Назад в миналото

-Търсим две различни неща,вас и...един полумесец.-повдигна рамене елфката.-Един от вас е бил победен от същества,за които още нищо не знаем,и сега мислим,че идват за вас...

-Бас,че си е навлякъл някакви неприятности...

Сайанка леко поклати глава:
- Двама са победените от демоните, третият се измъкна, но те са тук наистина.- вдигна глава към елфката и я загледа замислено:- Тризначките са на близо, а онзи черно крил ангел също не е далеч. Вече го срещахте, нали? Охайо.

- Типично ли е за него?- попита Нава ,като се вгледа в медальона.

-Тризначки?-бавно положи пръсти на дръжката отново.-КАкви тризначки?И да,Охайо ни дойде на гости за кратко...бързо се погрижихме за него.

-Де да го знам.-повдигна рамене и му подаде бижуто.-Но около тъмни същества винаги има проблеми.

- Да, сестрите Майл`Лени, тези които искат да събудят Уайдет Данте, те търсят мен и това...- вдигна кристалното шишенце, което просветваше леко и наклони глава на една страна:- Но ако срещнат вас дали ще се откажат? Гатанка на която не мога да отговоря.

- Да вървим тогава.- взе медальона иго огледа любопитно, след което го сложи внимателно на врата си и все едно усети някаква светлина вътре в себе си.

-Значи,те,а?-замисли се за миг.-И са наблизо...
-Може би е добре да останем тук с нея.-Дакиан предложи,вече с краката на земята.
-Не можем да останем вечно...
-Да,но...

- Нали търсите нещо важно? Търсете, аз може би знам къде е, но ако искате да ви кажа, значи ще трябва да ви задам гатанка, а отговорилия правилно ще бъде дарен...- вдигна леко рамене и се огледа замислено, но усмихнато.

Джесика и Дакиан се спогледаха за миг,преди и двамата да кимнат.
-Е,какво можем да загубим?
-Каква е гатанката?

Сайанка ги погледна и се подсмихна:
- Две дървета са от лед, а едно обикновено. Две от трите са като стрела, а третото прави врата.- завърши по- тихо и се ослуша, все едно да се убеди, че само те бяха чули гатанката й и друг нямаше да получи допълнителна сила ако отговори правилно.

-Оф...-Джесика сложи ръка на челото си,мислейки над гатанката.-Никога не ме бивало в такива неща...
"Мисли,Джес,мисли,мисли!"

- А уловка има ли?- запита Джули и погледна Сайанка:
- Винаги има, но не е страшно, на вас страшни неща няма да ви давам, така че само помислете. Отговорът е някъде около вас, наоколо.- вдигна рамене и се отпусна назад, като все едно седна на малко столче, което всъщност беше сянката от едно от дърветата.

-Грррр!-почваше да си роши косата,което беше знак,че започваше да се изнервя сериозно.

- Значи ако отговори правилно...
- Получава дар, това е моята способност. Правилно отговорилия получава като дар сила или в съзнанието му се набиват магии, за които до сега не е и чувал, но може да ги използва.- обясни Сайнакса спокойно:- А отговори ли грешно... е, нея няма да я мъча, както ще мъча Тризначките. При грешен отговор ще те заболи малко, но съвсем мъничко.- посочи с ръка и намигна.

-Дървета...добре,тук има много такива!-размишляваше на глас,докато вървеше в кръг.-Две от лед,едно обикновено...врата и стрели...

- Заледени дървета?- прошепна Джин неуверено и вдигна леко рамене. Сайанка само се усмихваше кротичко, като прехвърляше погледа си от единя, на другия и така нататък.
- Пречупени...- Джули се потърка по челото и малко намръщено погледна онова момиченце:- Как ти хрумна това?
- За шестотин години практикувайки едно и също, някои неща си идват сами в главата ми.- тупна се по главата и пак се усмихна невинно.

Май много блъскане в дървета не му се беше отразило добре на главата,защото нищо не можеше да измисли.Джесика пък си замъгляваше ума с гняв,седнала по турски на снега,смръщено опитвайки се да мисли.

- Няма ли подсказка?- запита Анасази, седейки на едно дърво, той си беше добре, нисък и дребен, а и крилата му бяха малки, така че клоните ме му пречеха да се прокрадва между тях както си поиска.
- Не е възможно.- поклати глава Сайанка и продължи да гледа всички изпитателно.
- Ледени дървета и едно обикновено, две в стрела и едно като врата, така ли? Добре...- синекоското взе да размишлява, обаче не откриваше логика в тази гатанка:- Дървета от лед, които правят нещо като триъгълник, а другото може би е между тях и наподобява брава на триъгълната врата, или стрела... нагоре. Сложно.

-Някъде около вас...-поогледа си и за миг сякаш спря да диша.
Скочи на крака и се затича един Бог знае накъде.Спря се пред три дървета,две от тях наколнени,третото на земята,оформящи триъгълник.Положи нежно ръка на едно от тях,изсъхнало,и природата тихо започна да й шепти...
-Това дърво не е оцеляло през зимата...В падането си се е подпряло на това,което все още е здраво.-докосна и него с другата си ръка.-А това-и посочи крак.-Е паднало между тях,заради първото...И се оформя един триъгълник...

- Бинго!- възкликна Сайанка и скочи на крака, усмихвайки се широко и пляскайки леко с ръце:- Ето, че не е толкова трудно, особено щом е замесена природа и елфи. Браво, браво. А сега медальонът, огледай се около триъгълника.

-Ето го!-сребърната верижка проблясна миг преди самият син полумесец да се покаже.
Тя радостно протегна ръка да го вземе,но бижуто я опари и тя се отдръпна...
-Ау!-затвори едно око и погледна към пръстите си.-Защо?
-Дай на мен...-Дакиан внимателно уви пръсти около полумесеца и го откачи.
Самата огърлица продължи да блести,докато той не махна с ръка над нея и сиянието се успокои,докато накрая не изчезна.

- Изумително!- възкликна Джин, взирайки се в бижуто:- Но защо наистина... защо не позволи на Джес да го вземе първа?

-Медальонът има защитни магии около себе си.Даже и самата Луна не може да го докосне,докато някоя от..."сълзите" не ги премахне.
-Ааа...ама пак болеше.
-Дакиан,виждам,че си се справил.-гласът на Анджела дойде иззад няколко дървета и останалата част от групата се присъедини към тях.

- Събрахме се и медалояните са тук.- Нава посочи свой на врата си и се усмихна, а беше и върнал предишната си форма, лисичото вече го нямаше и май беше доволен. Сайнака го изгледа замислено и леко намръщено, но след малко се усмихна:
- Ах, колко много приличаш на него!

-Поне не ти скочи отгоре да те бие.-намести бижуто около врата си.

Онова момиченце се опита да се усмихне, но нещо я спря и тя се обърна на страни рязко и намръщено:
- Добре дошли и вие!- трите демона стояха и се взираха в Нава стреснато и невярващо, с разширени очи и леко потрепервайки:- Не, той не е ваш, но пък ще е ваша пречка.- поклати глава Сайанка и погледна към останалите тревожно:- Вървете вече, свършихте си задълженията.

-Май няма особен смисъл...-Дакиан посочи към господарката си,която вече беше извадила меча и гледаше злобно към онези три напасти.-Луна-сан...
-Демони...зли демони...-изхъска.