Назад в миналото

Джени остана да зяпа,сочейки с пръст в нищото...Бързичко се окопити и цялата зачервена от срам изтича до дракона и се покатери върху него.
-Абе Винр...халюцинирам ли или...?

"Не" въздържа се от поклащане на глава, докато онзи оправяше чантата, въпреки всичко щеше да си я вземе "Макар че едва ли на него му е дошло много очаквано"

-Няма да питам.-тя обаче си поклати глава...

"Няма да ти отговори...Крие, че я харесва. Щом другите го бъзикат сигурно има причина, просто предполагам...А тя...За нея нищо не знам"
Да, изглежда онзи пак я беше ядосал, или тя се нервеше на нещо. Обещаваше й сигурно да не мигне нито една нощ, какъвто си беше...

- Дано почивката да е от полза.- самият Джин не си обясняваше как се беше изкатерил по ледения склон, нещо като висока пързалка в едната част от двора, от където се виждаше върхът на портата и сега кротичко седеше и люлееше краката си надолу, до него Анасази само трепереше наблюдавайки го тревожно.
- Да, дано. Теб не те ли е страх?
- За Муртаг и Джени? Да, но мисля че ще се оправят. При русалките рядко има проблеми.
- Да и за тях, но и за теб... Можеш да паднеш!- изписка сикесокото и стисна очи. Джин го погледна неразбиращо и се засмя гласно:
- Освен ако не ме бутнеш няма как да падна.- отвърна спокойно и се усмихна, но в следващият миг усмивката му помръкна и лицето му пребледня:- Ана... сази...- извърна глава надолу, където синекосият му крилат двойник падна в снега, покосен от нещо. Нещо, подобно на него.
- Прекалено лесно е.- проговори онзи... ангел, ако изобщо можеше да бъде наречен така. Червените му очи срещнаха очите на Джин и той се усмихна дяволито:- Ти трябва да си малкият Данте?
- Данте...? Ккаво...? Кой си ти?!- момчето се изправи на крака, но се хлъзна и падна на колене:- Кой си ти и какво му стори?!
- Аз ли? Аз съм Охайо, същество като твоят двойник и...- погледна към Анасази, който бавно се изправяше треперейки:- Ще го унищожа!- очите му просветнаха лукаво, а черните му криле разпиляха из въздуха пера, след като се стрелна надолу към него.

И естествено,силният й боен вик едва не издаде изненадата...три войни подред да вика така,беше си станало навик.Блокира със собствения си меч и го блъсна назад...само дето едва не се хлъзна назад,но това беше друг въпрос.
-Бая станахте вече.Да взема да ви намаля бройката с един.-изсъска синекосата и замахна още веднъж.

Чернокрилият стъпи на снега и присви очи:
- Милейди, не се бъркайте! Така или иначе аз ще получа живота му... и силата.- подсмихна се и погледна към Анасази. Синекоското потрепери и се изправи бавно отстъпвайки назад с леко накуцване.

-Милейти...спри да приказваш глупости!-стрелна се срещу него с тази броня го запрати да хвърчи назад-назад.

- И упорита...- промърмори Охайо и се изправи, изтърсвайки снега от крилете и дрехите си:- Но до кога ли?- червените му очи просветнаха гневно и той протегна ръка на страни, като сформира някакво странно оръжие, приличащо на сърп:- Елфи войни. Напасти!

-Говори за себе си,гълъбчо.-изсъска пак онази,с едно дяволите пламъче в очите.

- Колко самоуверено.- поклати леко глава и се подсмихна. В следващият момент се стрелна към нея, като във въздуха пак се разпиляха черни пира, приближавайки се преобрази в огромен черен орел с бяла глава, голям колкото човек, а след малко върна предишната си форма и замахна със сърпа силно. Назад Джин дотича до Анасази и го дръпна назад ужасено:
- Кой е този?
- Творение като мен, но принадлежи на...
- На?
- На Уайдет... дядо ти.

Елфката успя да се измъкне и той не я закачи с оръжието.Скочи над него,а когато се приземи,веднага го удари с дръжката на меча и за пореден път го запрати нанякъде.

Заби се в една преспа, а сърпът падна от ръката му и се изпари. Охайо излезе бавно и занасяйки се. Известно време остана със силно стиснати очи, а когато ги отвори те бяха станали още по- ярки и светлочервени. Рисунките по лицето и ръцете му примигаха леко, а постепенно започнаха да светят по- постоянно. Чернокрилият се подсмихна съвсем леко и започна да шепти нещо, тихо и на непознат език. Очите на Анасази се разшириха ужасено::
- Джесика, махни се от там, това е проклятие!

Не трябваше да й повтарят.Тя понечи да се измъкне,но...късно.Изведъж остра болка я прониза,накара я да се подхлъзне и падна на земята.Сините й коси се разпиляха и тя се сви от болката...
-Какво...е това?!

