Назад в миналото

-Ей сега ще влезем на топло.-отказа се да си изкарва краката от снега,така че започна да гази през него.-Нали не те е страх?

- Не...- прошепна и поклати главичка, а белите й кичури се разклатиха на страни. Погледна назад, към Нава и се засмя гласно. Лисицоподобният елф, ако можеше да се нарече изобщо елф, се опитваше да стъпва стабилно в снега, но не само краката му, а и опашката беше затънала и му пречеше още повече:
- Хич не е за смях... защо и аз не съм дете?
- Но аз ще си остана такава цял живот.- отвърна Нана, продължавайки да се смее.

- Може - някъде долу потвърди лилавокосия след сякаш леко замисляне. - Но ще бъде тъмно

-Нищо,тати е тук,значи всичко ще е наред.-сви се на кълбо до него и започна да се оглежда,да види дали мракът наистина беше навсякъде.

-Я се опитай да се преврънеш в лисичка?Тогава ще те сложа на другото си рамо.-беше се превърнало в превозно средство...

- Щом казваш - той затвори очи и след малко те отново светеха, единствената светлина в мрака. Мракът...Той го зовеше много повече, обичаше да се приютява в него в последно време. А тук...Нямаше да създава проблеми, поне засега, макар и да чувстваше брат си още по-силно, което не беше хубаво

- А, не смея дори да опитвам...- отвърна и се подсмихна, притваряйки очи. На рамото на елфката бялото коте също се разкикоти и поклати глава:
" Брат ти щеше да откачи, ако му се появяха уши и опашка така изневиделица."
- Предполагам, да.

-Добре тогава...-повдигна рамене и продължи напред,почти беше стигнала входа.-Тука има малко откачалки,някои от които сме и ние де,ама очаквайте още много и то още по-странни...

- Че аз не съм ли странна?- усмихна се бегло и въздъхна:- Чудя се как ли ще реагират, разберат ли какво представлявам. А как ми се иска да съм обикновено дете, просто дете и нищо повече.

-Аааа,не си мисли такива неща.-тупна я леко по главата като наказание за лошите мисли.-Някои умират от такава скука за дето са нормални...Радвай се на това,което имаш,Нана,защото ти имаш много.

- Може би, но не знам какво е това много.- вдигна рамене и се усмихна мило:- Но ще опитам да разбера без да навредя на когото ида било.

-Всичко с времето си...-бутна една от вратите и влезе вътре на топло.

-Ммм...-скочи на крачета и се огледа за вратата в този мрак.-Гладна съм.Ще отида до кухнята да ни донеса нещичко.
И не изчака отговор,ами си заподскача напред и след като напипа бравата,си изхвъча навънка.

- Нещо... - въздъхна и отново се намести там, като затвори очи и остави тъмнината да си бъде тъмнина. Искаше навън, искаше навън...Да излизаше извън контрол но...Искаше, искаше да говори с тях

-А!Гоменасай...-погледна нагоре към готвачката,която й се усмихваше мило.
-Няма нищо,няма нищо...Гладничко ли си?-приклекна пред нея и дългите й руси коси докоснаха земята.
-Ъм...
-Не се срамувай.-засмя се тя,с все така притворени очи.-Сега растеш,трябва ти храна.Искаш ли ябълки,току що ги измих...
-Да,моля!-заподскача детето след нея.

- Муртаг? - абе тоя ездач знаеше ли, че хората можеха да му се сърдят?Очевидно не. Той май усети намусеното му изражение, отколкото го видя в тъмното, където светлината на коридора не достигаше. - Хайде де, ела, не се сърди...И не се прави на орангутан...Ние сме приятели, нали?Дойдох да те изведа. Хайде, приеми, приеми...

