Назад в миналото

'Пусни...'
Стивън изведнъж се почувства като препариран,щом мощният глас разтресе замъкът.Като по чудо сградата все още не се беше срутила...
'Детето...'
Намери сили да се обърне към огромните прозорци и той самият пребледня точно както Джесика,само че малко и панталоните си подмокри.
'Веднага!'
Силен драконов рев разкъса внезапната тишина,която се беше разположила в залата.Навън,бял като току-що навалял сняг,блестеше могъщ огромен дракон с точно толкова кристални очи,каквито и детето имаше.
-Дрикиии!Измъкни ме от тук!

Охайо залитна и се озова на пода, впил червените си очи в дракона:
- Още нещо неочаквано, тук започва да ми харесва.
- Бака!- и отнесе удар от Анасази по тила.
- Това...- Джули се опря в стената ужасена, а малкото черно вълче което дотича от края на коридора излая веднъж- два пъти към дракона, впивайки кристалните си очи в неговите:- Ишизу, недей!

'Изчезни,псе такова!'Дрики избълва едно кълбо пушек вътре през прозорците и хубавичко омириса вълчето.'Върнете ми господарката веднага,инъче и вие,и крепостта ви ще пострада.'
-Айде бе,да те види-
Даниел се спря,точно когато забеляза как очите на дракона започваха да блестят.Съществото си пое дълбоко дъх и след миг залата се оказа в пламъци,а пък детето-изчезнало...

Чернокрилият се издигна точно на време, така че да не бъде опърлен, но пък да има възможност да направи нещо. Разпери криле и махна няколко пъти, потушавайки част от по- големите пламъци:
- Тия същества от онова място са досадни, изобщо не са съобразителни като Лейди Кармен.- промърмори и кацна намръщено.
- Лейди Кармен... Кармен Катедрале?- повтори Анасази.
- Същата.

-Шадол!-най-сетне тя проговори,ама хубавичко ги постресна с внезапния си крясък.-Шадол,къде си?!
-Ама тя...сериозно ли?

-Татко не беше там...-Нини тъжно уви ръчички около една от блестящите люспи на дракона.-Къде може да е?
'Чичо ти със сигурност ще знае.'
-Ама те...защо така реагираха?Изплашиха ме...
'Нини,не плачи.До тук сме стигнали,ще го намерим,спокойно.'
Лекичко я побутна с крилото си,когато замахваше,и момиченцето се разкикоти от мъничкия жест.

" Да, тук съм."- зеленолюспестият веднага цъфна на прозореца с тихо ръмжене:" Да ги последваме?"- макар, че знаеше отговора или поне предполагаше, все пак попита.
- Какво знаеш за Кармен Катедрале?- просъска Анасази, като задърпа чернокрилия по- настрана и на по- тихо.
- Много. Тя иска той да върне господаря ми.- отвърна шептейки и погледна към прозореца.
- Тя какво... той...? Не е вярно!
- Напротив. От начало целта беше друга, но Лейди Кармен даде свои нареждания преди няколко часа, така че трябва да ги изпълняваме.
- А сестрите?
- Те го следят, тяхна цел е да го пазят от възпрепятстване, а негова да изпълни ритуала.
- Това е... нелепо!- извика и го пусна, като се издигна малко над пода:- Трябва да го намерим.
- Невъзможно, дори аз не знам къде е вече.

Елфката направо скочи през прозореца,стряскайки брат й и другите двама лигльовци,и се озова на гърба на дракона.Щом той разпери криле и се издигна,тримата вече сериозно не можеха да повярват.Ама тя сериозно ли...?Даже не я беше страгх.Всъщност изглеждаше толкова ядосана,че жал им стана за белокоското.

- И ние ли...?- само, че отговор не получи, сестра му вече беше на перваза, а Анаю близо до прозореца. Джин въздъхна и погледна другото белокосо момиче:- Нана?
- Аз съм още неука, не знам какво става...- отвърна тихо и го хвана за ръка:- Но трябва да разберем, нали?
- Хай!- кимна и след минута коридорът напълно се изпразни, а три дракона вече бяха поели на някъде, следвани от двама ангелоподобни и противоположни крилати.

