Назад в миналото

Синекоското стисна очи и сви рамене. След малко, когато тоягата се заби, той размаха ръце и се развика и малко ядосано, но и много уплашено:
- А, не! Аз бях до тук! Сбогом!- едва изричайки последното и везе беше някъде нагоре, търсейки подходящо място, където да кацне.
- Боже...- Нава поглати глава и се хвана за челото:- Добре, друго решение има ли или трябва обезателно да пребиете приятеля ни, госпожице?

- Обезателно! - кимна тя, сякаш чак сега чуваше нещо хубаво по тази тема. - Той си го е заслужил още от началото.
Макар че май нямаше особено голяма истинска причина, кой знае.
- Така че е по-добре да не се месите, няма никакъв смисъл

- Как да няма смисъл?- Нава вече започваше да се изнервя, думите му не винаги са имали ефект, май трябваше да спира вече да говори и направо да действа. Курама го хвана за ръкава и го дръпна леко назад като поклати глава:
- Недейте, Господарю Уайдет...
- Добре, да чуя името ви, милейди, че да знам кой се опитва да убие един от командващите тук?- приближи се съвсем и вдигна леко ръка, изграждайки невидима стена между нея и лилавокосият.

- Командващ? - тя изгледа Муртаг като извънземно, макар че той не й обръщаше много внимание, понеже го болеше глава. После се засмя - Знаех си, че ездачите не са добре в главата, но пък да изберат такъв командващ...
След като се успокои след сякаш вечен смях и сълзи от него тя си пое дъх и пак стана горе-долу серизона.
- Ризел Тир`ре, ако едно име ще помогне за разрешение за бой над този палячо

- Не, но имаме право да знаем кой се опитва да ни избие с... тояга.- вдигна рамене и въздъхна пак:- И нека сега сериозно, без побоища. Той е командващ да, затова е много лошо ако вземе че изпадне в кома от ударите с дървото. Всички имат нужда от него, така че или се примирете че няма да му отмъщавате, или просто ще се наложи да ви държа с магия по- далече от него.

- Нито едното мога да приема, нито пък другото. Той има корава глава, тъй че комата не може да го застигне. И доколкото си спомням освен него има още трима командващи регенти в момента.
- Остави я, тази е инат...Като мен - обади се за да я прекъсне, понеже темата за четиримата мускетари беше вече болезнена.
- Не ме прекъсвай! - и понечи да го удари, обаче не очакваше магия и ударът се върна върху нея

- Ама, че... инати такива!- повиши тон и стисна зъби:- Никога не се отказвате, а? Лика прилика сте си! Иде ми да ви затворя в една стая и там да си се биете както си знаете.- пое дъх и притвори очи за момент:- Или пък ще ви пратя колкото се може по- далече един от друг.

- Това със стаята...Е по-добрия вариант. Аз я изпратих доста добре надалеч, но тя както виждаш се върна...
- Не приличам на него!
- Не, не...По-добре ни остави да спорим, ще ти изкараме нервите, искрено те съветвам

- Леле...- удари се пак по челото и приведе замислено глава:- Спорете си тогава, само без бой. Магията ще си седи така, че да няма пак хвърчащи тояги.

- Не я подценявай, тази крие още неща, освен тоягите. - и все пак се усмихна, после онези се спогледаха готови за бой.
- Много си прав. Нямам нищо против да изясним нещата.
- Само че побързай, защото брат ми се е развилнял из целия свят, а това не е хубаво - това звучеше по тревожно, усещаше го наблизо...Не далеч... - Елфите...
- Брат ти...Ще почака - неочаквано меко и мило отвърна тя на последното, като премина стената и докосна лицето му, единствената толкова странна подкрепа след бой. После обаче тя отново се отдръпна и прие злобно изражение. Не я разбираше

- Момент! Момент!- Нава вдигна ръка и махна, като опита да привлече вниманието:- Елфите? Дарсия е там?
- Този никога не се отказва да тероризира другите!- подвикна Анасази някъде от горе:- Като нея е!- последното го каза по- тихо, но достатъчно че да се разбере за кого става дума, не се виждаше къде е но с ръчичка сочеше към Ризел долу и поклащаше глава.

- Да - тихо потвърди Муртаг, него можеха да не го пускат и го държаха едва ли не насила, въпреки че не си личеше...Но те спираха всичко и той не можеше да мръдне...Но те нямаше да се справят с тъмнината - Вече взе една жертва, макар и не елф...Малко преди това опустоши кентаврите...И нашето царство си отиде завинаги.
- Не завинаги - отново го прекъсна чернокоската - Докато отново не си го получим
- И все пак жителите изчезнаха с мрака. С елфите няма да стане същото, но може да е подобно...

- Кентаврите, драконите, елфите...- изброи Шуичи, като застана до белокосият треперейки и с разширени очи:- Кой би направил нещо подобно?
- Черният господар.- отвърна тихо Нава:- Трябва да го забавим и да го прогоним от там. Още не сме готови да го победим.
Бързо пърхане на криле се дочу от горе и синекосото ангелче се снижи:
- Ще отида да го разсея. Мога да му отвлека вниманието достатъчно дълго, а и искам да се изправя срещу него. Искам!
- Мнозина искат.

