Назад в миналото

-Ммм...-повървя малко в посока гоненицата,докато не се изпречи на пътя на Ризел.-Хей,може ли за малко една от тоягите?Ей сега ще ти я върна.

Тя я погледна за миг замислено, сигурно не искаше да си ги губи пак, навсякъде бяха станали дървета, не беше честно. После обаче й подаде една и тръгна пак да гони онзи, който себеше скрил зад Муртаг и потреперваше.
- Само я бъзикнах.
- С нея шега не бива, Хав

-Буах,това нещо тежи!-успя да го сложи на рамото си и се затътри към таткото отново.-Окей,тате,или отиваш да си починеш,или аз се съюзявам с нея и започвам да те бия...

- Не е честно!Казах ти че тук не може де, Джени. Просто не познаваш съучениците ми....Тези които оцеляха...

-Хубаво де,вземаш Винр и отиваш някъде!-върна й на Ризел тоягата,не можеше да изглежда страшна срещу татко си,просто не й се отдаваше.-Има много царства.Какво пречи?

- Кои, той всичките ги обиколи...Под земята ли да се завра?Или да взема да се изгубя в джунглата, понеже земния дух вече го няма, за да ме води...Вече не всички са такива, каквито бяха преди

-Елфите,на плажа при русалките,горите на кентаврите!
-Абе,Муртаг,ти не усещаш ли,че...
-Млъкни!-този път не само Джесика му го каза,и Джени го засочи гневно с пръстче.-Жабчо,мълчи си!

- Кентаврите си имат проблеми, както е почнал елфите пак ще ги нападне. Какво ще правя при русалките, като ще им навлека хялада чернотии и бог знае какво...
- Инат в старт - предупреди Хавок и май имаше правото.
- Нямам нужда чак от толкова!

-Грррр...
-О,не...гневно малко момиченце,всички да се крият!
-Ти защо се инатиш,когато ти мислят само доброто,а?!И искам да отида някъде с теб!Искам!Но ти все намираш разни кусури,с които да се измъкнеш!Трябва да ти почивка,трябва ти!Притеснявам се за теб,тате,защото ти действаш нон-стоп!Не си се спрял!Накрая ще се преумориш,но ти пак няма да ме слушаш!

- Пустините, джуджетата, Графството...- заизрежда Джин замислено:- Или пък наистина под земята, в някоя дупка ,като тази в която открихме Жрицата на долноземците.

- Не мога, каква почивка ще е тази, в която ще се прокрадват сенки постоянно. Където и да съм нищо няма да се промени, той никога няма да спре да действа, как аз мога да спра - е, това му беше най-големия проблем. Къде можеше да отидеш та да не усетиш злото, което искаха да ти сторят всяка минута от живота ти

-Може и да не си починеш толкова добре,но...пак е нещо.Моля те,тате.Разбирам,че няма особено добро решение на въпроса,но...ако не го направиш за себе си,то го направи за мен.Единственото място,което съм виждала освен Драконовото царство,е този замък и онзи хълм...

Той въздъхна, после се обърна към Хавок, сякаш чакаше той да определи какво трябва да стане.
- Знаеш какво ще ти кажа. Не искам да оставам самичък. А и знам, че знаеш, че това което ти казват е правилно. Аз бих приел. Знам, че рядко се предаваш без да се ядосваш и да си го изкарваш на Хюг, но Хюг го няма. Знаеш какво имам предвид.
- Къде искаш да отидеш, Джени?

-Йеееее!-така го гушна,че едва не го събори на земята.-Можем да отидем до морето!
Отначало,в нейн си стил,щеше да каже "Където ти искаш.",но така щеше напълно да го накара да се откаже...Така че каза първото нещо,което й дойде на ум.

- Морето... - замисли се за момент. - Може би, Винр ще знае някое подходящо място, не съм се разхождал отдавна там

-Аригато,тате!Аригато!-още малко и щеше да се разплаче.
А пък Дънканс стояха с паднали чинета...Как...как беше успяла да го убеди?Той беше такъв неописуем инат!А тя успя?!

- След като изберете курса кажете го и на мен - предложи Ризел, но Хавок поклати глава.
- Понякога си доста странен, знаеш ли - тихичко се обърна към лилавокоското, но той май не чу и двамата

-Аригато...-повтори,малко по-тихичко,докато не спираше да го прегръща силно.-Ще ти се реванширам,тате!Ще ти направя захаросани ябълки,и то много!Само за теб!

- Това бива, не е лошо като идея. Значи съм решен да дам на Винр да ни заведе където сметне за добре

-Мхм.-реши да го остави да подиша и пое една крачка назад.-Много се радвам!

- Хубаво, избери си ден и ще те заведем на плажа. Радвам се, че се радваш - от отдавна не се беше усмихвал, особено досега, когато тъмнината му беше втора природа вече

-Утре...утре сутринта добре ли е?

- Да - кимна той, дано до тази сутрин не се наложеше отново да си стои в онази стаичка. Не, днес можеше и да се наложи но. - Чудесно избрано

***
Хвана здраво презрамките на раницата,прибра си дългото косище в една висока конска опашка и излезе от стаята.Изтича надолу по стълбите,бързаше напред,за да не ги кара да чакат навън на студеното.
-Готова съм!-скочи във снега пред таткото и дракона и даже се завъртя в кръг,за да им го докаже.

- Чудесно, значи е време да излитаме.
"Какво ще правим в снега на плажа?" изръмжа дракона, чудейки се над това от едно време насам
- Говорих с Клайв за това, не се притеснявай. Дано Ним събере и той сили, оставям го тук...
- И си забрави закуската - трясна му в ръцете една обемна торба Ризел, изкочила направо от никъде, което го стресна. - Какво, вече се страхуваш дори да стоя до теб ли?
- Може би - можеше да носи още една тояга...Както се беше намусила...Рядко му крадяха целувките за нищо, ама този път тя успя да го прекъсне насред изречение.
- Може би по скоро не?
Лилавокоското изумтя и й обърна гръб кимайки на дракона да се снижи малко