Назад в миналото

Момчиенцето усмихнато кимна,хвана го за другата ръка и тръгна забързано напред.Вичи се усмихна на детскяи смях,откващ из коридорите,когато изгуби двамата от поглед.
-Ооох,надявам се нещата да се оправят...-хвана се за главата и си позволи като Джени с едно силно "Туп!" да се озове на земята.

- Къде можем да мързелуваме...Или да си намерим работа... - спря се за миг пред вратата за навън, където няколко ездачи обсъждаха нещо весело, бяха се върнали от лагера и ако можеше да се досети бързо, щеше да знае, че говорят за "оная Тир`ре" - Или да пречим на другите

-Навън,навън!-надника през вратата и се усмихна на Винр,когато напълно излезе.
Веднага приклекна и загреба с ръчички в снега,като изненада отнесения си татко с една хубава снежна топка в носа.

- Ох, не съм получавал подобни от началото на годината - стресна се той и почисти лицето си набързо - Не е честно, ще трябва да се опитам да ти отговоря - след което приклекна долу и засъбира сняг около себе си като барикада

Джени бързо се беше скрила зад дърветата наблизо и сега от там хвърчаха снежните топки една след друга.Веселият й кикот отекваше наоколо,докато тя се опитваше да избегне и отговорът на Муртаг,само дето накрая се наложи да се покаже и накрая едва не го отнесе.
-Ха!-метна още една и го уцели право в гърба.

Той се усмихна и отново захвърля една след друга няколко вече готови за всеки случай. Поне не се налагаше да мисли за нещо друго..За някакъв друг начин...Нямаше да е особено приятно.
- Внимавай, към теб летят четири вече

Веднага се възползва от това,че Винр се беше разположил наблизо,и се шмугна под крилото му,за да се скрие.Позахвърли по още някоя топка и пак се скри зад дракона.
-Винр,нали може...?

"Разбира се" примигна дракона спокойно, докато Муртаг се показваше иззад пряспата като някой бандит и се оглеждаше очаквайки огън от другия фронт.
- Не се крий, иначе ще се наложи да викам Глухчо, а той не иска да играе

Фъррр-каза снежната топка,ама не успя да го улучи.
-Да дойде пък!Мен не ме е страх от Глухчо!Тъкмо и него да покрия със сняг!

- Няма нужда, той ако излезе си е покрит със сняг понеже такава му е работата - всъщност ездачите казваха, че зимните демони само тогава приличат на себе си...Не знаеше кой поетичен умго беше измислил след много наблюдения над Клайв, но пък поне бяха измислили нещо хубаво, а не тъпотии като...Една определена песен. Пак се показа иззад купчината и хвърли няколко топки, за да отчете дейност

-Все тая!-направи грешката да излезе малко по-раничко и последната топка я уцели.-Гррр!
Затича се срещу него и направо се метна през барикадата,като му се окачи на врата и започна да го гъделичка.

- Помощ, помощ - засмя се той - Не издържам, спасете ме.
Дори можеше да мине за истински викове за помощ, ако около него не знаеха за какво става въпрос

-Хехе,намерих ти слабото място...-Джени прояви малко милост и го остави намира.
Туп!Седна на земята до него и го загледа с грейнали очички.Пръстчетата й се оплетоха едно в друго,а пък лекият вятър едва не запрати малката й шапка надалеч...всъщност не беше толкова малка,защото още малко и щеше да й покрие цялото лице.

- Не, сега съм разкрит - престорено ужасено въздъхна Муртаг и се поизправи отърсвайки се от снега. - Разкрит е един начин за лесна победа.
"Ще го използвам, когато се инатиш"
- Не!Ще сънувам кошмари заради теб после, Глухи
"Защо не ти направя едно иглу, че да не ти е студено?Перфектно място за игра и криене"

-Когато не ме слушаш,само ще те гъделичкам!-засочи го с пръстче детето.-Докато накрая не ти омръзне и не се съгласиш!

- Извод - ще бъда внимателен с това, което казвам, защото ако не съм съгласен и не искам да се съгласявам вече съм разкрит и има опасност. Предупреждавай ме от време на време

-Така няма да е забавно...-намуси се детето и скръсти ръчички.

- О спокойно, аз така и така ще забравя, тъй че можеш изобщо да не ми напомняш...И пак ще е забавно...Предполагам - повдигна рамене и се облегна на купчината сняг за миг замислено, но явно се отказа от мислите си понеже не му харесваха. - Ще бъда добричък, поне следващата една минута

-А след тази минута?Пак ли ще трябва да те гъделичкам или да измисля нещо по-тероризиращо?-самодоволната усмивчица...

- Не, не, ще се постарая да не ти създавам толкова трудности. Да ставаш, да ходиш, е, много е сложно...Предпочитам да набия онези там, отколкото да изтърпявам гъделическо...гъдаличестко...все едно, такова изпитание. - заклати глава като някой професор над книга и кимна същевременно и към клюкарите, които клюкарстваха в шеговидна форма и се стараеха да привлекат нечие внимание та да се случи нещо

-У,у,може ли да ги набием със снежни топки,че и аз искам.-заподскача с високо вдигната ръка,сякаш да му привлече мнението,въпреки,че си го имаше.-Не ми харесват много...искам да ги накажа за нещата,които казаха за Винр!По някоя снежна топка в носа им се полага!

- Позволявам, в момента казват, че искат аз да им казвам какво да правят. Ами тогава ти е разрешено да ги подразниш, защото май само се чудят какво да правят в последно време - спокойно ги погледна за миг, макар че те не подозираха нищо лошо и продължаваха да се смеят на нещо. Разговор, воден изглежда вече по актуална тема...Винаги имаше някоя, разбира се

[b]На Джени не й трябваше и думичка повече-залови се веднага да прави снежни топки и след миг-два вече беше като някоя къртешница.Зацели униформените с такава прецизност и нещо пободно на злоба,че чак изглеждаше като някакъв страшен професионалист,дошъл да ги закопае под снега./b]

- Аааа, Муртаг ще те убия!
- Какво е това!?
- Клайв, веднага спри!
Викнаха онези тримата едновремено като залитнаха назад и объркано се заоглеждаха наоколо за да скицират източника на прекъсването на темата. Онзи очилатия май се справи най-бързо
- Внимание!Прикрий се!

-Опа...-спря процердурата си,когато осъзна,че онези можеше и да не реагират особено...деликатно...
От нея останаха само няколко следи в снега,когато се втурна да се крие някъде зад дърветата или пък отново под крилото на Винр.