Назад в миналото

- Нормално.- поклати глава белокосият:- Джес, кога за последно казах, че те обичам?- обърна се към синекосата, все едно искаше да докаже нещо на тези двамката.

-Ъъъ...преди час,може би два?-изненада се от внезапния въпрос.

- Е, пак го казвам...- усмихна се широко и притвори очи. Дали от напрежението от всичко чуто, очакващо ги, или просто нещо друго, но май беше в състояние да повтори това още десетина пъти в следващите две минути.

-Анооо...-Анджела се замисли над това,докато Дакиан просто продължи да лети до Шадол.
-Аригато.-синекосата притвори очи и ако не летяха,до сега да беше в ръцете му,ама...обстоятелствата бяха такива.

" Можеш ли да си представиш, че тези двамата са подложени на всичко това?"- май само Шуичи успя да го чуе и погледна към черното вълче в ръцете на Нана.
" Мамо? Не..."- отвърна стреснато и върна погледа си на пред, за да не събужда някакви подозрения за каквото и да било.
" Значи ти си племенника ми?!"- възкликна от своя страна котето и се засмя мислено.
" Ами... да..."

-Така,търсим пазителка...
-И два медальона.-казаха онези двамцата.
-Къде са тези медальони?
-Единият е някъде в гората,а другия...някъде заровен из хълмовете.
-О,супер...

- От къде ще започнем?- запита Нава, оглеждайки земята надолу, не се виждаше добре от снежните облаци, но пак беше нещо:- Гора или хълмове, и в двата случая ще е голямо търсене?

-Ние ще отидем в гората.-казаха едновременно Джесика и Дакиан,но даже и не им направи впечатление.-Ще взема Джули и Джин със себе си също...

- Значи, ние с Шуичи и Нана поемаме хълмовете.- отвърна Нава и кимна леко с глава към Анджела:- И ти, нали?- само трабвяше и да се разместят малко по драконите в движение и готово.

-Мхм.Дакиан може да намери само полумесеца,а аз само слънчевия медальон.

- Значи се разбрахме.- кимна Нава:
- Оставям ви Анаю, по- силна е.- обади се Джули и се изправи на сребролюспестата съвсем смело. Драконът приближи към Шадол и момичето бързичко се премести върху зеления, където с Нана си размениха местата, а след това Киара се доближи внимателно, като позволи на Щуичи също да се премести:
- Май сме готови?- усмихна се Джин, като потърка дракона си по врата.

-ДаААААААААА!-и се хвана здраво за Шадол,като той се изстреля напред и й изкара акъла.
***
-Тъпи...тъпи клони!-крещеше Дакиан,след като още един сравнително дебеличък го шибна отново в лицето.
-Стига си мрънкал,Дакиан,просто започни да ходиш.
-Ама аз не искам да-ДРАН! в едно дърво и всякакви протести заглъхнаха.-Е,добре...

- Това не можа ли да е по- стръмно и по- хлъзгаво?- на Нава му беше дошла музата да мърмори. А пък на Нана и беше най лесно да се изкачва, че и как иначе, нали червенокоското й помагаше, а двете животинки пък вече бяха някъде горе по хълмовете:- Заледено е!
- Да, затова внимавайте.- отвърна Шуичи, поглеждайки към белокосият.

~~~
- По дяволите!- изсъска Ши- Джи, прокарвайки си път през тръните с нокти.
- Стига говори, а върви.- отвърна Ди и я бутна леко на пред:- Сайанка трябва да е наоколо.
- Трябва, но дали...

-То като нищо да-Дран!
-Не,сериозно,след долу на земята.
-Не искам-Дран!
-Какво казваше?
-Нищо...-дран!

- Ой, защо не слезеш?- детско гласче все едно идваше от всяко едно дърво наоколо, но толкова тихо и спокойно, все едно беше някое току- що проговорило момиченце.

-А?Ъ?-поогледа се,не смееше да помръдне обраче,инъче в още едно дърво щеше да се блъсне.
-Какво има?-Джесика погледна нагоре към него.
-Май ми се причуват разни...-ДРАН!

- Нали те предупредих.- обади се пак онова гласче, но този път и други го чуха. И тризначките, но глухо и отдалечено.
- Хитруша малка.- проговори Ди и се огледа наоколо:- Крие се из сенките.

-Ууууф...-вече една голяма бройка от цицини се беше насъбрала на главата му.
-Май намерихме нещо.-поогледа се синекосата.

Джули и Джин се приближиха до елфката и се загледаха с интерес. Те си бяха ниски, така че дърветата не им пречеха.

- Анджела.- Нава най- сетне си пое дъх, качвайки се но онзи хълм:- Какво точно представлява това, което търсим. Този медальон?

-Ехоооо?-наведе се леко,за да не се удари в още един.-Има ли някой?

-Амиии...като едно нормално слънце,общо взето.Нищо особено.Едно златно такова,с една тънка верижка...

- И...мма!- отвърна същото детско гласче и се разкикоти от някъде:- Добре дошли.

- Ясно, слънце на тънка верижка.- отвърна белокосият и скръсти ръце:- Да търсим тогава.- пристъпи напред леко и присви очи:- Ама, че хлъзгаво...

-Добре заварили.-прибра меча обратно,пез да спира да се оглежда.-Може ли да се покажете,моля?

-Обаче не знам как ще...Внимавай!-този път сериозно се беше подхлъзнал и тя не успя да го хване за ръката навреме.
Но нещо друго успя.Увисна с главата надолу,когато нещо златно се уви около глезена му и го задържа.

- Не така, не.- момиченцето все едно излезе от сенките и се усмихна мило. Синьозеленикавата й коса беше изключително дълга, почти под ръба на рокличката й, а тя беше до коленете. Очите й шареха из всички едновременно любопитно, но и някак мъдро:- Аз едва ли съм нещо повече от вас, лейди Дънканс.

- Май открихме това, което търсим.- огледа се Нана, като се усмихна срещу проблесващият леко златен медальон.
- Да. А сега може ли...- белокосият размаха ръка нагоре и затвори очи.

-А,гоменасай...-издърпа го обратно,като не забрави да сграбчи и медальона.-Дали Дакиан е намерил полумесеца?Едва ли,сигурно още се лутат...

Джесика за миг погледна към Дакиан с крайчеца на окото си,а той само повдигна рамене.
"Май вече ще трябва да свикна всеки нов така да ми казва..."-въздъхна тежко.
-Аз не съм пазител на нищо,затова не разбирам как моята позиция е по-висока от Вашата.Хайде стига с тия формалности,ненужни са.

- Добре.- момиченцето кимна усмихнато и пак я погледна:- Аз съм Сайанка Фло, четвърти пазител на шишенце с живителната енергия на Уайдет Данте. А вие търсите... какво?

- Да ги потърсим. Тъкмо можем и да им помогнем.- въздъхна Нава, като надникна към пропастта, в която за малко не пропадна.