-Трябва да намерим онова момиченце и то бързо!
-Дейвид,върви след нея!
-Кво?Ти чуваш ли се бе,тя е направо-
-Върви след нея инъче Нава е мъртъв,щом го намерят!
-Добре,добре.-изсумтя елфът и след миг вече кафевият орел хвърчеше след драконите,кряскайки недоволно.

- Джес! Джесика, чакай!- Джули извика след синекосата и Шадол и почти ги настигна:- Къде смяташ да го търсиш?
" Знаеш нали?"- Анасази стрелна другия с поглед и се спусна малко надолу.
- Може би...- отвърна на глас Охайо и го последва.
" Къде?"
" Няма да кажа."

-Не ми пука,ако се наложи и в Даркан ще го търся!И онова момиченце ще намеря също!-синекосата тръсна глава и бретонът й покри очите.
"Ти сериозно ли си мислиш това,което-"
-Не.Но съм объркана и искам някой да ми обясни.Затова ще ги намеря,за да могат да ми обяснят.

- Хей, Милейди, чак до Даркан няма да се стигне.- подвикна Охайо и прелетя покрай дракона:- Едва ли Ничи- сан е толкова глупав, че да отиде на там особено след последното му поражение.- засмя се гласно и затвори очи:- Сестрите добре го подредиха, пък той може да е толкова наивен, само че май брат му, Ака- сан, е повече.

Дакиан присви очи и усети как сърцето му се сви,когато елфката успя с една от малките си магии да улови Охайо,да го издърпа при себе си и така да го стисне за гушата,че се чу как изпука.
-Виж какво,Милорд.-изсъска му тя в лицето.-Затвори си голямата уста,да не ти я затворя аз,че много хубаво ще го отнесеш.

Охайо се закашля леко и стисна очи:
- А... ако кажа, че може би мога да помогна...?- проговори тихо и се опита да се освободи, но без никакъв резултат:- Все пак за последно бях с него... или той с мен, както прецените, Тсуки- сама!

// тсуки- луна //

-Отведи ни...Веднага!-пламъци гръмнаха в очите й и тя направо го метна над главата на Шадол.

- А ако не искам!- скръсти ръце и замръзна на място във въздуха:- Той трябва да е сам. Такава е уговорката, аз трябва да ви държа на страна... до колкото мога, а сестрите да държат него на страна от вас. Хитро, нали?- усмихна се дяволито и очите му светнаха за момент.

Дакиан се ухили доволно,когато синекосата накара тъмната енергия в Охайо бавно да започне да се надига до пръсване.Дейвид се изплаши сериозно,когато съществото започна да се поти и се зачерви като домат от напрежението.
-'Не' и гръмваш.'Да' и може като ни отведеш при него може и да те оставя жив.

Чернокрилият стисна зъби. Определено с тази енергия не можеше да се оправи, нищо че беше същество на друг, явно без неговото съществуване в реалността, и той самият беше безсилен:
- Така да бъде тогава...- процеди едновременно и гневно, но и в пълно съгласие и затвори очи:- Но няма да се бъркате в делата му!

-Хубаво.-магията не намаля,ами просто прие формата на въже,което се уви около врата на Охайо да не вземе да избяга.-Но само да ни изпързаляш и си мъртъв!

- Злобарка! Жалко, че приличаш на Лейди Кармен...- процеди и се обърна напред:- Горите, там беше за последно.- вдигна ръка и посочи нататък:- И петте кристални шишенца вече са в него, а Сайанка и Цинк са мъртви, ако ви интересува.- промърмори по- тихо и се нацупи леко.

Това накара въжето да се стегне съвсем около врата му,но достатъчно,че да не пане мъртъв долу.Шадол продължи да лети след чернокрилия,докато синекосата не го изпускаше от поглед.