Назад в миналото

Белокосият повдигна вежди за момент и въздъхна:
- Не бих могъл, съжалявам, но наистина не мога да позволя, ако ще и главите да се наложим да си откъсаме с него.- притвори очи и пак въздъхна:- Не мога.

Елфката само притвори очи и се мръдна малко по-близо до него,за да може да го прегърне.
–Аригато.-прошепна тихо и положи глава на рамото му.

Нава също я прегърна и бавно затвори очи:
- Няма защо, винаги ще съм до теб.- прошепна и присви леко вежди. Джиерда се вгледа в тях и се усмихна леко:
" Аз бих могла да попреча поне малко на Уайдет."- заговори на останалите, изолирайки мисления контакт с Нава и Джес:" С мен Калисто уби последната му "съпруга", майката на Арагорн, така че мисля че знам някои от неговите слабости, но... не им го казвайте, ще се налижи да жертвам себе си."

Орелът й се изцъкли насреща,както и Даниел,само че той не изглеждаше толкова смешно...
"Неее,не,не,без такива!Джиа,не!Не съм ти господар,но сме ти приятели!Недей,не,не,НЕ!"
"Наследил си навика на сестра ти да командориш,някой казал ли ти го е това?"
"Дейвид,млъкни!Никой никого няма да жертва,край.Друг изход сега,моля!"

" За сега ще остана пас, но ако той наистина се пробуди, друг избор нямам, това ще е от полза на всички. Уайдет е можел да стане божество, ако не се е превърнал в масов убиец"- зеленокосият дух не промени серизоното си изражение и остана така, гледайки към двамата прегърнати.

"Ох..."-как им се падаха точно такива?-"Ами Нана?Тя какво знае за него,тя трябва да знае повече за това!"

" Да, но мога ли да кажа всичко, което знам?"- попита белокосото момиченце плахо

"Както сестра ми каза,колкото повече знаем,толкова по-добре..."
"Май и в обратната посока вървят нещата,като гледам."
"Ти си толкова черноглед колкото и нея!"
"Заразна е."
-Ау...-Дакиан се беше стоварил в снега малко по-надалеч то тях и сега проверяваше дали има по някоя друга здрава кост останала.
-Еттооо...-Анджела се надигна и разтърка глава,прекарвайки пръсти през русите си кичури.-Това заболя...
-Хм?-Джесика отвори едно синьо око,обърна се назад и остана да гледа бухъл стайл към онези двамата.

- Защо всичко става от странно още по- странно?- попита тихо Нава, като също се вгледа в онези, стоварили се от небето.

-Такъв ни е късмета...
Пратениците се поотърсиха от снега и когато Дакиан най-сетне изтупа всичките снежинки от главата си,се поогледа.Видя кои го гледаха,вкочани се от срам,че чак застана като някой наплашен войник в казармата и им направи чест.
-Бака.-този път не се оплакваше,защото магията го накара да падне надолу и да не могат да го виждат.
-Не ми изглеждат особено враждебни.-подсмихна се елфката и се изправи,без да пуска ръката на белокосия.-Да видим кои са?

- Да.- кимна Нава, като леко постисна ръката й и пристъпи напред с нея. Странно беше погледът на Анасази и Нана, които явно схващаха някои неща поне малко с появяването на тези двамата, но пък не бяха и убедени.

-Ъм...-Джесика се надвеси над притеснения демон и го изгледа странно.-Здравейте?
-Милибоженайсетнесезапознахсвас!!!-изплю внезапно и се разтрепери съвсем.
-Бааака.-нямаше тряс,Джесика улови магията в дланите си и я запрати надалеч.
-Дай по-спокойно.-усмихна се мило и му подаде ръка.-Аз Джесика,а това е Нава.Кои сте вие?
-Анджи-чан и Даки-чан.-момичето също беше развълнувано,сините й очи направо заблестяха от гордост,щом видя белокосия.-Аз съм ангел,той е демон!Имаме мисия с вас!
-Не!Не е нещо лошо,никак даже!-Дакиан скочи на крака и размаха ръце пред елфката,когато видя как изражението й се измени от загрижено към тъжно.

- Добре, спокойно.- усмихна се белко елфът и примига няколко пъти:- Имате мисия за нас? За двама ни?- погледна към Джесика, а после пак върна кристалните си очи на двамата:- Каква по- точно?

-Ами...откъде да започнем...
-От началото?
-Неее,не,чакай.
-Ама...
-Бака.-на Джесика пак й се наложи да го спасява демончето,за което той едва не се поду от гордост.
-Нека влезем на топло...-Дакиан още трепереше.-Да пийнете нещо топло и спокойно да ни обясните.
-А...аригато.-Анджела даже й се поклони.

- Странни са.- заговори Джин замислено.
- Някак мили ми се струват.- отвърна Джули също замислено:- Но до колко е така...?
- Има ли значение, струват ми се наистина мили и добри.- усмихна се кестенявокосото момче и изтича до синекосата елфка, хващайки я за свободната ръка.

