нещо ни се губи? - започна Муртаг с привидното си спокойствие.
- А..Къде...Къде е тя? - паникьоса се момчето след като се огледа и този път наистина изпусна бутилката, която искаше да прибере. Муртаг се подсмихна, после легна назад.
- Спокойно, просто остави. Всеки си има цел...Пък и навън ездачите ще я видят така или иначе ако се случи неочакваното.
- А ти няма ли...
- Ще скоча от прозореца, ако се наложи, не е високо...
- Говори за себе си...

Как й се искаше да не си беше оставила ръкавичките обратно в тронната.И не можеше да ги скрие в джобовете си вече,държеше нещо странно в ръцете си,приличаше малко на еделвайс.Знаеше точно откъде да си откъсне близо до двореца,така че това не беше проблем.Но друго важно място беше малко по-далеч и не знаеше дали щеше да стигне навреме.
'-Аааа,как обичам сутринта!
-Някои биха ни сметнали за доста странни,щом не ни се спи...
-Да ни сметнат за такива!На мен продължава да си ми харесва!
Джени се беше лепнала за вратата и слушаше с усмивка на лице разговора между току-що събудилите се родители.
-Просто виж как всичко се съживява!'
Стисна очи и продължи напред,искаше да ги види...

- Нат...Излез - сепна се лилавокосия за момнет, а детето се вцепени, после бавно, съвсем бавно изпълни заповедта, не можеше да спори с...С него...
"Даедел, престани, прекалено много ти е..."
"Пусни ме, трябва да се раздвижа, омръзна ми от теб. Къде е момичето?Ще го настигна, предупреждавам те" и още ред други предупреждения и заплахи.
Навън наставаше огромно движение, след като те бяха решили да се настанят тук. Нямаше отърване от ездачите. Един тъмносин дракон вдигна глава тревожно, после излетя изведнъж като накара хората да изпопадат в снега от изненада. Беше тръгнал към замъка, видя и момичето, всичко се виждаше от горе.
"Мога да те пренеса?" каза тихо, отправяйки въпроса към нея, знаеше, беше сигурен, че може да го чуе. За разлика от другото, което го беше събудило

Детето внезапно спря да се движи,едва не изтърва цветята.Уплашено се огледа,не видя нищо...и тогава дочу изключително познатия звук на махащи криле.Погледна стреснато нагоре,но щом видя драконът,се поуспокои.
-Н-наистина...наистина ли ще ме пренесеш?-извика,за да успее да го чуе,но и не толкова,че и ездачите да се справят с това.

Драконът си наложи да кацне малко по-надалеч, докато някои му викаха недоволно, още сънени. Драконът с голям белег на шията и все пак, беше още жив.
"Ако Винр Алфакин каже, че ще те пренесе, значи ще го направи" гордо отбеляза, като сви крила, напоследък за никого нямаше смисъл това дали е участвал в Последната битка или не, но Винр си беше останал просто той. "Може да искаш да направиш нещо опасно, но аз бих могъл да ти помогна. Знам, не се познаваме, едва ли би могла да ми се довериш просто ей така. За дракон като мен е важно да съм в помощ, независимо в какво"

Джени не успя да се въздържи и прегърна муцуната му толкова щастливо.Бързо се изкатери върху него,внимавайки да не го докосне по този белег,който за миг наистина я накара да настръхне.
-Трябва да стигна до онзи хълм!-и посочи със свободната си ръчичка към хоризонта...слънцето беше наистина бързичко днес,още малко му оставаше.

"Добре, но трябва да се държиш здраво, не съм сигурен колко ще е ветровито там" предупреди, после размаха криле и се издигна малко по-бавно от преди малко, не беше далеч, нямаше да бърза. Огледа нещата долу - всичко си течеше по старому, а и никой не го беше грижа за него, понеже си нямаше ездач. Подчиняваше се на малцина и в повечето случаи скиташе сам. Пък и разногласията, които водеха всички в последно време кой да ги води бяха накарали дори драконите да се изпокарат до една степен.
"Сега пристигаме"

-Благодаря ти...-опита се да прегърне врата му,но този път ръстът й не беше в нейна полза и ръчичките й до никъде не стигнаха.
Нещо беше по-различно в усмивката й,обаче.Детето грееше като малка звездичка от надежда.
Но драконът имаше право...беше наистина ветровито и поиска не само ръкавичките си,но и лентата за коса,защото сега всичките тези кичури бяха на мисия да й пречат напълно да вижда!

