Назад в миналото

- Проницателно.- подсмихнаха се трите:
- Ти си Луната значи?- запита Ши- Джи, но отговор не й трябваше, само мерна с поглед медальона на врата й и усмивката й се скри:- Няма да успеете на време, късно е!
- И Луната и Слънцето ще изчезнат... скоро.- проговори Ди- Джи и поклати леко глава:- Колко жалко.

-Дрън-дрън-дрън...
-Тя винаги ли се изнервя по този начин преди битка?-Анджела я посочи с пръст и погледна нагоре към Нава.-Това не е особено...разумно.

-Найто!НАЙТО,НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Късно.Драконът за пореден път се разби в снега и запрати двете момичета да хвърчат напред през студения въздух.Едва не понесе една от кулите на двореца,спря на няколко метра разстрояние от каменната стена.
-Пфу...–Джики изплю снега,който най-нахално се беше набутал в устата й при собственото й приземяване,и се зае да маха снежинките и от главата.
"И ето така се правят снежни човеци много по-бързо."-виновно се поусмихна дракона и прибра крилете си.

- О, да.- кимна белокосият, като прониза сестрите с поглед:- Вие трябва да сте тризначките?
- Умно момченце.- засмя се Ши и пристъпи напред:- Махнете се от пътя ни, по- добре е за вас. Искаме само Сайанка, а после Господаря ни ще се заеме с вас.

-Пха,много сте страшни,особено като започнете да се оплаквате,че сте счупили някой нокът по време на битка.-синекосата дръпна Сайнака зад себе си и стисна още по-силно меча.-Хайде да ви видим,дали сте достойни за този ваш Господар.
Дакиан вече беше приготвил една черна магия в ръцете си и само чакаше знак.Анджела пък само стоеше,но пръстите й стискаха по-силно онази пръчка.

- Момиченце, мери си приказките, че...
- Ши- Джи, остави.- зеленокосата подмина сестра си и застана пред нея, държейки куклата се една ръка:- От теб, Луничке, ще стане чудесна нова кукла. Защото тази е стара вече, а и беше ангел с отрязани криле така или иначе. За твоя произход няма да се притеснявам.

-Опитай се.-ухили се хищнически елфката.
"О не..."-очите на Анджела се разшириха и тя без малко да прекърши пръчката на две...

Очите на Ди- Джи просветнаха ярко и тя стисна куклата по- силно, след нея очите на сестрите й също засияха, а магиите им се усетиха наоколо:
- Би- Джи, белокосият господин е за теб, неговата душа може да замени нужните ни енергии.
- Разбира се, сестричке.- усмихна се другата синекоска, като насочи вниманието си към Нава и се подсмихна лукаво. Третата обаче просто изчедна от мястото си, като в следващия момент се озова до Джесика, с нокти насочващи се към лицето й.

-Ой!-Джесика се стресна и докато се отдръпваше бързо назад,я погледна в искрящите очи и за миг...за миг...
-Това ще боли!-нещо се уви около главата й и тя осъзна,че имаше превръзка около очите.
Дакиан беше разбрал защо Анджела се бе паникьосала така и беше измагьосал една кърпа около очите на господарката си.Ангелът вече беше направила същото за Нава и помагаше на децата да избягат бързо,водейки ги към Шадол.
-Бързо,вървете!Не бива да сте тук сега,бързо!
Ушите на елфката уловиха в тънката си мрежа как врагът се приближаваше...о да,това беше един от любимите й начини да се бие.Беше най-труден,затова й харесваше толкова.
-Не и този път!-успя да я отблъсне.

- Какво...?!- рогатата сестра се стресна, когато елфката се изплъзна от атаката й, но по- стряскащо беше това, че не можеха да видят очите им, а по този начин действаха специфичните им магии:
- Жалко...- въздъхна зеленокосата и отпусна куклата, като тя тупна на земята, но остана права, все едно жива:- Но може да е по- забавно така.
- Що за същества са тези?- паникьоса се Джин, поглеждайки през рамо на зад. Нава също вече държеше Джиерда в ръце и се ослушваше внимателно, точно сега слухът трябваше да е най- важното. Онази розова кукла все едно се усмихна, а в следващия момент увеличи размера си ,ставайки висока почти до кръста на Нава и Джес, но ноктите й бяха по- дълги, което беше странното.

-Голям плюшен заек с убер дълги нокти!ПРИБЛИЖАВА!-Дакиан се стресираше по-скоро от цвета на това нещо,от колкото размера и факта,че тичаше право към тях с остри като кинжали нокти.