Дакиан се опули срещу детето...честно казано не му бяха казали особено много за това какво да очаква.Но защо пък беше изненадан...
-А,Джин!-Джесика го вдигна в ръцете си и го прегърна.-Това е Джин,Даки..
-Дакиан...-завърши вместо нея и заинтересовано огледа детето,докато вървяха към замъка.
-Някои обратно вкъщи те смятат за герой!Някой толоква светъл,ние вземаме същества като теб за герои!-Анджела беше изпаднала в истерия и сега се разбърбори покрай белокосия.

Нава се усмихваше невинно и леко нервно, май му идваше като гръм от ясно небе:
- Но защо герой, какво толкова мога да съм направил, за да ме наричат така във... всъщност от къде идвате?- запита и притвори леко очи. На Джин му стана смешно от изражението на елфа и покри устата си с ръка, кискайки се тихо.

-Аз идвам от Ангелското царство!-продължи да грее онова момиче.
-Ами ти?-Джесика се обърна към демона,пърхащ след нея.
-От никъде...-измънка под носа си.
-Е как...-реши да не продължава,просто си замълча,но тези двамата...тези двамата бяха странни.
Тъмносините коси на Дакиан имаха по някой друг бял кичур,а жълтеникавите му очи никак не всяваха страх в хората,както един демон би могъл.Имаше крила подобни на ангел,но черни...за разлика от Анджела,чиито криле бяха подходящи като за демонично същество,само че блестеше от белота...И тези рога,тези странни фини рога...

- От Ангелското царство?- повтори тихо Джин и килна глава на една страна заинтересовано:- Ангели ли сте?- попита и погледна първо нея, а после и чернокрилият.

-Мхм.
-Не.-отряза го онзи и продължи да пърха след господарката.-Аз не съм.
"Болна тема явно..."-погледна с крайчеца на окото си към него за миг.
***
-Тук сме с важна мисия за вас...-пое още една глътка топъл шоколад,беше много вкусен!-Съдбата ни изпрати лично,за да ви кажем това,което ще ви кажем.
-Да,Анджи-чан?-Джесика се приближи още малко,изгаряща от нетърпение да разбере.

- Интересно.- замисли се Нава, като внимателно слушаше, какво казват:- Слушаме?- усмихна се леко и с неприкрит интерес. Щом са пратени от Съдбата, значи ги очакваше нещо наистина инетерсо, поне до колкото я бяха поопознали от времето, което беше прекарала на земята.

-Знаете как е роден светът,това всеки го знае...-пое си още една глътка.-Боговете създали мракът,а след това от мрака и светлината...Но,Боговете направили още нещо...Боговете сътворили от Мрака-Луната,а от Светлината-Сънцето.Те господстваи над тези две природни сили и ги държали под контрол,в баланс...но на скъпа цена.Никога не можели да се виждат,винаги се гонели в омагьосан кръг и никога не били щастиви.
Джесика прехапа устни,колко пъти беше чувала тази история...
-И сега,Боговете-Дакиан взе думата,за което после щеше да отнесе още едно "Бака"...но после.-Решили да вселят духовете на тези две небесни тела в две същества на Земята,за да могат най-сетне да бъдат заедно.Вие,господарке Джесика,сте Луната...
-Ама...ама...аз...аз съм само една-
-Нима?Имате тъмна срана,нали така?И сте използвали лунната светлина преди в битки,за да унищожите огромен брой войници.
-Но...аз не съм..
-Луната е господарка на нощта.Тя не е точно тъмно същество като Господарите в Даркан,не.Тя е нещо по-свято.Тя господства над нощта,криеща измъчените сенки,успокоявайки ги със своите сълзи,приютявайки ги в своята гостоприемна тъмнина.Тя показва пътя на много изгубени пътници със своята светла душа,даже и наглед да си има работа с тъмни сили.С какво толкова се различавате от Луната,господарке Джесика?Нима не сте въпреки всичко един добър човек,една светла душа?Нима не сте спасявали животи с цената на своя на бойното поле?Нима не обичате,нима не сте разпервали ръце пред малки и големи,за да ги приемете в своя свят и да направите живота им по-лесен?Луната има своята тъмна страна,господарке Джесика,това е ясно на всички...кажете ми,с какво сте по-различна?

Нава затаи дъх, беше чувал историята, но веднъж или два пъти преди около две години, когато с Джули и Джин обикаляха наоколо. Друго ,което знаеше за тази история беше единствено и само от спомените на Калисто, запазени в него все още и завинаги. Елфът примига и се вгледа в Джесика с разширени очи, все едно загубил гласа си, не можеше да каже нищо, но не можеше и да реагира по никакъв друг начин. Същите изненадани погледи идваха и от другите присъстващи, но май само Джиерда, Анасази и Нана бяха не чак толкова шокирани, все едно си знаеха.

-А Вие...-Анджела отново започна да говори.-Вие,Нава Уайдет,сте Слънцето.Искрящо,силно и могъщо...Вие заливате с надежда и сили тези около Вас,Вие стопляте сърцата на обичните Ви хора,Вие давате живот...
Джесика продължи да гледа като цапната с парцал през лицето...Стивън до нея,в тигърска форма,заинтересовано махаше с опашка във въздуха и местеше поглед между белокосия и ангелчето.

- А... а... аз ли?- едва изрече, имаше чувството че това е някакъв сън, породен от нечия магия, обаче и след като съумя да се ущипе се оказа, че не е сън или илюзия:- Аз?- попита пак и примига шокирано:- Как... така?