Назад в миналото

- Джени? Къде е тя?- белокосият застана до Джесика, също стискайки меча си намръщено, а Нана стоеше назад и наблюдаваше със странно спокойно изражение:
- Това само ще навлече още беди.- обади се, като наклони глава на една страна.

- Къде ли?Къде може да е!? - извика той по коридора, разцепи вратата, за да я освободи от магията и излезе навън, за да мине и през ездачите...Защо всички пречеха...Тъмнината се разля по снега, та да ги успокои малко, направо ги вкамени, като призрачни статуи на нещо...Таа беше по-лесно, успя да разцепи въздуха и да си направи няколко портала. - Сега...Къде си?

" Графството."- назова мислено белокосото момиченце, а очите й отново светнаха в лилавишкаво.
- Нана, не...
- Всеки прави сам избора си, а в момента никой не би могъл дори да го заговори.

"Чудесно" и след като заби меча си в един от многото изчезна целия и всичко се затвори, оставяйки мястото в мрак и зимния демон в шок...Не знаеше как, но беше останал читам и само около него белият сняг си беше останал чист и непроменен, на фона на чернотата и камъка

-Трябва да помогнем...-Даниел подаде ръка на сестра си да стане,но тя я блъсн а настрани.
-Ти луд ли си бе?!Видя го!Битката е негова и той иска така да си остане!
-Не ми пука и битката да е на Съдбата!Той и Джени да ни приятели,отиваме!
-Приеми го,Даниеле,ние само пречим!
-А какво,ще стоиш тук и ще трепериш на земята ли?!
-Не знам,но не мисля,че е разумно да...
-Тука не се мисли.Тука се трепе от злоба!СТАВАЙ!

- Злобата не е ли опасна за всички?- запита Нана, съвсем като малко дете, което нищо не разбира от заобикалящия я свят.
- Зависи...- отвърна Нава стискайки ръце в юмруци.
- Зависи от какво? Брат ми също е някъде там!- изписка Джули треперейки:- Крилете на Анасази тъкмо се върнаха и той пак пое на някъде, търсейки Джин. Каза, че е там, заедно с Жрицата.

-Чуваш ли?Джин е там!Джин!
-Млъкни и направи смотания портал!
-Така те искам!-и разцепи въздуха със собствения си меч.

- Искам да дойда!- настоя момиченцето.
- Нямаш работа там. При двама Черни господари, точно твоето място не е около тях.- смъмри я Нава.
- Ще съм сама...
- Има и други тук. А Гато и Ишизу също са занимавка, малки демони са.

- Нищо не се е променило - въздъхна вече от другата страна на портала... - Единтвено..
Някой му зашлеви едн шамар, абе сигурно си го заслужаваше.
- Ето ти още един!Ще ми счупваш тоягите ти!А??Ще ме вкаменяваш!?
- Не бях аз - добре че я откъснаха от това няколко ездачи, които й бяха поправили оръжието иначе...

-Престани да малтретираш татко по този начин!-на Джени вече до гуша й дойде.-Много си вулгарна!
Удряше я с юмручета по коленете,ама то...едва ли се усещаше нещо.Обаче гневния й поглед казваше всичко.
-Инъче аз ще ти взема тъпите тояги и ще започна да те налагам!Да видиш какво е!Престани,престани,престани!

Тя въздъхна и обърна глава към лилавокоското.
- Решил си да настройваш хората към мен ли?
- Нищо не съм сторил!
- Сигурен ли си?Добре тогава, малкото, може и да ти изпълня желанието. Трябва ли да доказвам?

-Не съм "малкото"!-даже и да твърдеше обратното пред Кевин.-Просто го остави намира!Много си лоша!
Наду бузи от раздразнение вече.

- Разбира се, че трябва да съм, ти какво си мислиш? - не издържа чернокоската, както винаги... - На него му се карай задето е такъв...Такъв...
- Достатъчно - прекъсна я през това време Муртаг, възползвайки се от това че май нямаше...оръжия

Ако не беше реакцията на баща й,тя щеше да продължава да я дразни и даже да я пита за какво изобщо говори.Обърна се към лилавокосия с объркано изражение,реши,че не беше нейно право да пита,и се върна бавно обратно при него.
-Гоменне...

- Просто я остави да дърдори. Аз вече се погрижих за тоягите й.
Остатъците от които магията на Кевин беше превърнала в разни ябълкови дървета и други.
- Не бъди сигурен.
- Напротив, ще бъда

-Хай...-погледна настрани и веднага се усмихна.-Винр!
Остави ги да си приказват,като се затича към дракона.Бързо му се хвърли на муцуната и започна да му разказва какво се беше случило.
-И тя...и тя ме омагьоса,но Орел ми помогна и...и после видях татко и той беше в кръв.-даже заекваше в бързането си да говори.

"Няма смисъл да казвам, че някои неща не са за пред деца" каза той на себе си, но я изслуша внимателно. "Голямо приключение си имала"

-Мхм.Кратко беше,но...-и тогава й прищракна,че по време на това 'приключение' даже беше успяла да гушне Господаря.-Ъъъ...Мисля,че онзи...Д-д...Дарсия!Да,той...страх го е да го прегръщат.

"Мислиш ли?" звучеше странно. Господарят на тъмнината да го е страх от прегръдка...Наистина беше странно. То тогава сигурно го беше страх и да го докоснат дори... "Странно"

-Мхм...Сигурно не е свикнал да го прегръщат,затова.-плъзна се надолу да го остави да подиша.

"Може да влезе в полза...Да, едва ли някой го е гушкал някога, като се амислиш"...Поне той не познаваше подобен господар...Даедел не го смяташе за такъв, макар че можеше и да стане някога...Нищо не беше сигурно дори и след сълзата.

- Или просто не е от онзи тип хора, които приемат прегръдките като нещо нормално.- вдигна рамене Нава и се огледа. Пред една от вратите на замъка стоеше белокосото момиченце и се усмихваше, докато галеше двете демонични животни, Ишизу и Гато. Вдигна поглед към тях и примига няколко пъти, след което махна с ръчичка.
- Това... тя ли е?- запита Джин изненадано, Нана изглеждаше по- малка от него, а преди години той прегръщаше Сятката, една от душите в момиченцето.
- Тя е.

- Все още дете - въздъхна лилавокоското, но поне беше отървал кожата за момента - Защо ми се струва, че от една страна това не е много хубаво...

- Може да си много прав.- отвърна белокосият.
- Изглежда като дете и се държи като такава, но какви сили има в нея...- заговори Шуичи замислено.
- До колкото разбра и тя не знае?
- Не знае, затова и е опасно.
Момиченцето пристъпи напред, като бавно се приближи и огледа всички, накланяйки глава на една страна:
- Още един мой батко!- възкликна след малко, като се вгледа в Муртаг.

- Аз ли? - подобно на Дарсия към Джени попита и той...После поклати глава, май разбираше защо. - Приятно ми е да се видим...Нана, може би?