Назад в миналото

Нава я изгледа изненадано и се смръщи леко:
- Да не би... въжетата да са се развързали?- изрече го едва- едва, от страх, че отсъствието му може да е причинило появата на тъмната й страна.

-Бинго.Как ти звучи моята тъмна страна срещу...тази на Муртаг?Много хубав бой си спретнаха,наистина.

-А!-детето скочи от табуретката,ня която се беше качило,за да вижда,и веднага изфуча от стаята,търсейки нещо из палтото палтото си.

Той стреснато загледа подир нея, но след малко я последва по-бавно, просто защото...Ами, защо, защото не можеше да остане ведна стая дълго време сам. Е да, с Ним, но Ним искаше да го бие, нямаше смисъл.

- Деадел е бил свободен, пак? Господи!- очите му затрепериха и той скръсти ръце:- Значи сте се сбили, а... произшествия има ли?

-Не,но...боят първо беше между нас и един...много странен.

Джени спря за момент,наляво или надясно.Ослуша се за миг.Силното "АПЧИХ!" й подсказа достатъчно и тя зави надясно.Продължи да търчи даже и по спираловидните стълби,докато накрая не срещна една дървена врата.Даже не почука,ами лекичко я открехна и пъхна главата си вътре.

- Дай още малко бренди - подсмръкна Клайв и забучи лице в масата. Беше седнал до прозореца и носеше едно дълго дебело палто, още нещо нетипично. Момчето до него с една бутилка, по голяма от ръката му дори сипа от течността без възражения освен:
- Ще се напиеш, чичо.
- Аз ли?Ха, не ме подценявай - тихо се засмя демона готов за поредния пристъп кашлица

Очичките на Джени затрепкаха и тя даде определението си точно когато Муртаг я настигна:
-Айсберг.
Напълно влезе вътре и стисна пакета,който беше извадила преди секунда от палтото си,в ръчичките си.

Момчето се обърна, за миг загубвайки контрол над бутилката, но успя да я задържи с малко усилия. Клайв надигна глава, беше доста червен така да се каже, рязка разлика от това, което беше по-принцип - прекалено блед.
- О, здравей - каза, чудейки се онова определение за него ли се отнасяше. Точно сега с тази температура се чувстваше не като айзберг а като вулкан - Ездачите не казаха ли че оставят децата при онзи...Енрике?
- Да, но това е друга история - подсмихна се Муртаг и последва пореден пристъп на кашлица

Момиченцето се приближи до Нат и взе бутилката от ръцете му.Май и за нея беше леко трудничко,но я остави на масата.
-Чай!-размаха Джени сякаш ядосано пакета срещу зимния демон и се втурна да тича из стаята за раличните неща,които й трябваха.Набута се до огнището и сложи вода да се стопли на почти изгасналия огън.

- Чай ли?Защо чай? - объркано започна Клайв като я гледаше така все едно му беше взела най-скъпоценното нещо на света. - Но брендито също ме топли чу..чу...
- ...десно - довърши Муртаг, понеже демона не успя. - Но май не е особено добра идея въпреки всичко.
- Но аз мразя чай - запротестира Клайв - Ти, Муртаг може и да обичаш чай от...какво беше...лайка...Но аз мразя това

-Ще ти мине по-бързо.-отряза го набързичко детето.
Наля стоплената вода в порцелановите чаши,коити успя да изрови отнякъде,и изсипа стритите на прах билки вътре.Решила да не си губи времето,подскочи от мястото си и стисна ластика си.Той се падаше не точно ластик,ами нещо като лента за коса.Натопи я в останалата студена вода.След това изтича до масата,изкатери се върху нея с малко усилия и я допря до челото на демона.

- Откъде си сигурна, че лекува, може пък на мен алкохола да ми действа по-добре - отново започна Клайв, през голямата част от съществуването си беше живял сам тук и беше се лекувал винаги по един и същи начин.
- Клайв може да е инат, но не и като мен - отбеляза Муртаг, който не беше отказал поканата на момчето да се настани на леглото.

