Назад в миналото

"Искаше да те нарани,как нямаше да те уплаши?"-започна да се връща обратно,след като се ослуша и недочу виковете на сестра си,тогава всичко беше наред...
-Наистина ли мислиш така?-вдигна притеснен поглед към него.

- Ъм...- Нава се сепна и се засмя леко нервно:- Все пак ще са наши деца, една история да чуят от нас и... така де, предполагам.

-И ще станат силни и самостоятелни?И ще се гордеем с тях!И ще им се радваме!И ще-и продължи да си дрънка...
А пък Даниел вече се беше доближил достатъчно,за да чуе...Кискаше се доста силно,гледайки към елфа със съжаление.
"Вече със сигурност мога да ти кажа,че тя иска деца."

- Да, да, да...- Нава само отвръщаше положително и кимаше с глава, все така усмихвайки се бегло и само се чудеше как да я убеди, че всичко казано ще е реалност.

Даниел остави Джин пред лапите си до сестра си,като примамка,да спаси белокосия.Джесика веднага го видя и го прегърна,весела от всичките мисли,които й бяха минали през главата.
-Джин,Джин,Джин!-само това можеше да каже.

- Добре съм, добре съм...- отвърна момчето също прегръщайки я, но повече се опитваше да си поеме дъх:- Благодаря.
Нава се отдръпна на страни и се усмихна леко:
- Анасази, а ти как си?
- Добре мисля.- отвърна съвсем тихо синекоското:- Нали знаеш, че не мога да бъда унищожен, освен ако Джин не бъде?- зашептя още по- тихо и погледна елфа:- Само, че не предполагах, че ще съществува друг като мен, притежаващ силата да ме унищожи наистина и да върне това, което е било отнето от Джин.
- Злото, желанието да се бие и убива... Господи, кой е способен да стори това?
- Надявам се скоро да не разберем.

-За какво ми благодариш?Благодари на чичо си Даниел и на Дейвид,те успяха да те измъкнат.
Орелът изкряска гордо-гордо и кацна точно на главата й...

- На всички благодаря!- усмихна се момчето и тупна леко с пръст орела по човката:- Но ако...- изведнъж усмивката му изчезна и приведе глава.
- Ако онзи говори истината и някой е решил да пробужда дядо ни, тогава можем да се изправи срещу нещо много по- зло и опасно дори от Калисто.- Джули се показа на вратата, а зад нея Шуичи, който се беше заел със задачата да я пази, нея и Нана, за известно време:- А до колкото съм чела за Уайдет, той всъщност мрази Калисто и Горгодия, друг е въпроса какви са му отношенията към... нас.- момичето потрепери леко и стисна онова медальонче, което Зини и Грегор й бяха дали преди време в пустинята, уж подарък от него.

-Ние защото си нямаме други проблеми...-като например да разкара тая досадна птица.-Дейвид...Престани.
Птицата си изкряска най-нахално и даже се намести да й е по-удобно.
-Дейвид,познай каква пуйка ще дам на готвача да заколи за вечеря...
Това май му прозвуча доста убедително и той се премести на рамото й.

- И с това ще се справим.- обади се белокосият.
- Оу, ти ще бъдеш изненадан, ако го видиш.- поклати глава Джули:- На него само му липсват дългите уши, виждала съм го на портрети. Като две капки вода сте.
- Интересно...

-По-скоро притеснително...Врагове с твоя външен вид приемам,само ако е Ника.И даже той има доста добре забележими разлики...Ама едни уши,едва ли ще се оглеждам за тях докато се бия...

- И очите му.- намеси се Анасази:- Очите му са по- тъмни, не са кристални.- ангелчето потрепери леко и стисна юмруци:- По- добре ще е изобщо да го избягваме, независимо как, а и Нава изобщо да не му се мярка пред очите, може би ще пожелае живота му.
- Защо?- запита Джин и се обърна към него, а очите му пак се напълниха със сълзи.
- Защото така ще получи още сила. Преди хилядолетия Уайдет е искал да завладее света на Ангелите, защото някой е убил неговата първа любима. Тя била на половина ангел, той искал да самоубие но Съдбата не му позволила и така изтръгнала доброто от него превръщайки го в Охайо, но до колкото съм чувал Тя сгрешила с преплитането на карето му и загубила контрол над неговия живот. Уайдет Данте е напълно неконтролируем от Нея, сам определял своята съдба, докато не се намесили демони и ангели, съюзявайки се приспали душата му, а силата му разделили на пет кристални шишенца с различни цветове, които по- късно поделили между четири пазители. Щом Охайо е съживен, значи някой е достигнал до втория пазител и го е унищожил. Достигне ли до четвъртият, Уайдет ще се съживи.[/b]

-Кои са другите пазители?-Джесика се намести по турски на снега и скръсти ръце.
"Аз пък искам да разбера как е изглеждала любимата му..."-изръмжа мечока и седна до нея,а пък орела изкряска в съгласие.
-Защо това е толкова важно?-елфката погледна към тях за миг със сините си очи.
"Може и да не се окаже особено важно."

