Назад в миналото

-Не е ли така?-Анджела погледна за миг към Джесика и обратно към Нава.-Тих,спокоен,обичлив...приемаш всички,стопляш всички само с усмивка.Не е ли така?
-Така е...-прошепна накрая синекосата,докато още се пулеше на пода под краката си.

Белокосият успя само да кимне с глава. Сравненията за Джесика и него бяха повече от точни. Всичко съвпадаше с всяка дума. Пое дълбоко дъх и вдигна глава нагоре към тавана:
- Луна и Слънце?- прошепна и свали поглед към синекосата.

-И сега...какво?-погледна обратно към Дакиан,който беше доволен,че не се получи брутален скандал или че никой не припадна...
-Трябва да усвоите способностите си още повече...имате много скрити сили,само трябва да ги откриете.
-И сега с този Уайдет...-Джесика потърка притеснено чело,все пак винаги имаше уловка...-Каквото трябва да се прави,трябва да се направи бързо.
-У-уайдет ли?-Анджела едва не изплю шоколада от изненада...-За...за онзи Уайдет ли говорим?
-Същия.Поти божеството.-последното иронично го сложи в кавички пръсти.
-Нееее!Това не трябва да се случва!-Аднжела остави чашата на земята и се стрелна срещу нея,като едва не я свали на земята.-Трябва да изпълним церемонията по-бързо тогава!
-Церемония?Каква церемония?
Дакиан пък седеше на мястото си,а жълтеникавите му очи просветваха от време на време.Разбираше много добре ситуацията и в каква опасност беше господарката и нейното Слънце...

- Церемония?- Нава настръхна и потрепери, отстъпвайки крачка назад:- Някакъв ритуал, за... за какво? Каква церемония?- личеше си, че това изобщо не му харесваше, самото звучене на тази дума го стряскаше.

-A,церемонията ли?Нищо особено,това е само един ритуал,който винаги ще я свърже с теб и силите ви ще станат още по-големи така.Само трябва да намерим няколко нужни артефакта,за да го направим,и общо взето ще си принадлежите по един или друг начин,нищо особено...

- Оу...- въздъхна и бегло се усмихна:- Разбирам.- отдъхна си вече по- спокойно, щом нямаше да е нещо рериозно, но все пак още не беше напълно спокоен.
- Те така или иначе си принадлежат от части. Нава съществува благодарение на Джес.- добави Джин тихо и плахо и погледна двамата за момент.

-Тази връзка ще бъде много по-сериозна.-Дакиал също извърна поглед към двамата.-Ще могат да усещат как се чувства другия и така ще могат да разберат дали другия е в беда.Ще могат и по-лесно да се разбират,ако до сега не е било достатъчно...но и тази връзка може да бъде болезнена,ако някой реши да се възползва и да се опита да ви раздели.

- Това не ме устройва.- отвърна Нава и се намръщи леко, точно от нещо подобно се опасяваше:- Не може ли точно това да бъде избегнато?

-Не...-поклатиха глава и двамата.-Нужно е...
-Ако искате да бъде...така да се каже "позволено" да сте заедно,се налага.
-Инъче накрая Божествата ще ви разделят завинаги...

- С Божествата шега не бива, бате.- намеси се Нана плахо и затвори очи въздишайки, Джиа я погледна за момент, а после се обърна към Нава и Джес:
- Така е. Някои сили са по- големи от всички други.
Белокосият присви очи, винаги ли трябваше да са на нокти, че нещо може да се пръкне от някъде и да реши да им трови живота, е не смяташе да допуска това, поне беше ясно какво можеше да се случи ако...:- Добре.- отвърна тихо и кимна леко с глава:- Ако само така ще сме заедно, без някой да се опитва да ни разделя.

-Спокойно...-хвана ръкава на палтото му внимателно и лекичко дръпна,за да му привлече вниманието.-Ще се оправят нещата.
"Къде ти отиде песимизма?"-измърка белия тигър,който до сега слушаше много внимателно.
-Ако искаш,мога да го върна веднага обратно...
"Аааа,не,не,тъй си по-добре."

- Надявам се, да.- кимна елфът и й се усмихна, поне на нея можеше сега, макар и напрежението и тревогите в него да бяха повече от всякога ,просто им се бяха стоварили доста на главата през последните дни, че и седмици даже.

-Къде са тези артефакти?-попита тя,след като отново уви ръцете си в прегръдка около белокосия.
-Разпръснати са из царствата...трябва да ги намерим.
-Голяма разходка ще падне.-подсмихна се Дакиан.
-Тъкмо...да потърсим и онези пазители.-замисли се зеленокоското,седнал в ъгъла до камината.

