Назад в миналото

-Хе...-подсмихна се Намару и с бясна скорост няколко ножа вече хвърчаха от ръкавите на ризата му в посока към Нава.

Зелена вълна от призраци отблъсна ножовете и ги приковаха към стените и колоните, като няколко призрака ги придържаха за безопасност на околните. Джули и Джин отсъпиха назад, но само Анасази запази местоположението си, наблюдавайки смръщено.

-Спри се,идиот такъв!-нещо тежко се хвърли срещу него и го залепи за земята,но той бързо реагира и я избута грубичко настрани.
-Няма да ми пречиш!-изръмжа Намару срещу нея.

- Не я докосвай!- извика Нава, като заби Джиерда в снега, близо до главата му, а това го стресна.
" Какво правиш?!"
" Ще го убиеш наистина, нали?"
" Ника, разкарай се!"
Отново взе контрол над ръката си и издърпа меча от земята.

"Муртаг, там нещо не е наред" прошепна дракона след малко, като спря внезапно и закръжи, чакайки решението на лилавокосия.
"Мога да ида да проверя...Но трябва да оставя децата на теб" несигурно отвърна Муртаг скачайки едва ли не на главата на съществото. "Вилла, тя ще ме вземе, но не знам..."

-Ооо,не сме ли малко зловещички днес?-ухили се одново тоя и метна поредните ножове срещу него,като се възползва от това,че белокосия се опита да се защити и се изтърколи от там.
-Зад теб!-още няколко...

- По- добре да не виждаш това зловещо... у мен.- промърмори Нава, като отби първата пратка ножове, но нямаше достатъчно време за някои от тези зад него. Част от ръкава му пострада, като получи и няколко разкървавени драскотини.

- Май още е опасно за вас - въздъхна лилавокосия след малко, като се обърна към децата.
"Махни ми се от главата" изръмжа пък Винр.
- Гомен, гомен... - скочи отново назад, за да не пострада и отново въздъхна. - Какво ще кажете?Да отидем там?

Джени погледна надолу и поклати главичка,не искаше да ходи там...Онзи изглеждаше като някой изтерик.
-Споко,вие си стойте там,ние ще се оправим!-изкрещя Даниел,преди и той да се включи в абсурдния бой.

- Хм, май така и така не ни искат... - поклати глава Муртаг, пък и откакто Ним пак се сърдеше не беше сигурен в боя...
"Искаш ли проблеми при драконите?" чу се наоколо тихичкият глас на Лука, от който винаги настръхваше "Имаме си един дявол..."

-Дявол?-заинтересова се Джени.-Къде е този дявол?

- Лука? - попита като се огледа с надеждата да го види
"Затворила се е в една пещера, не знаем коя е, нито как изглежда...Но едва не счупи моята и главите на няколко деца с една пръчка"
- Хм...Кой е "за" и кой "не"? - въпросително загледа Муртаг към небето, сякаш беше сам и питаше Ним и Даедел

-Аз съм 'за'!-размаха ръчичка Джени във въздуха,като едва не се изтърколи от Винр.-Искам да видя този дявол!

- Защо не - повдигна рамене Нат, а Винр се подсмихна
"Където искате, натам летя" простичко добави той.
- Хайде да видим що за дявол е тогава - ухили се лилавокосия стискайки ръка в юмрук, сякаш вече беше победил "дявола"

Още няколко ножа и вече беше приковал всички без синекосата към земята с някакви магии по остриетата,не можеха изобщо да помръднат.
-Защо правиш това?!-изрева елфката,стискайки дръжката на меча си.-Заради мен?!
-Не...-очите му вече наистина просветнаха зловещичко и той толкова бързо посегна към гушата й,че тя не успя да реагира.
Хвана я не толкова силно,колкото Белендарон успя...
-Ще го убия.Ще го убия пред очите ти и после и ти ще го последваш!Щом няма да си моя,няма на никого да си...
Джесика внезапно пребледня,но нещо не се връзваше...спомни си за това,което беше разбрала в двореца,за това,което пишеше на листчето в джоба й.
-НЕ!-успя да го избута напред с един ритник в корема,но тогава...ножът хвръкна към нея.
Избягна го,но както кралицата беше казала...някакви копия хвъркнаха от някъде си и едното одраска ръката й доста сериозно...а другия...
Внезапно нещо в джоба й просветна и ножът просто се изпари...изчезна...сякаш изобщо го нямаше.Нямаше отрова,нямаше наранено око,нямаше нищо.
-Ъ...-Даниел спря да се бунтува,доста учуден.
Намару не беше по-малко изненадан,но стана ощ по-изненадан,когато докато всички зяпаха въздуха пред синекосата,някой друг беше сграбчил едно от оръжията и сега то стоеше забучено право в гърба му.
-Върви...-Белендарон си пое за последно дълбоко дъх,отново паднал на колене в снега.-По дяволите...
И тогава и двамата паднаха настрани в снега,напълно безжизнени,като отровата в раните им ги довърши напълно.

