Назад в миналото

Очите й се разшириха лекичко,но отново щастливата й усмивка зацарствува на лицето й.Изкатери се отново върху дракона,този път много по-спокойна.Погледна назад към двата камъка точно когато се издигаха,и махна за довиждане.

Сега оставаше само да се спусне. Още от тук виждаше как онези глупачета се бият. От тук изглеждаха като клечки. Както казваше Рой "Ами сутрешната тренировка е много полезна". И това правеха в момента, дърпаха се като деца...Наистина странни.
"Внимание, падащи ездачи на полянката, пак ще се стреснат"

Детето обаче не се притесни,сякаш беше свикнало да лети из небесата така.А това беше първият й полет в живота...Даже не трепна,щом се озоваха на земята.

- Винр, ти полудя ли днес? - заскача Рой, на който вятърът от кацането на дракона му беше направил прическа "афро".
- Остави дракона, Рому - прекъсна го Муртаг, който седеше до един камък и дялкаше нещо от дърво, вероятно конче. Правеше го за да има работа през дългите самотни нощи, не можеше да заспи, тренираше дялкане, а сега беше сутрин и беше усетил, че не е дялкал от миналата нощ. - Как беше полета, Джен?

-Страхотно!Благодаря ти,Винр!
Веднага,щом слезе долу на земята,изтича пред дракона и протегна ръчички,за да успее да прегърне поне края на муцуната му.

Винр наведе глава към нея спокойно, помощта беше малка, а ако не се беше събудил...
"Ако ти трябвам, просто ме потърси" каза тихо докато Рой подскачаше зад него да му привлече вниманието. Нямаше значение, така и така щяха да се видят следващата битка.
- Винр, внимавай да не решиш, че трябва да служиш на момичето, защото тя може и да не те харесва - отбеляза онзи с цигарата, който си правеше снежен човек

-Това не е вярно!-детето гушна колкото се можеше по-здраво главата му.-Даже много ми харесва!Красив и мил дракон!
Толкова злобно май не беше гледала някого напоследък...

- Шегичка, шегичка - побърза да отбележи пушача сред лекото подхилкване от събратята си.
- Винр си е много добър дракон, ако питате мен - каза спокойно Муртаг, като за миг погледна съществото.
- Но не изпълнява заповеди - запротестира Рой недоволно
- Защото не си го помолил - скастри го лилавокосия и се усмихна, продължавайки да дялка

-Не ги слушай какво говорят...-каза Джени по-тихо.-Благодаря ти отново,за това,че ми помогна...и за това,че мога да разчитам на теб.

"Винаги на среща" намигна съществото, така и така не обръщаше внимание на коментарите за себе си. Беше си просто всекидневие да ги слуша, особено Рой, не се разминаваше. "Все пак винаги има някакъв вид опасност, ако се навърташ при тях...Шегувам се, уж можели да защитават"

-Блееее.-дръпна устните си с пръстчета срещу униформените,уж плезенето й да бъде по-ефектно,но май само се правеше на клоун.

- Ей, внимавай да не ядосаш Пушльо, че няма да те защитава - започнаха коментарите, понеже трябваше и да става забавно.
- Да Пушльо ще опуши всичко и ще трябва да избягаме от тук...
Муртаг поклати глава, защо всичко обръщаха на шега нямаше си и понятие. Но ставаха за компания.
- Кой иска конче? - вдигна току що издялканата играчка - Че вече имам голяма колекция

- Между вас и... кого?- този " някой друг" му се стори странно. Нов враг, с нова цел или просто пратеник на Дарсия, нямаше ни най- малка предтава какво се е случило докато е бил в чуждото съзнание, а това му липсваха и спомени от времето, в което "беше" Ника.

Ако това беше примамка,за да я накара да спре с физиономиите,подейства.Напълно забрави за онези...Рязко се обърна към него и с леко скептичен поглед погледна към дървената фигурка.

-Някакъв си...не се представи.Беше някакъв такъв едър,с дълга синя коса и червени очи.Бронята му беше много странна,не можехме да я разбием,а Муртаг...по-скоро Даедел,успя да го удари само когато аз хвърлих една черна магия срещу него!

- Не, не казвай че е хубава, не ме бива - побърза да обяви ездача като прибра ножчето за дялкане в един от джобовете си. Кой знае как щеше да го намери после, но нямаше значение... - Но се упражнявам всяка нощ все пак

- Явно проблемно.- отвърна и се смръщи замислено:- А сега...- за момент прекъсна, разсеян от шума от крилете на Анасази, който изхвърча безмълвно през прозореца и се загуби някъде навън:- А сега този натрапник къде е?- върна вниманието си, като погледна към синекосата пак.

-Не знам,измъкна се по възможно най-странния начин.Някой използва портал и го всмука вътре.Очевидно си има и по някой съюзник.

Изтича при него и щом пое играчката в ръцете си,я прегърна силно.
-Аригато.

- Доиташимаще - ухили се Муртаг след което закри лице от снега, който се надигна, когато дракона се издигна във въздуха, заедно с Вилла и още мнозина дракона, може би на така наречения "патрул"

П.П. доиташимаще = моля, заповядай отново^^

- Не е сам значи? Проблем, е дано не се върне пак... или ако реши да намине, да го видя какво представлява.- протегна ръка и взе меча от земята до себе си, като го прибра в ножницата с лека усмивка:- А останалите къде изчезнаха?

-Жабчо тук!
-Вампи също!
-Снежинка докладва!
-...
-Хайде,де,Дейвид,кажи го!
-...таралежчо...Не съм толкова рошав!
-Ти ще кажеш!

-Бай бай!-момиченцето замаха с ръчичка на драконите,а след това се зае да се отравя от снега,който и нея заля.

Муртаг погледна нагоре усмихнато, а драконите тръгнаха да се отдалечават, в отговор на поздрава на момичето някои изреваха за едно "чао", после като че ли изчезнаха и това беше.
- И ние имаме работа - започнаха ездачите като изведнъж се сепнаха
- Муртаг, ти защо седиш?
- Ааа нали съм ви водач, съжалявам, аз съм отпуска - ухили се отново лилавокосия

- Това от къде... ви хрумна?- запита изненадано и примига няколко пъти:- Жаби, вампири, таралежи и снежинки. Кой го измисли?

Магьосницата весело застана до прозореца и посочи надолу.
-Виж сам за себе си.

Отпрати им последен сърдит поглед.
-Нали не се сърдиш?-виновно попита.

- За какво трябва да се сърдя? - любопитно вдигна глава, не си спомняше да има причина... - Ти имаш много повече причини да се сърдиш на мен. Всъщност не още, но сигурно ще ги проима

Нава се изправи и приближи заинтригувано, надникна внимателно и наклони глава на една страна:
- Дете? Малко момиченце...- усмихна се и се надвеси повече.
Другите два прозореца също се заеха от Джули и Джин, който също с интерес загледаха Джени. Горе, от кулите пък Анасази наблюдаваше цялата картинка с интерес.