Ако това нямаше да го накара да мръдне,може би силният детски писък от кухнята щеше да бъде малко по-ефективен.Проклето детско любопитство...докато ровеше за ябълките,онова тъпо дете се беше разровило из килерите и намери трупа на истинската готвачка.
Нитара сграбчи бунтуващото се дете,отряза с нокът парченце от ябълката и й го набута в устата.Джени от паника взе че го глътна...

Белокосото момиченце стисна дрехата на Джесика и плахо се огледа, когато влязоха.
- Хей, спокойно.- усмихна се Нава, който също се огледа замислено.
- Има нещо нередно, силно и зло.- отвърна, почти шептейки и стисна очи:- Но не мога да определя какво е.

Ездачът дори не го видя, видя само мъглица от предишното му място, където беше седял досега, а той вече тичаше с огромна скорост и не го беше грижа колко хора разбута по пътя си и колко недоволни гласове чу...По-скоро не ги чу. Трябваше някак да се добере до тази тъпа врата...По дяволите...
- Махни се, махни се, махни се! - последните няколко с някакви чинии бяха ужасно упорити или не знаеше какво им става, ама успя да намери дръжката между тях - Махни се от пътя ми! - и успя да отвори

Русокосата вдигна от начало изненадан поглед към него,но после една самодошолна усмивка се разрастна и тя започна да се смее като истински злодей...Пусна Джени на земята,но не беше нужно,защото щом детето видя Муртаг,то веднага се изплаши и се скри зад нея.
-Къде е лошият,Джени?
-Т-т-той!-засочи го с треперещо пръстче.-Той!Къде е татко?!Къде е?!
-Много скоро ще го видиш,Джени...много скоро.

Отначало беше вцепенен, понеже не можеше да го възприеме. Той ли беше полудял вече?Нима вече...После се намръщи, вече наистина си приличаше на лош. Дори щеше да извади и меч, ако го имаше, и него му бяха взели. Но това не беше проблем. Вдигна ръка и посочи онази...Онази...Не знаеше какво е, ама май не беше човек...
- Ти! - нямаше и какво да каже, огънят сам излезе от ръката му, когато нямаше меч, това беше най-доброто му оръжие и беше неуправляемо

Бързо сграбчи момиченцето,махна като за довиждане и падна назад в един портал точно преди пламъците да я погълнат.Порталът се затвори и остави лилавокосия сам...

-Какво беше това?!-Джесика пусна Нана на земята и стисна меча.

- По...дяволите! - дори да не го беше изкрещял, ехото от това помещение помогна на гласа му да звучи така. Повече не можеше. Не, никак...И отново черните му очи се завърнаха, Ним изчезна, а Гламдринг се материализира без никакъв проблем. Не можеше повече. Те...Нямаше да го спрат. Повече нямаше накъде. Прибра оръжието и отново излетя, този път доста по мрачен и подобно на някой друг избирайки повече мрака

- Господарска магия.- отвърна Нана и вдигна глава, очите й за миг смениха червения си цвят с лилав и тя потрепери:- Лошо, лошо...
Нава също присви очи и протегна ръка на страни, очите му исветляха в почти бяло, а в ръката му се появи зеленият меч.
" Време беше, мислех че си се забравил някъде..."
" Няма начин, невъзможно е."

-О,не...-елфката пребледня и се юрна напред.-Муртаг!
Щом зави,се изплаши от тъмния му вид...погледа,Гламдринг,всичко.Застъпи назад и падна,а мечът издрънча на земята...
-К...какво стана?-събра смелост накрая да попита.

- Не стой на пътя ми. - изръмжа той, искаше му се всички тези да ги нямаше, защо все се изпречваше по някой...Беше разсякъл тоягите на предишната на сто парчета и беше решил проблема. - Само ме бавите, махай се!Отивам да си върна Джени... - това...може би беше свързано и с добрата му същност, макар да я беше загубил в момента

Синекосата преглътна и се дръпна настрани...с треперещи ръце се подпря на земята,ама и да искаше,нямаше да стане.Снижи поглед и го остави да мине покрай нея.