Назад в миналото

- Мога ли да дам идеята... да я заблудим...- обади се Анасази от един от прозорците:- Ако ти тръгнеш, тя ще иска да дойде с теб и ще е много трудно да я задържим наистина, но ако намерим някой, който с магия да приеме твоята външност и маниери, може и да успеем?

- Дали има някой който би могъл да се прави на мен достатъчно добре..освен сестра ми.... - сестра му....Той не я беше споменал. Онзи от бъдещето. Беше казал само "Сестра ми участва в ритуала". Значи и тогава беше жива...Но дали можеше да се представи на момче беше друг въпрос, все пак... - И дали магията ще успее...

- Някоя съвместна, от всички по нещичко, може би...- вдигна рамене синекосото ангелче и потърка чело замислено.

- Може би да, а може би не... - нямаше си напредстава. Първо дали щеше наистина да се бие и кога и второ какви щяха да са обстоятелствата. Ами ако бяха такива, че нямаше да може да се направи двойник или кой знае какво още можеше да се случи....Това вече не беше чувал от онзи в бъдещето. Не бяха говорили за това

-Може би не е вярвал,че ще оправиш нещата...-синекосата беше следяла реакциите му и веднага можеше да се досети.-А може и да не е искал да си спомня...

- А може би просто е искал да оставя нещата така, както твърдеше. Понеже смята, че е невъзможно. Но има някакъв начин - знаеше че има. Даже беше сигурен, че онзи господар му беше намекнал, но защо не можеше да си спомни...Имаше нещо, което беше казал...Но какво...

- Все има някакъв начин. Щом Сълзата на Джес ускори нещата с Намару, отровата и предпазването, може би и твоята в момента действа по определен начин, който не забелязваш и не усещащ.

- Да, аз това го смятам само като герданче. Сериозно, не изглежда да има някаква сила, сякаш просто иска да изпълни неговото желание - да не променям нищо. Как мога да променя нещо след като не знам дори как да действам и какво да сторя когато се стигне до онази битка
"Дй го на мен"
"Ти си лъжец и измамник, Даедел. Знаеш това, което знам и аз. Само малко повече"

- Анасази?- запита Нава, който до сега беше стоял безмълвен и се взираше в своята Сълза.
- Не знам как се използват, Тя никога не ми е казвала как, просто веднъж преди години ми даде една своя, стара и така ми каза че мога да придобия независимост, да бъда самостоятелен от всички. Нищо не бях направил, но почти веднага след това можех спокойно да отлетя от Острова без нейно разрешение. Може би просто трябва да чакаме и силно да искаме предстоящите събития да се променят, или пък това топченце си има свое мнение за нещата и прави каквото си иска и когато си иска.

- Да най-вероятно...То какво ли му мисля аз, ясно е, че при мен нещата така или иначе друг ще ги реши, не самият аз - просто си го знаеше и нямаше защо да се залъгва напразно. Двамата перфектно знаеха кой е по-решителния и по разумен дори, когато се наложеше да се действа. Просто оставяха нещата както си вървяха. Трудностите на единия, а пък другия трябваше да се...терзае? - За сълзата...Но да се върнем на Джени

-Мисля,че ако успеем да я задържим далеч,няма за какво да се притесняваме.Обаче кого да преобразим като теб?Трябва да има големи артистични способности,без да се обиждаш.Все пак знам от личен опит,че някои деца лесно усещат разликите,пък и Джени още повече...

- Да, това поне е по-малък проблем...Мисля - отърси се за момент от спора, водещ се между три гласа и то все различни, имаше цяла нощ за това и нямаше защо да се захваща точно сега - Познавам доста добри артисти, друг е въпроса дали биха се заели - онези от патрула често объркваха дори и Лука, но все пак не беше същото, като да залъжеш някого на сериозно. А сестра му нямаше да се съгласи, защото беше казала, че ще го последва в онази битка

-Но ти ще успееш ли да държиш това в тайна от нея,при положение,че в момента едва не го издаде?Ясно е,че няма да бъде доволна,ако й кажем след като всичко това свърши.
-Поне ще е жива!
-И все пак не ми се мисли това вечно усмихнато дете как ще се държи,когато сериозно се сърди.

- Ще ми намери заместник? - свлече се на близкия стол и се вгледа в пода, където едва ли не личаха дири от стъпките му. Не можеше да пази тайни. Да, когато се налагаше и беше наистина важно. Но защо не му се искаше да запази тази..Не можеше да говори за това с Джени, просто защото ама хич не го биваше в това.
"Ним, искам да ми помогнеш този път. Знаеш...как нали?"
"Ще боли..."
"Кога ли не е боляло..."