Нава стоеше като вцепенен, без да усеща дори болката в рамото си, в една стара рана причинена му преди три години, не я усещаше, а един от ножовете го беше одрал точно там. Очите му бяха разширени, взирайки се в двамата. Джиерда стоеше също на страна, не по- малко шокирана от всичко, което се беше случило, дори прекалено бързо и за нея самата.

Джесика се събуди от транса,в който беше,и набързо зарови в джоба си.Напипа верижката и когато я вдигна...топчето го нямаше...
-Сълзата...-очите й се разшириха.-Променила е бъдещето ми...
-Ама...нали той щеше да...атакува когато убие Хенри?!-накрая не се сдържа Даниел,тотална обърквация.
-Явно Сълзата е забързала нещата,като го е накарала да пропусне някои неща...
Вдигна ръка към окото си и си отдъхна,нямаше рани,нямаше кръв,нямаше ножове.И нямаше да бъдат затворени в двореца,нямаше да са владетели,щяха да са свободни.Честно казано тя никога не беше харесвала идеята да управлява чак цялото царство!
-Ето...ако някой не разбира...-извади малкто листче и го подаде на Нава,докато пристъпваше към двата трупа.

- Какво е това?- запита елфът, като пое листчето от нея и го погледна съвсем объркано, после вдигна поглед към синекосата и пак погледна хартийката все така стреснато.

-Царицата ми го даде преди да тръгнем...тоест аз...тоест...просто чети...

Ей,значи...тръгвате си,а?Нямах шанса да ти кажа няколко важни неща,затова сега се надявам това листче да успееш да го опазиш,че знам колко обичаш да си навираш нещата в джобовете и после се чудиш защо ги няма.Както и да е.Има някои неща с "Намару" ситуацията,които не споделих.Отровата на острието,което ме рани в окото,е някаква нова за лечителите и даже и за Даниел смес и някакси е успяла да остане в тялото ми.А битката се случи точно седмица,преди да разбера,че съм бременна...Засега на децата абсолютно нищо им няма,но всяка нощ треперя над мисълта какво може да им причини тази отрова,ако все пак е стигнала и тях.Затова те моля,не само за своето бъдеще,ами и за бъдещето на Джеси и Нико,използвай Сълзата по някакъв начин и се погрижи такова нещо да не се случи!
-Общо взето Сълзата просто е подтикнала Намару да действа по различен начин.Вместо цар Хенри да бъде убит след година-две,той е решил сега да действа и е намерил някой като Белендарон...-приклекна пред мъжа с тъжно изражение.-Това е нещото,което засяга мен...но има и още и то доста важно.

И още нещо.Случайно вече да сте се запознали с едно малко дребно кафевичко момиченце с име Джени?Да?Ееее,усмивката на това дете грееше по-силно и от слънцето,честно да си кажа,ама не споменавай това на Нава,че може да се поразсърди.Пък и как се залепи за Муртаг,сякаш знаеше кой най-много имаше нужда от нея.Защо я споменавам?Това дете пострада и то фатално по време на последната ни битка с Дарсия.Негодникът беше на ръба да прониже Муртаг,но детето изскочи от някъде,въпреки,че бяхме сигурни,че беше на безопасно място.Момиченцето се хвърли пред баща си и така му спаси живота,но с цената на своя и си отиде...Не ме питай после какво стана,просто не е за разказване.Още ме побиват тръпки..."

- Всичко... коренно се променя.- промълви Нава, взирайки се в писмото:- По- точно се промени, няма отрова и децата... те ще са добре, ти също и...- Ника му нашепна да не се просълзява, но наистина го направи, просто не можеше да си представи какво наистина представлява бъдещето и че то не е точно това, което те видяха там:- Джени!- сепна се изведнъж и вдигна глава от листа:- Тя... трябва да предупредим Муртаг, трябва да я предпазим!

-Имаме обаче един проблем.-посочи прахта в ръцете на белокосия,вече писмо нямаше.-Променено бъдеще...няма писмо.Това не значи,че той няма да ни повярва,но все пак едно е да се чуе,друго е да се види от бъдещето.Ето защо не я видяхме никъде.

Винр най-сетне стигна докъдето трябва. "Най-сетне"....Нещо темата за съпругата започна да му угадва...Така да се каже.
- Хайде пристигнахме! - каза все пак весело той и погледна надолу

Джени се огледа за останалите,странно защо ги нямаше...може би се бяха върнали обратнов двореца?А онези линии в снега от какво бяха?Сякаш бяха влачили нещо.
-Какво е това?-посочи ги с пръстче.

- Хм - намръщи се за миг, може би се беше досетил, но обмисляше какво да каже - Сигурно са си играли на снежни ангелчета, какво ще кажеш?

-Доста странно са го играли...И веднага след като...онзи-изтръпна за момент.-си тръгна?
Тя и нейното гадно любопитство...