Назад в миналото

- Момчета, спокойно де, не знаете ли какво значи снежна топка? - подвикна лилавокосия, като отвори едно око, за да ги погледне
- Ето го!Хванете го, виновника! - викнаха пък онези и с няколко скока се озоваха върху лилавокосия да се бият
- Сега ще ти покажем и ние какво е снежен човек! - засмя се някой от странната смесица крака и ръце

-Пуснете моя татко!-заряза укритието си и още по-бързичко започна да ги покрива със сняг.-Бийте се с мен!
...Даниел се беше измъкнал от онази зала и от пет минути насам се любуваше на интересната сценка,разиграла се пред него.Въздъхна тежко и върна усмивката си обратно,като се подпря с ръка на земята.
-Мааалко по-надолу погледнете...-посочи им към източника на снежинки,явно очакваха нещо по-голямо и силно от малкото момиченце.

- А, ама ние тъкмо го заловихме тоя... - очилатия оправи очилата си замислено - Хавок беше прав, бяга като опърлен заек. Хващайте момчета!
След което Муртаг полетя по склона образувайки лавина със себе си, а онези се скриха зад укритието му, в опит да се предпазят от снежни топки

-Тате!-Дженифър погледна надолу и без да помисли се затича,като се хлъзна и тя и хайде топур-топур и тя по склона...

- Някой предупреди ли Клайв, че има лавина? - тихичко подметна очилатия уж безгрижно
- Абе май ще има една истинска върху нас след малко - подшушна другия до него и тримата се свиха още повече. Единственото, което знаеха за Клайв беше, че мразеше да го прекъсват по време на работа.
- Ч-чичо - казваше в този момент Нат като задърпа палтото му, за да привлече внимание, само че се наложи да се отдръпне, защото и Клайв изчезна от поглед

Туп,туп,туп,вече се озова долу на дъното и се претърколи за последен път.Повдигна главичка,след като се поосъзна малко,и я разтърси,помагайки си и с ръчички да махне снега.
-Тате...?-заогледа се с леко притеснен поглед и стана на крака.

- Чичо! - допързаля се след тях и малкия демон като започна да рие наоколо и да се оглежда стреснато, след което хвана някакъв край на дреха и задърпа, но се оказа Ним. - Тате!
- Никога през целия си живот не съм зариван със сняг! - прокашля демона и се огледа - А къде е Муртаг?
- Къде е чичо?
- Сега ще си събера мислите и ще ги извадя

-Тате?!Тате?!-накрая се блъсна в нещо твърдо и доста странно оформено...глава...главата на Муртаг,цялата покрита със сняг...-Татеее!

Явно беше изял доста сняг, защото не отговори нищо, държеше се така, сякаш се беше задавил. От другата страна Клайв експлодира и с яростно изражение тръгна да търси виновниците

-Чакай да ти помогна...-започна да тупа снега от главата му,хвана го за раменете и направи няколко отчаяни опити да го изкара.-Чичо Клайв!Може ли да пребиеш онези после и да ми помогнеш?

Демона се сепна и се обърна явно чак сега усетил се, че имаше някой в снега.
- А, извинявай, Муртаг - след което махна с ръка изравнявайки снега и карайки снега от мъжа да изчезне.
- Ужас - прокашля се отново лилавокосия и се отърси още веднъж - Понякога са много лигави...Имам чувството, че нещо са намислили всички тези дни...
- Ще ги науча аз - мрачно обяви Клайв и продължи нагоре

-Май няма нужда и ние да се месим в наказанието им...-туп.
Даниел стоеше горе и се надвесваше доста опасно напред.С ръце зад гърба,той се дръпна мъничко от пътя на зимния демон и продължи да се подхиклва.

- По-добре не - Муртаг се обърна нагоре, но единственото, което се различаваше от наказанието беше някакви ужасни зривове, викове и явно бягство. - Сега както е зима Клайв има по-голямо приимущество

-Уопа...-зеленокоското горе се наведе,за да може един униформен да хвъркне над него и надолу по сколна да си продължи.
-Искам и аз така да мога...-проследи го как хвърчеше и накрая покри лицето си пръстчета,щом той се приземи с доста по-силно "Туп!" от нейното.

- Мисля, че не е много приятна способност - отбеляза Муртаг и поклати глава - Май че скоро скоро ще се наложи да си ходим с тях, чудя се къде ли да ги заведа ако Клайв ни изгони

-Не знам...
Фъррр каза още един и се присъедини към приятеля си долу.Едва не повлече Даниел със себе си,за което заслужи един недоволен поглед от страна на елфа.
-Внимавай къде фърчиш бе,ей!

- Аз да не съм виновен, че онези са решили да го ядосат - замърмори онзи, като се отърси от снега и се огледа глупаво, а след това предпочете да изчезне в някаква посока.
- Невинните също страдат, когато глупичката реши да прави бели - отново поклати глава Муртаг гледайки поредния пострадал - Дано Рой не дойде, защото ще има да крещи...Като Арвен

-Кой ли ще бие в двубоя,чичо Клайв или Рой?Аз залагам на зимния ни демон!
-Аз също!-за пореден път извика онзи горе.

- Май и аз...Рой е странен тип, но няма да бие Клайв докато последния си се намира вкъщи и е обграден от материали за действие. Да се качим горе да видим как върви?

-Може,да...-кимна с глава Джени и се изправи,като бързо го хвана за ръката.-Чичо Клайв изглежда странно,като се ядоса.Интересно е да го гледаш...

- Да, цялото му семейство изглежда странно, когато се ядоса
"Това към мен ли беше отправено?" скептично се включи Ним, но не получи отговор.
Горе летеше сняг и снежинки...и ездачи...

Даниел бързичко се присъедини към тях,защото не си научи урока и още един изстребител го отнесе надолу.
-Ау...-претърколи се няколко пъти и затърка глава.

- Тук вече каски трябва да купуваме. - въздъхна лилавокосия и се наложи да седне на земята в опит да се защити от летящи предмети. После огледа небето с надеждата, че няма да види никой от драконите с Рой на гръб

-Ъъъъ...Сигурен ли си,че това е добра идея?
-Къде другаде да отидем?
-Не знам,но имам странното чувство,че и ние много скоро ще се научим да хвърчим като тях...
-Е,пак е подслон за ден-два.Пък и няма лошо да се научим на нещо ново.
Мъжът повдигна ръка и я сложи на челото си,още един вик от замъка го накара да си помисли дали не беше по-безопасно да измръзне в някоя пещера...
-Бъзльо...-изсумтя закачливо лъва до него и се втурна надолу по хълма,заривайки го със сняг.
-Еееей,чакай ме!-развика се Нолор и побягна след другаря си,притискайки проклетата кожена шапка...беше много упорита в опитите си да пада днес.

- Следващия път ще изядете един килограм сняг, обещавам...Пък може би и нещо друго - Клайв свали ръце, като отправи поглед към най.близкия от изметените ездачи, който се беше задържал някак. Беше Рой
- Ха-ха, защото се умори, нали? - след което беше хванат неподготвен.
- Не ме предизвиквай...Кой знае на какво ще заприличам заради вас, по-добре да си бях останал в някоя пещеричка