Назад в миналото

- Роднини?Брат му е черно същество. Служител на Муртаг, той по-скоро би пратил Кевин по-надалеч в мрака. Независимо дали Муртаг ще му нареди или не, черната му магия надделява. Баща му...Той е мъртъв, заради него изгониха Кевин далеч от всички ни. А майка му... - той се замисли за миг - Майка му първо трябва да се преклони. Тя се ужасява от този свят

- И всичко пак се сведе до една точка.- въздъхна Шуичи, като през цялото време мълчеше и слушаше, а и търсеше местоположението на малкия демон.
- Две.- поправи го Джин:- Този, който пази и майка му.
- Имаш намерение да търсиш ангел, който не иска да стъпва на този свят ли?- въпросът долетя от друга врата, където Джули държеше черното вълче и се мръщеше замислено.
- Друга идея ли имаш?
- Не можеш. Всъщност кой от нас може? И кой има представа къде да търси портал към техния свят?

- Поправка. Майка му не е пазител. Едно време ангелите са били свободен народ, но после нещо се случило и били натоварени с отговорностите на смъртните хора. Тя е от старата "школа", не й бяха дадени права над това да бъде пазител. Що се отнася до портала всеки ангел би го направил. Само че нейният страх е силен. Някога едно момиче се опитваше да я убеди да дойде заради другия си син, но тя отказа...

- Сега разбирам...- отвърна синекоското, като леко кимна с глава.
- Значи остава само едно решение и то не е сигурно.
- А ако го отдалечим възможно най- много от Дарсия?- предложи Джин, като пак едва не извика.

- Това няма да има особен смисъл, ако ще го оставяме да се връща сам. Черната магия е по-силна от бялата в такъв момент. Ако ще го отдалечим и ще го срещаме с зимния демон...Кой знае. Само че тогава има опасност всичко да се провали, поради вероятното огромно желание на Кевин да се върне при фалшивия си истински господар. Черните господари, мисля, винаги се застраховат с по един два трика. Дали ги е избегнал зависи от онова, което е било в ума на Кевин в момента, когато е бил завладян
- Що за дебати?Някой трябва да има силата да го прекръсти. Така Дарсия не би могъл да го управлява - не издържа зимния демон в тъмнината на колоната, който беше слушал и гледал досега "Някой, който да го кръсти Алемаро-Нюа" добави към ангела
- Умно...

-Мммм...-даже правеше това,докато спеше...
Беше се скрила след появата на втората тояга.Не искаше да гледа това...Беше намерила Винр от някъде и сега,уморена,дремеше под едно от крилете му.

Внир следеше с очи двамата ездачи, онзи превързания и другия, намусения.
- Моля те н го прави. Знаеш, че само ще създадеш проблеми и...и... - опитваше се да го убеди от няколко минути, но Муртаг беше непреклонен, вече потупваше Книфр да се събуди.
- Не мога да му позволявам да прави каквото си иска.
- Ние също на теб. От четиримата останахме само двама. Не бъди неблагоразумен точно сега, помисли за Скай...Другите...
Онзи го изгледа с лилавите си очи, докато Книфр се събуждаше
- Не съм казвал, че тръгвам веднага, трябва да оттренираме с Книфр
- Ама това пак не ми харесва...

-Ммм...-този път обаче се поразмърда...застрашително,май щеше да се събуди!

- Че възможно ли е да се прекръсти?- запита Анасази замислено.
- Не е ли като при Черните господари? Веднъж получили името си с раждането си, пък после могат да се наричат както пожелаят?- Джин май сам се обърка от казаното, затова и само поклати глава разсеяно.

- Черните господари получават имена при раждането си, мисля защото силата им е голяма и черна, а чрез името си те я контролират до някаква степен. Името им винаги има някакво значение за тях самите, нещо, което обвързва живота им с някаква магия. Ангелите са кръщавани от жреци в нашия свят. Аз също съм получил истинското си име от жрец. Жрецът, кръстил ангела може да му даде ново, ако реши, че старото име по някакъв начин е станало опасно. Ние се доверяваме на хората, но понякога това доверие може да крие ужасни последици

- Жреци?- повтори Анасази и примига няколко пъти.
- Жрец има в пустинята, но не знам до колко може да е наясно с подобни действия. Зини получи титлата си... скоро.- въздъхна Джули замислено.
- Не е само Зини, ами... ти?- брат й вдигна пристче, сочейки я:- Ти си била толкова време, още от както си се родила.
- Да но при мен е лошо, защото имам демонично в себе си, а и моят пазител си е чист демон. Не, не може. Някой друг.