- Плюшен заек...?- заекна белокосият, що за нещо пък беше това? Обаче го усети, когато то премина покрай него и закачи палтото му с нокти, но добре че се отдръпна на време, тя не беше ранен. Тризначките от страни просто стояха и се усмихваха, като Ши пляскаше леко с ръце:
- Сестрице, играчките ти винаги са били чудесни.
- Знам, разбира се.

-Оф...-дочу стъпките му,ориентира се...и го преряза на две,като пух започна да хвърчи навсякъде.
-Не мисля,че това ще помогне особено много...-Дакиан се опитваше да задържа огромна част от играшката в една черна сфера,която беше оформил в ръцере си,но както всички останали части на играчката,тя се бунтуваше да се върне обратно на мястото си.

Тризначките се смръщиха глевно, особено собственичката на играчката, която бързо започваше да си връща формата, но онова парченце все още не се освобождаваше:
- Чернокрило ангелче, белята ли си търсиш?- подсмихна се Би- Джи, като се насочи към него, превръщайки се в сянка, пълзяща по снега.
- Това не ми харесва... изобщо даже.- промълви Нава, като се заслуша за другите две, но нито звук и от тях, сякаш изобщо не бяха тук.
- Пазете умовете си, те могат да завладеят съзнанията ви ако не сте предпазливи.- предупреди Сайанка от далеч, наблюдавайки всичко сякаш не я беше страх, а чакаше нещо голямо да се случи.

-Какво стана,прекалено трудни сме за теб и скачаш на Дакиан?-застана пред него миг,преди той да е успял да погледне демона в очите.-Г-господарке?!-стресна се,когато елфката едва не я раниха,но тя успя да се изплъзне и да разкара ангела от там.-Я си измагьосай и на себе си една кърпа...Или не чуваш?-Не.-поклати глава момчето.-Не мога така...

- Вече става досадно!- стисна зъби белокосият, като се извърна назад, замахвайки с меча към другата сянка на една от сестрите. Ши отстъпи назад и се огледа ужасено, не можеха да видят очите им, а това беше тяхна слабост и тъкмо да приеме пак онази сенчеста форма, когато огромна каменна статуя изникна пред нея като от нищото:
- Голем!- възкликна Сайанка и се усмихна широко, търсейки с поглед виновникът за скалното чудовище.
- Предлагам ангелчетата да разкарат онези двамката от тук, че ще стане грозно. А имам и сметки за уреждане с тях трите.- сивокосият също се появи от нищото, като фигура от камък, която излезе от под земята и постепенно прие цвят, лилавишкавите му очи проследиха Дакиан и Анджела:- По- бързо деца!- не дочака отговори или реакции, протегна ръка към малкото синекосо момиченце и когато тя го хвана и стисна, той промълви нещо ,няколко тихи и кратки думи, които предизвикаха нещо като виелица от пясък и камъни. Тризначките покриха лицата си, не виждаха нищо от всичко наоколо, а и не чуваха нищо. Но скоро всичко свърши, оставайки само много пясък, земя и различни по големина камъни. Следа от Голем, Сайанка и Тризначките нямаше, но и още някой липсваше, някой попаднал случайно или не чак толкова случайно в магическия вихър и отнесен далеч, заедно с другите изчезнали.

// малко Едит //

-Изчезни!Изчезни!!
-Ау,стига бе!
-Млъкни!!
-Ти млъкни!Какво ти става?Ееей,ще кажеш,че човека не може да се оправи без тебе!
-Като нищо да му отнесат главата,особено ако онзи цъфне от някъде.
-Джес,много се радвай,че Нава го няма,защото много щеше да ти се нарадва на този коментар...
-Тихо!
-Ъъъъ...
Двамата Дънканс рязко се обърнаха към източника на шума.Дакиан си глътна езика,щом видя хищническото желание да разкъсат някого в очите и на двамата...Джесика дишаше тежко и буквално се зъбеше срещу брат си,който странно защо този път бе решил да не се вслуша в по-разумната част на мозъка си,а да й се противопоставя.
-Какво?!-и двамата изджафкаха.
-Имаме си...гостенче?
-Брех,нищо нов-
Щом падналият ангел внимателно дръпна качулката на нисичката малка фигурка пред тях,синекосата направо остана без думи.Мислите й избягаха някъде надалеч,където засега не можеше да ги стигне.Сините й очи се разшириха до пръсване,чинето й увисна,а сърцето й едва не спря.Пред нея стоеше малко момиченце,не на повече от пет години,с дълга снежнобяла коса и кристални сини очи.Беше привело глава от страх към елфката и не смееше да я погледне в очите,да не би и на нея да й се развика.Уви пъстчета около края на разкъсаната си пелерина и прехапа устни:
-Къде...къде е татко Нава?-промълви детето,а то беше на ръба да се разплаче.

