Назад в миналото

- Да го чака отвън?Та Дарсия е в самото Графство! - Ризел беше отишла да си зареди тояжките и беше дошла точно на време, преди Муртаг да е тръгнал да изиграва Хавок да го пусне. - Да не мислиш, че е лесно ей така да се измъкнеш?Глупак!
- Не трябваше да идваш...Сега какво да деся като статуя и да гледам небето?

- Дарсия е в Графството?!- вълчето тупна в снега и изскимтя тихо, а очите на Джули се разшириха ужасено, а след малко се напълниха и с гняв:- Този... Този... Проклет да е!- ръцете й пламнаха в оранжеви и зеленикави пламъци, а на кръста й се появи ножницата с червената катана.

- Иска да вземе всичко, което някога е виждал в твоите мисли - тя извади тояжка и удари Мутаг, когато той не очакваше. - Няма да си отиде, докато не завземе достатъчно
- Точно затова исках да отида там!Трябва да го видя...Трябва да го видя!

- Ти полудя ли?!- Джули напълно изгуби контрол в гнева си и повиши тон:- Той точно това иска най- много! Да отидеш там, но няма! Никъде няма да ходиш, на милиметър няма да мръднеш! Не, не, не!- Анасази настръхна стреснато и отстъпи крачка назад от нея, вълчето също се отдръпна:
- Май разбрахме и намек да беше...
- Млъкни!

- Не ме интересува той ккво иска, аз искам да го срещна, независимо от това дали той го иска или не. Той погуби моето семейство. Погуби ги, всичките...Всички! - това по-скоро беше продиктувано повече от Даедел. Лилавите му очи просветваха от време на време в черната си светлина и той трепереше.
Ангелът настърхна от това и отново изчезна, че да възпре този господар.
- Така че...Аз ще отида при него...Рано или късно

- По- добре по- късно, но не и сега...- пророни момичето, поемайки си дълбоко дъх:- Не можеш да тръгнеш просто така, не бива... не си готов.

- Готов съм... - успя да върне усмивката си и част от черната магия се завихри около него, преди отново нещо да го удари някъде там...И лилавите му очи се завърнаха, падайки в снега.
"Става все по трудно...Дори за мен...Не го познавам...Иначе може би бих се справил по-добре" поклати глава ангела, когато пак се появи

- Даедел е готов, но не и...- Анасази замълча, като проследи действията на Джули, момичето място не си намираше, а и вълчето не беше много спокойно.

- Готов...Да унищожи всичко сигурно - поклати глава чернокоската и хвана зашеметения лилавокоско с помощта на ездачите - Наистина този път ще го затворим някъде
"В някоя стая под планината. Там ще е най-добре" обади се Ним, който всъщност беше вече само мъглица.
- Чудя се доколко Кевин би се справил с това...Той все пак е бил с него от самото начало

Стаята беше студена и празна...Само чернокосото момченце стоеше до вратата.
- Защо си тук..Скай? - видя го лилавокосия в просъница, стоеше на гладкия студен под, а гласа му ехтеше от стените.
- За да те пазя. Иначе батко ще избяга и ще се нарани.

-Къде е тати?!-не усещаше колко истерично звучеше,беше сграбчила ръкава на Клайв и сега го тресеше все едно бонбонки щяха да изпокапят от зимня демон.-Къде е?!Никъде не мога да го намеря!

- Спокойно, успокой се. Той е долу...Със Скай - ама като го беше оставил Муртаг изглеждаше ужасно...зъл...Там в тъмния ъгъл. - Ще те заведа при него, ако толкова си го искаш...баща ти

-Да,моля те!-това обаче я накара да стисне китката му по-силно,не че беше достатъчно да го нарани де...-Защо е там?!

- Защо ли наистина... - магията, която не беше позволявал, но все пак съществуваше още беше достатъчно силна, че да не му позволяваше да мръдне. Сигурно искаха да го държат надълбоко там, за да не усеща движенията на брат си...Или пък защото... - Нямам особено добра представа

-Заведи ме,моля те!-беше близо да се разплаче...-Искам при татко,искам...

- Хубаво. - и тръгна по лабиринта от хубави и изкопани набързо коридори надолу по планината...Така ако продължаваше щеше скоро да стигне долноземците с малко повечко късмет...Но пък иначе си нямаше работа. Вратата беше съвсем обикновена, макар че той я отвори с магия. Момчето до нея трепна и вдигна главичка, после се усмихна, но нищо не каза. Досега се бяха гледали с двете светещи очи в единия ъгъл

Анасази стоеше от вън и гледаше към небето разсеяно и замислено:
- Какво има?- попита Джули, като се приближи бавно до него:- Хей!
- А... не, нищо.. мисля си нещо...- сепна се и я погледна за момент:- Ккаво разбрахте за бъдещето си, което имате възможност да промените?
- Ами... много неща...
- Смъртта на Джин?
Момичето трепна и приведе глава:
- Той е още жив.
- Страх ме е, че предприе пътуване без да знае наистина къде отива.
- И друг път е правел такива неща. Ще се справи.
- Да...- въздъхна ангелчето и леко се усмихна:- Скоро пак ще мога да летя, крилата ми почти се върнаха.

-Тате!-изобщо не се изплаши от двете искрящи кълба в мрака,напротив-стрелна се като ракета към тях.-Тате!Тате,какво става...Заспах за малко и като се събудих...теб те нямаше и сега...

- И аз заспах за малко и като се събудих ми бяха намерили стая - тихо отговори той, Ним го нямаше сега, сигурно се опитваше да събере сили под преспи сняг или бог знаеше къде...Но когато го нямаше ако искаше да държи черното настрана, трябваше да избяга от него - И трябва да остана в нея за неопределено време

-Защо?-и него го стисна здравата,като седна на земята.-Какво е станало?
Проклето да бъде детското й любопитство.

- Определиха ме за...непослушен, може да се каже. Така мисля. - че то си беше направо зло...Но пък не беше и честно, от една страна. Никак

-К-какво си направил?-продължаваше здравата да трепери.

- Нищо - поклати глава. Наистина беше нищо... - Само се скарах малко с ездачите. Нищо особено

-Ммм...-поуспокои се и спря да се опита да му смаже ръката.-Добре.Може ли да остана при теб?

-Добре дошли в Динзел.-стъпи на мекия сняг...и ботушите й много яко потънаха,чак до коленете.-Ъм...момент...
Синекосата не посмя да остави Нана на земята,защото и тя щеше да затъне на вътре,може би и до главата...

- Най- сетне на спокойна земя.- въздъхна Нава, като опипа с крак снега. Лисичите уши се поклатиха леко, издавайки внимателното му ослушване наоколо.
- Студено е.- проговори момиченцето, като се вгледа в снега долу, сякаш за първи път виждаше сняг.