- Полу демон, приемащ себе си като човек, никой не е сигурен къде се намира, той пази две от шишенцата и мисля, че е най- възрастният. Казва се Цинк Голем, може да вкаменява почти всичко. Последният е малко момиченце, човек на име Сайанка Фло и според последните информации е някъде из тези земи, нейните умения са специфични, тъй като дарява със сила този който отговори на гатанките й, а отнема сили за грешен отговор.- обясни Анасази и се смръщи леко:- Не е за вярване, че някой е успял да победи Генкай, втората пазителка и безсмъртен човек, а също и първият- демонът Рей Даймао, живеещ в Зидът. А относно любимата на Уайдет, тя е била на половина ангел и е убита от собствения си брат, заради това че обичала демон.

-Питам как изглежда,външен вид.-мечокът се беше превърнал в един сериозен зеленокос елф,който гледаше Анасази право в очите.-Това може да се окаже страшно важно.
-Защо?-Джесика отново не се сдържа да попита,просто мразеше брат й да се държи така мистериозно изведнъж...
-Търпение,Джес.Анасази,знаеш ли как е изглеждала?Важно е,много е важно.

Синекоското поклати глава, но в следващият момент все едно го удари гръм:
- Да!- възкликна и се усмихна:- Мисля, че е била с дълга кестенява коса и тъмно сребристи очи, никога не е показвала да има криле и според това, което съм чувал е...
- Винаги е носела бяло, снежно бяло и лъскаво.- довърши Джули замислено:- Чувала съм за нея. Кармен Катедрале, ако не греша.
- Да, точно така.

-Та какво беше важното тук?-ухили се на идиотското му изражение.
-Ъм...ъъъ...нищо,нищо...Абсолютно нищо.
-Мислел си,че приличала на мен,нали?
-Попринцип така става...Нещата така най-добре ще се прецакат.А при нас всичко се прецаква.
-Не и този път,Даниеле.-поклати глава,какви глупави идеи му идваха в главата понякога...

- Мога ли да спомена още нещо...?- запита зеленокосото момиче плахо.
- По- добре недей!- смръщи се Анасази, но и едновременно се стресна от досещането на Джули, явно в пустинния храм имаше доста информация за тях и Джули я беше прочела подробно.

-Колкото повече знаем,толкова по-добре.-погледна към брат си за последно тип "Ти си тъп." и притвори очи.-Кажи,Джули.

- Ами...- момичето погледна към синекоското и вдигна леко рамене, като върна погледа си на Джесика:- Можела е да променя външния си вид и го е правела постоянно, когато е била с... дядо ни, криейки се от семейството си.- хвърли бърз поглед на Джин, той явно не можеше да възприеме, че този техен "дядо" можеше да бъде съживен скоро.

Изражението "Ти си тъп." изчезна,когато тя изведнъж отвори очите си,едва не изхвърчаха.А пък зеленокосият вътрешно започна да се кефи,че й натри носа...
-Нееее,не...не,не,не,не.Не,нали,не?!

- Това не беше добра идея.- поклати глава Анасази.
- Какво? Казах каквото знам, но пък Грегор знае много повече, още преди да се родя той е отговарял за ръкописи и книги на демони.- вдигна рамене Джули и примига смутено.
- От там знаеш за външният им вид, нали?
- Да, а мисля че в едни папируси имаше пълно описание на способностите и на Уайдет и на демоните, които са му се подчинявали, заедно с рисунки на външностите им и... на нейните няколко...
- Или две, по- точно.
- Зависи кой как го приема наистина.

Джесика тъй се плясна по челото от отчаяние,че чак и брат й го заболя...Ох,как знаеше...Просто винаги знаеше,че на нея й се падаха едни такива.
-Аз съм спокойна,аз съм спокойна.-пое си дълбок дъх.-Той няма да се съживи,ние няма да му дадем,няма да стане нищо.
-Джес...
-Да,знам!Нищо няма да стане както трябва и накрая ще стане точно това,за което си мислим!
-Как все на теб...?
-Не знам...Много май ме обичат тия демони,първо Сянката заради Джин,Калисто с Нава и Аника,и сега това...
-Поне не скучаеш...Не бъди толкова черногледа де,хайде!
Изгледа го между пръстите си едно злобно и тръпки го побиха...Защо трябваше да го каже това,тя винаги беше черногледа,беше й в природата...

- Разбира се, че няма!- промърмори Нава, преобмисляйки казаното и вероятностите:- Тоя, който и да е не ми пука, но до теб няма да припари в никакъв случай!- Джиа се появи до него и го изгледа подозрително и с разбиране:
" Ревността е страшно нещо."- поклати леко глава и скръсти ръце.

-Джули каза,че е по-голяма напаст от Калисто.Спомняш ли си през какво трябваше да минем,за да се отървем от нея?
Стисна ръката си в юмрук...Аника.И Ийв.
-Оценявам жеста...-усмихна му се топло.-Но...не се втурвай да се биеш само заради това,Нава.Обещай ми?