Назад в миналото

- На мен също.- усмихна се и притвори очи, като за миг просветнаха в бледо лилаво, а после върнаха червеният си цвят:- Да, Нана, другото ми име е дълго и... принадлежи на бивша господарка.

- Няма значение - усмихна се в отговор лилавокоското - Това е по-хубаво, ако питаш мен, което и да е другото.
"Даедел Раун"...Можеше и да звучи добре "Сенчест Гарван", ама не и "Ужасен Гарван"...Едно от двете беше истинският превод на името, заради който беше го получил. Защо точно гарван не знаеше...Може би по-скоро първото беше преводът...
- Добре дошла в Динзел, друго не бих могъл да кажа

- Благодаря.- отвърна тихичко и се огледа леко любопитно:- Радвам се, че... съм тук, а не... другаде, не знам къде.

- Пожелавам ти и да не попадаш другаде, освен ако не го искаш. Не аз съм този, който ще ти каже какво да правиш - никога...Никога не можеше да си представи как някой ден можеше да заповядва на някого и да решава пътя му

Момиченцето се усмихна пак и кимна леко с глава:
- А как да те наричам... Муртаг или батко?- попита след малко и събра ръце пред себе си.

- Както избереш, няма особено значение. Нямам нищо против и срещу "батко" - както и срещу "татко" и срещу "Емчо"...Това си беше част от него. - Което ти харесва най-много

Нана кимна положително и приклекна, вдигайки бялото коте от земята.
- Може би и двете, когато каквото ми падне.- проговори усмихвайки се.

- Така е най-добре - защото...Понякога можеше да бъде Даедел...Даедел Раун. Усещаше, че Дарсия не е мъртъв, разбира се...Щеше да се върне..Щеше да се върне с повече злоба заради раната. Отровата...Потръпна леко и помръкна за миг..Не можеше...Не всъщност пак щяха да се срещнат

-Аз теб не те харесвам!-Джени засочи нана с пръстче намръщено.
-Джени!-Джесика се опули много яко и погледна към детето.-Това не е възпитано!
-Не мога да ти измисля прякор!-продължи момиченцето,възмутено от проблема си.-Много души наведнъж!Не мога да ти измисля прякор!
-А може и да не й харесва още едно дете да се върти около Муртаг?-невинно се обади Даниел,за което сестра му го удари здраво в гърба.
-Млъкни!
-Ей,какво да направя?Някои момиченца са завистливи!
-Мислиш ли,че Джени е като някоите момиченца?
-Все по нещо трябва да прилича на останалите!

- Да, че е малка и че е момиченце. Пък и да се въртиш около мен, това често също не е много хубаво. Джени, ти й измисли няколко и ще стане дълго име от прякори

-Гарвано-змие-мечи-гълъб!
-Уха...
-Кое за кого е?
-Гарван трябва да е за Сянката,със сигурност.
-Гълъб?
-Аника?
-Не знам,просто ми идват отвътре...-замисли се момиченцето.

- Ами...Змията е Морисия, а меча Арагорн...Предполагам...Ако другите са така.Защо точно гарван, вече ми дотегна от тея птици. - главно в неговото име...Дарсия го наричаше Раун, което беше и Гарван...И му се набиваше в главата...

- По- добре от другото име.- усмихна се момиченцето:- " Черна магьосница с единична тъмнина" в превод.- отвърна и вдигна леко рамене.
- Единична? В какъв смисъл?- запита Джули и се намръщи леко.
- Черната магия на... Сянката беше най- силна на не територията на Каз Модан, единствено и само на територия принадлежаща на рода. Нещо като проклятие по рождение.- обясни Нана и въздъхна:- Но прякорите ми харесват повече!

- А, те винаги са по-хубави.
"Да бе и да ми викат Глухчо!"
- Нимо, и ти си бил жив! - веднага си го хванаха двама ездачи, когато успя да се появи - Мислехме, че сме те изгубили след като той се прояви като бъдещ господар...Извинявай, Муртаг

- Той няма да се загуби, поне не и скоро, мисля...- Нана приведе глава, като прокара ръка през главичката на Гато:- Има време за всяко решение.

- Да, но както изглежда скоро-скоро ще го направи. Всяка минута сякаш заглъхва все повече... - поклати глава лилавокосия, докато онези се опитваха да удушат дух от прегръдки..Добре че беше прозрачен - Затова е хубаво да го видиш...цял...Преди да отида в Графството беше само мъглица

- Но той е дух, трудно би изчезнал, нали?- попита белокосото момиченце, като погледна към Ним:- Но може да попадне в Отвъдното, това е по- лошо, убедена съм.
" Четирите души са били там, все пак."- обади се Гато и примижа леко, като и замърка тихичко в ръцете на момиченцето.

- Той се опитва да избяга от там...Казва, че ако попадне там ще остане завинаги...обречен...Не разбирам защо, но така твърди. И не чак толкова трудно е вече да изчезне. Преди някак успявахме да се защитаваме заедно..Но сега при всяка проява от моя страна на черна магия той рискува да изчезне завинаги

- Значи става все по- опасно.- отвърна тя и притвори очи:- А няма ли кой него да пази?
" Мога ли? И без това съм способна да пазя Ника, но тъй като той в момента е малко заспал."- котето погледна към Нава и все едно се усмихна:" Друга работа си нямам, а искам да си упражнявам магиите... ако има начин да помогна?"

- Аз..Нямам представа..Той също, предполагам. Знае само, че рано или късно ще изчезне, ако не успее да задържи тъмната ми енергия, за да защити себе си. Просто не знам как би се запазил

- Може би ако си намери тяло?- замисли се Нана:- Както при мен, при нас... така де. Ако чрез магия му се създаде ново тяло, но...- прехапа устни леко.
- Но ако връзката между вас двамата и магиите ви е прекалено силна, едва ли ще е възможно да стане толкова лесно нещо подобно.- завърши Курама и скръсти ръце:- И тук жертвата може да е много голяма.

- В бъдещето бяхме разделени. И той беше вампир...Не успях да попитам как и защо...Смутно се разбра, че аз съм убил жена му и той е заел тялото й...Но това изобщо не ми харесва..А магиите ни...По-скоро неговите, аз не съм магьосник, поне не и в това отношение. Само неговите магии действат в защитна насока

- Да не се налага да убиваш жена му, щом вече знаеш какво е станало.- настръхна Нава и поклати глава:- Жена му всъщност... майката на Нат ли?

- Да, и двамата я мразят ако става на въпрос...Но аз не съм я виждал - повдигна рамене и се огледа, очаквайки да я види някъде - Някакъв оракул била или подобно, не разбрах..Елф

- Пророчица.- обади се Нана:- Ако е пророкувала прекалено много може би си е навлякла и чужд гняв, кой знае.
" Както Горгодия?"- запита Гато, а Нана само кимна леко.
- За това аз не искам дори да си помислям за каквито и да е предсказания.- потрепери Джин и поклати отрицателно глава.