- Тогава да не губим време!- възкликна Джули и стана от мястото си, в дъното на стаята от някакво малко трикрако столче.
- Относно пазителите...- заговори Анасази:- Ако ги намерим ще ни се наложи да ги убеждаваме, че не сме лоши, като се има в предвид приликата на Нава с Уайдет.

-Ушички и опашка!-почеса го зад ушите бързо-бързо и даже успя да бутне опашката с крак.-Кой ще го обърка,онзи сигурно би се проклел да отиде в ада,от колкото да изглежда така?
-Не,наистина...изгеждате много интересно,Слънце.
-Бааака.-беше негов ред да го каже,само че той не запрати никаква магия срещу нея.-Формалности са безполезни вече.Ще сме с тях за дълго време,така че...
-Прав си,Сълза на Луната.-ухили се онази дяволито.
Джесика като чу това,след като мина покрай него,го потупа усмихнато по главата и продължи напред.Онзи се стъписа мъничко,но бързо се отърси и запърха след тях.

Нава се усмихна и последва синекосата:
- Нали е временно, само ми се иска да си върна предишния вид след среща с другия, двойника ми.- отвърна и затвори очи замислено.
- Зависи от концентрацията на магия, бате. Зависи в какви ситуации ще попаднеш в скоро време.- обади се пак Нана и го погледна малко тъжно, а после погледна и към Джесика:- А аз мога ли да дойда с вас?

-Защо пък не?-подаде й ръка,докато Дакиан хвърчеше около тях.-Ти също.
Сграбчи го за китката,което направо му изкара акълите.Демонът погледа ръката си,после усмихнатата елфка,и също грейна от гордост.

Момиченцето се усмихна широко и хвана ръката й здраво, все едно ще я изпусне ако някой я дръпне дори и леко:
- Благодаря, Джесика- сама.- отвърна и притвори очи радостно.

-А,пф...сама.-завъртя очи,но продължи да се усмихва.-Дакиан си е прав,няма нужда от формалности.
***
-ШАДОЛ!НЕ,НЕ!УАААААА!-висеше с главата надолу,но как беше попаднала в такава позиция...?Нека си припомним...
След като насъбра смелост да се изкатери върху дракона,някак светът изведнъж се преобърна.Тя се хлъзна и падна от съществото,а те бяха наистина високо...И сега Шадол,захапал края на наметалото й,се опитваше да я задържи жива.
Дакиан паникьосано хвъркаше около господарката си и се опитваше да я хване,но тя беше толкова паникьосана,че успя да го фрасне случайно в носа и той по-предпазливо се опитваше да я хване...

" Съжалявам, съжалявам!"- повтаряше драконът и мижеше невинно.
- Джес, дръж се!- подвикна Нава, като Анаю се приближи към зеленолюспестия.
" Непохватен..."- промърмори Анаю и поклати глава. Интересно разпределение си бяха направили, като се има в предвид че някои за първи път се качваха на дракона, като Шуичи например, или пък Гато и Ишизу, които така се бяха сгушили в Нана на гърба на Шадол, че все едно нямаха намерение никога да стъпят на твъдра земя. Белокосият протегна ръка към синекосата, опитвайки се да я хване, докато Шадол продължаваше да се извинява.

-Ето!-Анджела успя да оформи една бариера с пръчката си,която накара синекосата да спре да се люшка.
-Б-благодаря ти...-хвана ръката на белокосия и тази и на демона и им позволи да я издърпат.-Мисля,че онзи обяд няма да ми се отрази добре...след тази случка.Няма нищо,Шадол,спри да се-АААА!
Дакиан едва не я изтърва,но стисна по-силно и я дръпна нагоре.
-Съжалявам!Много съжалявам!
-И ти ли бе!?

- Добре, спокойно сега.- Нава потрепери и стисна очи за момент, като едновременно с това и Нана, от самата гледка:- Хайде. Шадол?
" Тук съм, тук!"- отвърна дракона и приближи още малко, така че да успеят да помогнат на елфката да се качи пак върху него.

-Ъгх...-когато най-сетне я оставиха,тя се вкопчи отново за врата на дракона.-Това беше...интересно.
-Стресиращо по-скоро.-крилете на Дакиан трепкаха лекичко и това го издаваше.
-Баака!-тряс.

- Защо постоянно...- заговори Нава, но и той не беше много наред с летенето върху дракон и се изплъзна за малко, но успя да се задържи:- Защо сте в такива отношения вие двамата? Нали идвате от едно и също място.

-Той е тъмен...-посочи го с пръст.
-Тя е светла.-той нея също и то едновременно.
-Нормално е да не се харесваме.-в хор.