Ангелът се замисли. Жрецът от техния свят нямаше да дойде до тук, защото те никога не напускаха храмовете си каквото и да се случеше. Дори да настъпеше краят на света, те щяха да са там и да се молят.
- Жрец?Защо не жрица? - намусеният Муртаг се настани отново до вратата, а задъханият Хавок пак го настигна.
- Точно така, мисли за жреци, вместо да бягаш с Книфр...Уби ме, ранен съм...
- При долноземците има жрица, която мисля че е доста добра в подобни...ритуали. - прекъсна го Муртаг, без да обръща внимание на ездача

- Но дали са останали още долноземци. Дарсия унищожи Земен дух, това може да ги е уплашило.- замисли се Шуичи и скръсти ръце.
- Но нали трябва да опитаме? Ако жрицата е добра, ще я намерим!- намеси се Джин вдигайки поглед към него, а после и към Муртаг.

- Долноземците винаги са си долу, тях горните дела почти не ги интересуват. Повечето са сформирани в групички, да, които се борят срещу мрака дори сега. Земният дух, Нирка...Беше единствената връзка на този свят с онзи, това може да ги е съкрушило. Но те не са като нас...Пътят за техния свят е скрит в пустинята. Сега под снеговете ще бъде по-трудно откриваем

- Да тръгваме тогава!- кестенявото момче подскочи нетърпеливо и хвана синекосото ангелче за ръка, дърпайки го.
- Колко е припрян.- въздъхна Шуичи и леко поклати глава.
" Мисли, че е способен да променя нещата, но уви, той е само едно дете..."
" Мамо?!"- червенокоското трепна и погледна към черното животинче в ръцете на Джули.

- Успех...Макар че не съм сигурен - беше мрачен днес, всичко в неговите очи изглеждаше невъзможно. - Следвайте пътя на север, той ще ви отведе до самотното каменно дърво. Там е пътят...

- Разбрано!- кимна Джин, като се усмихна и махна с ръка:- да вървим!
- Върви, аз ще остана... за всеки случай.- отвърна сестра му, като затърси с поглед наоколо. Зелените й очи обходиха двора, издирвайки Винр и Джени. Момчето кимна пак и погледна въпросително към Курама:
- Идвам, разбира се.- утмихна се, като го последва няколко крачки напред, отдалечавайки се от замъка. Драконов рев се чу от горе и черната Киара прехвърча ниско, позволявайки на двамата да се качат:
- Анасази, остани и ти!- извика от горе, като пак махна с ръка:- Скоро се връщаме!

Муртаг въздъхна, после хвана ездача до себе си и кимна на останалите
- Аз като нямам работа, по-добре да остана с пазачите си... - онези, които подкрепяха Рихата прибраха и другия ездач, опътвайки се нагоре по стаите, Муртаг ги последва. Поне можеше да си размени по някой разговор с тях, далеч от мрака...

- Да ти намерим ли работа?- подвикна ангелчето след него, само за миг погледна към крилете си, още ги нямаше. Май щеше да се учи да живее известно време като човек на земята.

- Зависи каква е - показа се отново на вратата докато нагоре по стълбите бърбореха силно и развълнувано: Хавок разказваше успеха си и това как беше накарал Книфр да откаже на Муртаг. - Колкото и да е скучно, небих поел всичко само и само да съм зает

- Лейди Ризел може пак да вземе тоягите.- вдигна рамене ангелчето и невинно се подсмихна:- Все е нещо.

- А тогава...Работата ми ще е?... - да, наистина искаше да избегне тояжките...Не ги искаше отново върху главата си в никакъв случай - Ще ме пуснете ли...До Графството например?

- Какво пък ще правиш в Графството?- запита Джули, обръщайки се към него:- Там няма нищо вече. Само хобитите и преселниците, нищо друго... Даже къщата не знам в какво състояние е.

- Може би ще искам да посетя Нитцу - въпреки всичко, което беше сторила Кейти едно време, Муртаг продължаваше да посещава гроба на вълконещото като някакъв ритуал, вска година винаги по няколко пъти, носейки свежи цветя...Сега нямаше от къде да ги намери, но... - Не съм ходил там от месеци

- Да, разбирам.- кимна момичето и приведе леко замислено глава. Знаеше какво е загубата на нещо скъпо, така правеше с мястото на което Арагорн беше загинал:- Но ако от мен зависи, мисля че може, само че... да напуснеш Динзел, сам... Дарсия може да те чака навън и това да доведе до сериозни проблеми. Мисля, че не може, все пак...- поклати глава леко и въздъхна:- Но и не зависи от мен.