Назад в миналото

- Разбрах че се е появявала в Драконовото царство, но нищо друго...Не знам къде е. И по-добре, иначе кой знае какво наистина би й се случило.

- Възможно е да си я убил именно заради Ним.- замисли се белокосият и скръсти ръце:- За да му помогнеш.
- Може би бате Даедел не е чак толкова лош в някои моменти, но зависи от случая.- вдигна рамене Нана.

- С него не можеш да излезеш на глава..Изобщо не го познавам. Но да, предполагам, че е заради Ним. Както в тази кратка битка се спря заради Джени, Даедел може и да мисли..понякога

-Чичо Дае не е толкова лош...-кимна момиченцето,след като си спомни.

- Зависи кой с кого е живял по- дълго...- подсмихна се Нава и погледна към червеноокото дете:- Привързаността е силно нещо, що се отнася до деца, нали?
- Джени се привърза към Муртаг страшно бързо, а и той към нея, което може да се е предало и на Даедел.- усмихна се леко Джин и вдигна рамене.

- Ами той твърди че сме едно и също. Значи би трябвало и да се привързваме еднакво...донякъде

-А!Аз не мислех,че чичо Дае ме харесва особено...-погледна го леко изненадано.-Помислих си,че спря,само защото след това ти щеше да си му ядосан...

- Той не се интересува много от мен. Действа винаги сам. Тъй че сигурно го е направил заради теб просто защото го е чувсвал

- Тогава Даедел и Муртаг бяха ядосани единствено и само на Дарсия...- прошепна Джули:- Водеше ги една цел.

-Ще трябва да му благодаря следващия път,когато се появи...-каза невинно и се усмихна отново.

- Едва ли ще обърне особено внимание, поне не и във времена като тези. Ама ако го гушнеш и той ще се вкамени

-Имаме си тайно оръжие срещу злодеи вече.-подсмихна се Даниел,но пак го отнесе.-Ау!

- Дано да е ефикасно и след първия опит.
- Доста беше - усмихна се Кевин, който беше долетял отново, след като беше си поговорил с Клайв и Скай

Е, дано.- усмихна се бегло Джин и прибра ръце в джобовете си.
- На Дарсия май му трябва едно детенце, което да се върти около него, така за разнообразие...- засмя се тихичко Джули.

- И да го превръща в зомби в най-подходящия момент - кимна лилавокоското - Само дето не всяко детенце ще се съгласи да се върти около него постоянно

- Да... така си е.- отвърна отвеяно Нава и се завъртя замислено и някак отнесено.
- А ти...- чак сега Джули забеляза и присви очи:- Кога... лисичяса так?
- А?! Не питай!- ухили се невинно и притвори очи:- Нана, сигурна ли си, че е обратимо?
- Предполагам.- вдигна рамене момиченцето, заело се да гали едновременно и котето и вълчето.

- А е време аз да си вървя... - обади се след малко Кевин като се изправи. - И Муртаг, я вземи си почини.
- Как?Да не би случайно да ти се привижда пухкави бели облачета на които да се излегна?Нямам време дори да затворя очи от тоя...
- Послушай ме, докато този той си сбира яда. Не, не възразявай, все ще си намериш начина
- Ти си най-глупавия ангел на земята..Но ще ми липсваш

- Определено ще липсваш на всички.- усмихна се Нава, като леко скръсти ръце.
- Дано там където отиваш, "у дома", твоят истински дом, да е по- спокойно от тук.- заговори Джин тихо.
- Ако пък не, можеш пак да се върнеш!- възкликна Анасази и се усмихна широко.

- Аз обезателно ще се върна рано или късно. Дори без да го казвам ще стане ясно след време. Не мога да остана там... - замислено гледаше как събрат му викаше портал толкова съсредоточено. - Защото там е твърде спокойно, наистина, а и ще започне всичко това да ми липсва.
- Хайде, недей да съжаляваш сега, ти сам си го реши - прекъсна го лилавокоското, макар че едва ли му се искаше да го остави да мине при...там през портала тази жена...Сигурно беше вече доста възрастна, макар да не й личеше. Всичко беше розово в нея, и косите и очите й, и крилата и роклята й...Ослепително розово. - А и...Майка ти те чака...
Предполагаше че това е тя...Макар че не си приличаха

Джули и Джин вдигнаха ръце и помахаха силно, ръричка вдигна и Нана, като се изправи и се усмихна мило.
- До нови срещи.- кимна белокосият, до него Джиерда също се появи и наклони глава на една страна, взирайки се в портала:
- Дали е интересно там?
- Ти не си го и помисляй.- промърмори Нава и я погледна през рамо.
- Е... чао, Кевин!

- Довиждане.
- Ей и да не си посмял да пращаш на Скай каквито и да било пратеници за нещо, ще те убия! - извика му лилавокоското преди онзи да изчезне, беше сигурен, че това няма да бъде изпълнено...Но пък означаваше, че искаше ангела да се върне и да каже какото трябва сам...Ако го спазеше, значи щеше да се върне.
"Ти...Вземи отиди на почивка" преди порталът да се затвори
- Да бе, сигурно в Катранената дупка

-Знаеш ли, той е прав. Защо не починеш поне малко, и за пет минути да си затвориш очите пак е нещо?- вдигна рамене Нава и въздъхна леко:- Ако ще и в тронната иди.

- Не става, тука не може да се спи и да се седи изобщо. Ето ви и причината - посочи зад себе си, където Ризел си беше избрала за цел последния господин мускетарчо а другите я гонеха ужасено с викове "Той е ранен" - Как ви се струва?

-Тя няма ли да спре...-Джени вече отчаяно си пусна главата в ръцете и въздъхна.-Ако тук не може,значи някъде другаде.О,да,татко,ти ще си починеш,и ако не го направиш,аз ще те тормозя до безкрай.Мога много по-добре да малтретирам от нея,не се съмнявай...

- Не мога, където и да съм те ще ме стигнат. Хавок остана самичък с мене, а в началото бяхме четирима. Сега ако не е Рихата, която има треска само се навърта наоколо. Пък и тази...Ризел ме следва като все едно е Ним...Никъде няма да мога да си почина, значи не мога да си почина, точка