- Някои...прекалено много - Даедел не можеше да го чуе сега. Но ако разбереше Муртаг нямаше да задържи самия себе си. Защото Даедел никога не прилагаше сила, но за брат си можеше да стори...всичко...Дори да убие своята добра част
- За тези някои съществуват такива като мен.
- Нима си изпратена от ездачите?
- Не...Съдбата ме изпрати при теб - усмихна се тя леко

- Съдбата?- Нава се сепна и я погледна с леко разширени очи:- Тя определено е решила често да напомня за присъствието си сред нас преди.
- Тя винаги е сред нас, дори и да не я виждаме и усещаме, Тя винаги ни наблюдава.- обади се Анасази, като също извърна глава към Ризел:- Съдбата наблюдава всички ни и нейни пратеници са навсякъде, както Нира, както аз, така и тя...- посочи пак към чернокосата и стъпи бавно на земята, като събра крилцата си.

- Винаги има причина за това. Аз съм съвсем обикновено същество. Въпреки че съм Тир`ре. Дойдох само защото така е трябвало.
- Това не ти е извинение задето ме наби.
- Просеше си го, ще има и още. Виж задържах те цял половин час далеч от мислите за брат ти, нали?

- Ама ти...- белокосият примига и се засмя, като притвори очи:- Чак сега разбирам. Наистина си добра, Ризел... много добра в разсейването!
- Продължавайте така, милейди.- усмихна се синекоското, като събра ръце зад гърба си.
- Е, в такъв случай май ще е най- добре да изпълня едно от първите ми предложения, да ви затворя в една стая и да се тормозите взаимно.

- Аз казах че е най-доброто..Следва да я изхвърля от скалата, ама тя току-виж оживяла и ще се върне не с тояга а с цяло дърво.
- Ти дърво чакай тогава, цяла планина ще ти донеса и после няма да се съвземеш с месеци, гаранция.
Сигурно офертата не му харесваше. В същото време тя се опитваше да преодолее страха по другия неразумен ездач, който беше севече изплъзнал. Но не биваше да показва това.
- И в стая с дебели стени, за да не се чупят лесно

- Нагоре тогава.- Нава вдигна ръка към входа на двореца и наведе замислено глава:- Стаи много, само ще ви сложа охрана от пред, че и лечители да не вземете наистина да се изпоизбиете.
" Анасаци, Курама... отиваме при елфите незабавно!"
" Разбира се."- отвърна ангелчето и се подсмихна доволно, червенокосият кимна едва забележимо, като не мръдна от мястото си до белокосият.
" Да , господарю."

- Не, няма нужда, докато реагират той ще е на смъртно ложе.
- Не, докато реагират аз ще съм се измъкнал с Винр.
Тя се усмихна, сякаш се договориха за това и дори си стиснаха ръцете, че да запечатат договора.
- Обещавам ти, че ще ти изпочупя костите.
- Какво странно приятелство...
- Какво ти приятелство, вие сте си пълна двойка - прекъсна ги един бинтован ездач и получи два омъртвяващи погледа и две едновременни реплики "Ще те убия"

- Дообрее...- Нава потръпна пак, гледайки тези двамата. Потърка чело и махна с ръка на Анасази и Шуичи. От някъде се появи и зеленикавото сияние на Джиа, което се завъртя около Муртаг и Ризел, а после се върна при елфът като меч:- Да видим до къде ще стигнете вие двамата.
" Портал?"
" Портал."- отвърнаха червенокоското и ангелчето едновременно.

- До чупене на кости, тя обеща. - повдигна рамене лилавокосия и пак се строполи в снега, след като тя реши да възвърне запаса си от оръжия и започна да обира тояжките наоколо.
И въпреки това...Наистина не беше съвсем нормална...Поне не и на...втори поглед

- И все пак... да не пострадате наистина сериозно.- промълви, като дръпна Курама пак за яката, май му ставаше навик, но пък момчето не реагираше отрицателно, изпълняваше всичко което белокосият дори не беше казал. Анасази забърза ход на някъде, следван от Нава и червенокосия, само погледна нагоре към прозорците и се усмихна успокоително. Май някой го гледаше от горе, неговият господар и двойник.
" Пази се..."
" Аз ще умра само ако ти решиш това, Джин."
" Но..."
" Всичко е наред."

- Сега вземи да си оправиш главата - понеже от нея течаха няколко струйки кръв, които го опреличаваха на индианец
- Тревожиш се да не умра от загуба на кръв преди ти да ми видиш сметката? - засмя се лилавокосия и отказа да изпълнява заповеди, усетил, че нещо отново не е наред с някой ездач

Горе, м залата, Джин се отдръпна о прозореца и затърси с поглед сестра си, но вместо нея, погледът му падна на неразбираемо разтревоженото вълче, което скимтеше тихо и се оглеждаше объркано:
- Какво й е?- попита, като се приближи и протегна бавно ръка към животинчето.
- Не знам, но нещо я плаши като, че ли.- отвърна Джули, поклащайки глава.