"Вятърът ще се разсее" като се понижи малко, знаеше че тази скала не е ветровита, но около нея има вятър..Така си обясняваше нещата с драконското си съзнание. Така...Скоро щеше да кацне, за това по-добре щеше да си намери място още от сега. Едва ли не обикаляше скалата за да кацне. "На самата скала, нали?"

-Мястото е точно зад нея,но можеш и там да кацнеш,да!-нямаше търпение да стигне,изкушаваше се да се метне от дракона,но реши да пропусне този път...

"Кацам" каза простичко дракона и след минути беше вече долу, като се наведе, за да спомогне за слизането й

Джени се плъзна по люспите му и се озова точно там,където трябваше...Шумът от приземяването й в снега й се стори толкова силен,че щеше да я накара да оглушее.За миг се почувства притеснена.Усети слънчевите лъчи зад себе си и се обърна...слънцето напълно изгря.
-Здравейте...мамо...татко.-стоеше пред два големи камъка,на които беше изграфирано "Елоре Блейд" и "Шико Блейд".

Драконът се обърна на другата страна спокойно, чакайки детето да свърши. Ако можеше щеше и да излети, но по-добре беше да остане, поне така мислеше.

Приклекна и остави половината еделвайси върху единия гроб,другата половина-върху другия.Събра ръчичките си и се поклони лекичко,преди да погледне отново към камъните,този път с насълзени очи.
-Липсвате ми...и баба ми липсва.Лор също.Иска ми се много да ви видя...и един специялен човек ми каза,че някой ден това ще се случи...и аз му вярвам.
Пристъпи напред,прехапна устни,но продължи:
-О-обещах-кап.-на баба,и на себе си,че ще дойда тук да ви видя и да ви кажа как съм.Отначало си мислех,че съм самичка...но сега не съм толкова сигурна.-кап.-Лор продължава да си играе с мен...в сънищата ми,но пак ме кара да бягам насам-натам след опашката му.
Кап.Кап.Кап.Замълча и само звукът от капещите й сълзи се чуваше.
-С-спокойно,мамо,не съм се разболяла все още.Все още нося онзи пакет с билки,който ми даде,така че ако настина,ще се оправя.Тате,още не съм си намерила дракон,не мога да те накарам да се гордееш с малката си дъщеричка.Но някой ден ще успея...

Продължи да гледа настрани, сякаш нарушаваше нещо свещено, така си се чувстваше. За драконската му душа това бяха моменти на които не биваше да присъства. Беше присъствал на много такива, включително и на онзи, в който Бриам се сбогуваше с другите, докато в подземията Арвен се бореше с Муртаг и неговата настойчивост да я измъкне. Но това бяха негови битки. А другите хора се бореха за друго. Какво ли означаваше за хората да си намерят дракон, не го съзнаваше. Беше се излюпил заедно с друг дракон, но никой не беше разбрал. Винр нямаше ездач и нямаше да има, така изглеждаше

-Не знам точно какво ще правя от сега нататък,но,мамо,спомням си какво ми беше казала веднъж."Животът ми се струва толкова интересен само защото не знаеш какво те очаква утрешният ден!"Така че утре може да се окаже,че съм някъде съвсем другаде,със съвсем друга цел.
Още една сълза капна и детето пристъпи още напред,докато накрая не застана точно между двата камъка.Прегърна единия,после другия,изхлипа още няколко пъти и накрая погледна към небето.Слънцето грееше както винаги,нищо не се беше случило.
-Бака...-поклати главичка тя и се обърна назад,не очакваше драконът да е останал,но все пак се зарадва,щом го видя...

"Не смятам никого от тук присъстващите за бака" обърна се дракона към нея, вятърът беше стихнал и всичко беше вече наред. Поне от драконска гледна точка, разбира се... "Това се отнася за някои ездачи, но в добрия смисъл"

-Няма значение вече...-поклати тя глава.-Може ли да ме върнеш обратно?

"Разбира се" кимна с глава дракона и се усмихна. "Знаеш ли какво, Муртаг изглежда те харесва, загрижил се е за теб. Моя съвет е да внимаваш, лепи се като муха на мед" снижи се, за да може момичето да се качи.