След като Джени модуши леко от бутилката,направи отвратено изражение и остави бутилката надалеч.Погледна към чашката в ръката на зимния демон,но този път очите й не изразяваха любопитство...Посегна към нея,за да я отдръпне от него,но май нямаше да стане така работата.

- Не ми взимай и последната глъдка де - набързо глътна каквото беше останало в чашата и я остави на масата
- Невъзможен си - захили се Муртаг въпреки недоволния поглед на демона към него
- Е какво, аз не изневерявам на традициите си - заоправдава се след малко

Джени лекичко се намуси,но щом скочи от масата,отново прие нормалното си спокойно изражение.Провери дали чаят беше готов и сграбчи първата чаша.
-Малко е горчив.-протегна я нагоре към ръцете на демона,даже застана на пръсти.

- Пий, пий, до колкото си спомням с Дарсия често сте седяли на по чашка чай.
- Тогава беше различно, Кевин го нямаше и...
- Кевин го няма и сега, знам че се свърза с него, но това не означава да страдаш заради него. Ако се върне ще се свържете отново. Преодолей го, не че съм добър в това, но нека ти прозвучи като успокоение.
Демона се замисли, по някое време хвана и чашата, сякаш искаше да чете бъдещето си по нея.
- Благодаря тогава

Усмивката на Джеси грейна и тя изтича да даде и на останалите по чаша чай.След това мирно седна на килима се загледа през прозореца.
'Топъл шоколад...'-никой не можеше да го прави като баба й,даже и тя.

- Искаш ли да ти правя компания?Наздраве - ухили се Муртаг, само че преди да отпие се сети за любопитството си, естествено. - Кой е живял на долния етаж под твоята стая?
Клайв едва не се задави както пиеше с недоволство, понеже наистина му горчеше. После обърна глава настрани толкова рязко, сякаш идваше някой враг през прозореца.
- Няма значение - отговори също така рязко, докато смеха на Ним от тих ставаше чут дори и за другите в стаята.

Джени се поогледа,търсейки Глухчо,но за нейно разочарование не го видя.Погледна към Нат,и тогава...
-Мини айсберг.Приличаш малко на него.-и посочи към Клайв презрамо.

Нат с ухили на собственото си име и кимна
- Да, повече на него, отколкото на татко. - каза след това и се огледа - Тате, защо се смееш?
"За стаята под нас" гласеше отговорът, вероятно беше върнал доброто си настроение.
- Млъквай - скастри го Клайв и продължи да гледа през прозореца. - Само ела и ще се разправяме по демонски.
"Страх ме е да не използват ножиците срещу косата ми после"

-Но...-започна тя,но се отказа,нямаше смисъл.-Глухчо ти е татко?-върна вниманието си обратно към Нат.

Момчето кимна, беше го разбрал съвсем наскоро и много се радваше на този факт. Изпълваше го с топлина, която не беше усещал преди.
- Вече си имам татко и чичо. А мама се сърди, защото реших да остана тук и не исках да се връщам в гората, където живях преди

Момиченцето кимна и отново се усмихна.Пое празната чаша от него и Муртаг,а след като ги остави,взе и тази на Клайв.След минута пак беше повторила процедурата с мократа кърпа,и пак се намираше на земята.
-Чаят помогна ли мъничко?

- Може би... - промърмори тихо Клайв, а и сигурно не му се щеше да си признае. Брендито си го влечеше доста от време на време, особено в такива дни. - Ако успея да заледя едно храстче, значи съм по-добре.
- Всичко е толкова спокойно...Всеки момент очаквам нещо да се случи... - замисли се на глас Муртаг, наистина беше разтревожен относно това. Искаше му се веднага да направи нещо...Но...

-Не е ли спокойно при вас попринцип?-Джени доказа напълно,че беше абсолютно нова в компанията.