-Това е глупава мисъл,ако питаш мен.Детето няма да се втурне да иска да те спаси,ако ще си "търси" нов татко,ако ти се разсърди!Не мисля,че достатъчно разбираш колко много е свикнало това момиченце с теб,даже и за ден-два.

- Ден два... - ставаше още по-малоумен. Защо винаги ставаше така, когато се опитваше да реши нещо...Опитваше се, но се оказваше че накрая мисли само за глупости. И на някой друг това му писваше.
- Според мен ще бъде способен да запази тайната. Доколкото това зависи от нас двамата с Даедел. Безмислено е обаче да му се дава още хляб за размисъл, защото ако си пролича няма да стигне далеч без да се замисли сериозно, а не само напосоки - винаги звучеше доста по-различно, може би защото излизаше в моменти, когато другия звучеше като идиот. Ним се прозина доволен че е напуснал скуката и се огледа. - По-добре да измислим човек. А на него му давам малко "тишина" за да се стегне, уплашихте го с това посрещане де

-Те са виновни.-отпрати един ледовит поглед към тримцата.-Затова и тях ги махаме от листа на "добрите актьори".Най-малкото да не забележат,че Джени липсва.

- Някой напълно незапознат с нещата също няма да се справи добре. Що се отнася до неговите близки, ако мога да нарека така съучениците му повечето ще приемат това сериозно само ако им се обясни достатъчно добре. Други като Клайв просто са си чужди на подобно изкуство. Една магия заместител ще трябва да бъде направена достатъчно добре. Не, не знам доколко Джени би разпознала него сред негови копия досущ като истинския.

П.П. - Ризел бе^^, тя е достатъчно голям инат

-Все едно ходим по тънък лед.-вече елфката започна да търка глава.-А можем ли да се доверим достатъчно на тях?На всичкото отгоре,друг пгроблем е,че само Муртаг знае някои детайли,които сигурно от начало изобщо няма да му минат през главата,но ако Джени ги спомене,веднага ще схване за какво става въпрос.И то само той.Докато те ще се прецакат много здраво в такава ситуация...

П.П:Въъъй,ще вземе ли да се навие? О.о

- И в такъв случай би предложил мен, само че проблемът е, че този Муртаг едва ли трябва да е дух, нали... - въздъхна русокосия, но поне не поемаше надолу към пропаста в която Муртаг беше пропаднал преди малко. - Пък и сигурно е невъзможно да се научат на подобни неща...Ако направим смесена магия с него и някой друг...Струва ми се доста опасна, не знам защо...

П.П. не я знам, тя как не е доволна от къпането в реката...

- Магията наистина може да е опасна, ако примерният човек... или дух не е добър в защитните магии и не би могъл да се защити от евентуално запазване на "новата" си външност. - прошепна белокосият елф леко намръщено.
- Трябва ни някой, като хамелеон... Лука, като един от най- добрите магьосници наоколо, Джиа, като някой който няма да пострада фатално от някоя магия или... някой друг, за когото лично аз не се сещам в момента, да си разчовъркаме мозъците.- обади се пак Анасази и вдигна рамене някак объркано. Нава вдигна глава към него, когато той спомена Джиерда, елфът се сети за нейната липса в бъдещето, къде беше всъщност тя? Нямаше я там, а й възрастният той не му беше казал защо я няма, просто беше споменал че вече не съществува, че духът е мъртав, завинаги, но защо и как?

- Игра на мозъци - мрачно повтори Ним и се загледа през прозореца, от който се чуваше тихото ръмжене на Мерик срещу някой друг дракон и тихото едва забележимо свирукане на... - Ей Лука, ти като следваш постоянно ината какво би казал?
- За мен няма да е трудно да направя магия, но всичко трябва да е добре замислено като теория, защото накрая би излязло нещо много по-ужасно от негов двойник при грешка.
- Ако Кевин беше тук досега да е намерил решението поне стотина пъти...

-Може би аз.-каза вече облегналата се на един камък Алексис.Беше се промъкнала от някъде и дочула разговора.-Защо не?Искам да помогна на приятели в беда.

- Ти ли? Точно пък ти?- сепна се Нава и я погледна мрачно:- Най- много да усложниш нещата още повече и на пук на кажеш за какво става дума на момиченцето, че да я стреснеш още повече и дори... нарочно да се погрижиш за смъртта й!

-О,не,не.-каза тихо Алексис,скръсти ръце и придоби сериозен вид:-Не че ми е приятно но...не знам и аз защо...искам да помогна.Поне този един път...?