Джули и Джин вървяха назад, свели глави и просто слушаха, друго не можеха да направят, той просто беше изчезнал заедно с демоните, а не можеха ида се свържат с него по никакъв начин, когато това се появи:
- Татко?!- само, че си глътнаха езиците и само Анасази успя да се добере до някаква капчица от гласа си.

-Татко!Татко!Къде е татко?!Къде е,къде е,къде е?!-детето заврещя като лудо и започна да размахва юмруци.Крясъците му разтърсиха целият замък.-Искам при татко!Обещаха ми,че ще го видя!
-Джес...?Джес?!
Елфката се озова на студения каменен под,с празни очи и много вкаменено тяло.Ако ще Дейвид да я срита,нямаше даже да го погледне.Онази вече много болезнена дума продължи като ехо да отеква в главата й и да й се подиграва...
-Еооо?-Стивън се надвеси над нея и защрака с пръсти.-Епик изненада,признавам,ама чак пък толкоз...
-Жени,какво да ги правиш...
-ИСКАМ ПРИ ТАТКО!!!

- Чакай малко, ама чайка...- синекосият белокрил беше шокиран, но поне се опита да разсъждава:- Как така "татко", как така Нава ти е баща, това е невъзможно... няма начин, та той, той е... не разбирам.

-Той ми е татко!Не ме лъжи!-детето вече сериозно се настърви и злобно го засочи с пръстче,докато сълзите капеха и се превръщаха в кристали,точно както при...'таткото'.-Знам много добре какъв ми е!Сега къде е?!КЪДЕ Е?!
-Брех...това дете да не би да е резултат на някоя пиянска вечер...?Или може би аферка?Или може би нещо много по-лошо?-ама на Даниел му беше кеф от ситуацията...сега беше перфектният момент да си отмъсти на сестра си за всичката й проклетия и се справяше чудесно.С всяка дума елфката пребледняваше още повече и още повече,но не посмя и зъб да обели.

- Не би могло. Нава съществува от три години, а тя...- Анасази поклати глава:- От къде знаеш, че той ти е баща, кога си го виждала за последно или за първи път?- смяташе, че знае за това, белокосият беше резултат от сблъсък на магии, а това сега, съвсем го насмиташе и него и я чу... изкикоти се тихо някъде, от своето си местенце на високо.
" Господарке, какво...?"- но отговор нямаше, само нов тих кикот и внезапна тишина.

-Десет години!Десет години!От десет години не съм го-Дай ми тази кърпика!
Направо изтръгна кърпичката от ръката на Анджела,на която направо и се взе акъла.Ангелът се отрдъпна назад,какво беше това момиченце...?Ама хич не можеше да бъде негова дъщеря,с всичкият този шум който вдигаше.

- А, не!- Джули най- сетне се осъзна:- Не може да бъде! Десет години, та ти си малка, брат ми, ето този, той е на осем, ти не може да си по- голяма от него?- кестенявото момче зад нея кимна леко с глава, гледайки белокосото момиченце:
- От къде дойде?- попита след малко и той.

Детето внезапно утихна и ги погледна уплашено.Май беше изгубило прекалено много контрол...
-ЕЙ!-Дакиан се опита да й сграбчи пелерината,когато тя се втурна да бяга,но нямаше нужда...детето се озова увито в капан от корени,докато една малка зелена ивичка се въртеше около пръстите на елфката.
-Обясни.

- Да, хайде.- настоя също и Джули и скръсти ръце, писъците на момиченцето й бяха дошли в повече, пък и самата информация.
- Това да не е някаква шега, дело на Дарсия или...- заговори Анасази, опитвайки да отгатне поне малко.
- Едва ли.- обади се глас от близкия прозорец и синекосият впи поглед в онзи там. Черните криле, дългата бяла коса и червените рисунки по ръцете и лицето му:- Ти?!
- Да не се караме сега, интересно ми е на мен какво ще каже младата госпожица. Пък и не съм тук за да ви нападам, а защото се нуждая от разходка.- усмихна се леко Охайо и ги огледа опитвайки се да докара невинен поглед.