- Млад си, Анасази, но разбираш от нашата работа.- проговори Охайо и пристъпи бавно към елфата:- Целта ми не бяхте вие, но уви, от вас ще започна. Ще разчистя терена за моя господар.- сърпът пак се появи в ръката му и той замахна към нея, но срещна съпротивата на зелено острие. Очите му се разшириха за миг, когато вдигна глава и видя белокосият елф:
- Смей да я докоснеш!- просъска и го изтласка назад. Чернокрилият се вцепени, взирайки се в Нава:
- Ти... толкова приличаш на него... на Уайдет.
- Уайдет? Така наричат и мен.
- Но... ти си елф, а той е...- примига и отстъпи назад треперейки:- Значи ти си последната магия на дъщеря му?
- Дъщеря му? Не разбирам.
- Една от дъщерите на Уайдет, Калисто, ти си последната й магия, усещам го...
- Аз съм и творение на нея.- свали Джиерда леко и приклекна до синекосата:- Каквото и да си й сторил, освободи я!
Охайо пак трепна и кимна леко с глава:
- Да... милорд...- рисунките по него просветнаха пак, а той прошептя нещо пак тихо, но различно от първото.

-Ау...-простена накрая,когато болката спря.-Агх,какво беше това?
Сви се още повече,не смееше да отвори очи,камо ли да се надигне.Разтрепераното й тяло подсказваше как й беше повлияла магията.

- Проклятие отрова.- отвърна Анасази треперейки.
- Колко проницателно.- червеноокият ангел пак се подсмихна, все едно забравил за съществуването на Нава и страхът, който изпитваше от него:- Ако не беше той...- посочи елфът и присви очи:- Но скоро господарят ми ще се завърне и тогава ще си вземе своето. Внуците си и... некръвните си синове.- подсмихна се и разпери криле, издигайки се бавно:- Но аз ще съм наоколо до неговото завръщане.
- Пак се пробвай...- зеленият меч просветна гневно, заедно с очите на Нава.
- Джиерда няма да ме спре, но и на теб едва ли ще ти свърши работа, когато се наложи да се изправиш срещу него.

-Нава...-стисна края на наметамлото му,да го успокои.-Нава,не губи контрол...

Белокосият я погледна за момент, но не успя да се усмихне:
- Всичко е наред, не се тревожи.- отвърна само и пак вдигна глава към Охайо.
- Да не губи контрол ли?- чернокрилият се подсмихна и се издигна още:- Значи в теб има нещо демонично... Господарят ми ще е доволен. Може пък ти да си Седмият.
- Грешиш!- извика елфът, изравяйки се рязко:- Махай се от тук, докато не си ме принудил да те разкарам насила.
- Опитай, младши господарю. Не дойдох тук за да се бия с други, а само за да унищожа малкият двойник и да събудя злото у детето, но...- погледна към Джин и замълча:- Имам друга идея.- спусна се към него внезапно, преобразявайки се отново в черен орел. Момчето потрепери, а демоничната птица впи ноктите си в раменете му и изкряска зловещо, издигайки го бавно нагоре.

-Не!-безпомощно извика Джесика и се опита да се надигне,но само дето не си счупи нещо...-НЕ!Върни се!
Само дето един друг орел челно се сблъска с него и го понесе надолу.Един голям рунтав мечох се застопори на снега под двете птици и улови момченцето,като го захапа за яката на ризата и погледна към сестра си.
-Бягай бе,Даниеле!Тичай!-животното не му трябваше втори път да му кажат и се втурна да бяга.

" Играете си с огъня, деца!"- изграчи Охайо и се изтръгна от кълвящият го орел, като се издигна нагоре колкото се може по- бързо и се трансформила пак:
- Не знаете с кого си имате работа! Това няма да ви се размине!- изкрещя чернокрилият и се издигна още, отдалечавайки се. Джин не смееше да отвори очи, само затърси нещо за което да се хване и когато успя, вплете пръсти в козината на мечока силно.

"Спокойно,Джин.Чичо Даниел не е толкова сакат.Само се дръж здраво."
-Тръгна ли си?-Джесика не спираше да оглежда небесата,не можеше да го види.-По дяволите,не мога да се изправя...Не мога да опазя Джин!А къде е Джули?!

- Той е зло създадено от нечия доброта, милосърдие...- промълви момчето и стисна очи още по- силно.
- Джес, успокой се. Всичко е наред, Джули е вътре, в безопасност е, спокойно.- Нава пак приклекна до нея и постави ръце на раменете й, а след малко я и прегърна.

-Боже,как ще ги опазим онези две елфчета с този наш начин на живот?-това пък откъде дойде?!-За майка май не ставам все още...
"Чакай,да не се отдалечаваме много..."-Даниел заби спирачките и насъбра доста сняг пред себе си,застрашаваща кучпина,която доста добре щеше да ги затрупа.-"Да го видим дали пак ще се появи...Джин,спокойно,само недей да ми мокриш козината,моля те."
Мечока обърна глава за миг към него и закачливо му намигна до колкото можеше...

- Как няма да ги опазим?- елфът успя да се усмихне белго:- А съм сигурен, че ще искат да са като нас, до сущ. Спокойно, всичко ще се нареди...
Джин отвори плахо очи и изтри сълзите си:
- Извинявай за козината.- промълви и пак стисна очи:- Защо той ме уплаши толкова?