Назад в миналото

- Сигурно усеща господаря, предполагам - Клайв отново пиеше чай, както обикновено в сянката, за да не го осветява слънцето.

- Възможно е.- отвърна зеленокосото момиче, като вдигна глава:- А къде изчезнаха всички, между другото?
- Нава, Муртаг, Шуичи, Джени...- изброи Джин, като също се огледа въпросително:- Все някъде изчезват.

- Нава и Шуичи изчезнаха по работа...Муртаг се харесва с едно момиче отвън...Джени нямам представа къде е, май е с Нат, но не съм сигурен. Да, всички все някъде отиват. - въздъхна и отново отпи замислено

- Може ли пак?- сепна се Джули.
- Муртаг си е харесал момиче на вън?- повтори Джин силно изненадано.
- Че сега ли му е времето на Муртаг да се занимава с момичета?!- зеленокоската се изправи рязко като тропна нервно с крак:- Друга работа не можа ли да си намери? Нямам думи, нямам думи!

Клайв отново поклати глава, този път се съгласи.
- Не му е времето да...Но така твърди Ним и нямам причина да не му вярвам. Твърди още, че дошла само за да възпира желанието му да се впусне в бой...Нали го знаете какъв е...Каза още, че по-скоро се бие с нея вече...Което не ми харесва

- Че ще може ли едно момиче да го спре?- вдигна рамене Джин и се огледа въпросително, сякаш търсеше нещо, но и той не знаеше какво.
- Искрено се надявам да може, че иначе... Всъщност как го спира?

- Погледни през прозореца и ще разбереш. Но внимавай, че има летящи предмети. - всъщност когато пак бяха надигнали глас вече се чуваше, звукът усилен от ехото ехтеше още повече. - А дали ще успее...Колкото и да се надявам, за съжаление може би няма да постигне нищо. Може сега да изглежда, че вниманието му е отвлечено...Но всъщност не е престанал да мисли за това

Джин наистина погледна, но плахо и очите му се разшириха:
- Ама тя го бие! С тояга? Не, не е една... горкият!
Джули поклати леко глава и въздъхна:
- Трудно приема това, че не му позволяваме да мръдне и метър по- далеч от Динзел.

- И то ужасно трудно. Ним е смазан, чудно ми е как още има силата да се държи там някъде.. - не смееше да поглежда навън заради светлината. Въпреки всичко беше свързан с тъмнината изцяло. Само когато работеше имаше правото да се показва навън.

- А е дух...- проговори тихо и се облегна на перваза на прозореца, като се вгледа в обстановката долу замислено. Усещаше някаква унесеност, приспиваше му се или... друго беше, силна топлина като на близък огън.
" Анасази?!"- сепна се и вдигна глава рязко, като се вгледа навън по- упорито.

Долу, един след друг, се отвориха два портала. Като първият, през който излезе руса ездачка беше по- силен от първият.

- Рихата - успя да преодолее ударите и я хвана преди да падне - Къде си била!?
- Емчо... - успя да каже, сякаш доволна, че попада в познати приятелски ръце, изпускайки счупените очила на Хюгес в снега. Муртаг я остави на Ризел и веднага дошлите от някъде други ездач, обръщайки се към другия портал.

- Сър, не бива...- червенокосото момче излезе от втория портал, като падна на колене с ужасено изражение, гледайки Муртаг:- Не предприемайте нищо.

- Моля, тук ли трябва да останеш? - естествено че може и да искаше да мине там, но магията на Хюгес, която още действаше, макар и той да беше изяден от тъмнината още действаше над това място. Лилавокосия нямаше силата да я победи, заради силата, с която беше изтъкана - Хайде, да влезем в замъка

- Добре...- кимна леко, като погледна през рамо порталът зад себе си. Такава сила не беше виждал, мислеше че като демон знае някои неща, но уви, май нищо не знаеше. Изправи се бавно и тръсна глава, камшикът в ръцете му изчезна и отново прие формата на роза, чиито червени листчета се отрониха и разпиляха по снега.

Ризел изгледа лилавокосия докато той не се скри в замъка, за да се убеди, че случайно няма да си промени мнението, после си отдъхна и се съсредоточи в това да върнат Риза към някакъв вид живот.
Муртаг затвори вратата зад себе си, сякаш искаше да изпъди това завинаги. Ним отново трябваше да се бори с Даедел...Рано или късно..Всичко щеше да се срине

Порталите се затвориха, или по- скоро угаснаха като кибритени клечки, а от небето се изсипа синекосото ангелче, като падна в снега, взирайки се в сиво-елите облаци нагоре, сякаш от там щеше да дойде още нещо, което той чака с нетърпение.
- Анасази!- Джин извика през прозореца и едва не падна, надвесвайки се през парапета. Отскубна се и се затича към вратата с насълзени очи.

Чернокоската докосна ангелчето, после се намръщи. Тя нямаше силата дори за най-простата магия, но пък...Това изобщо не й се нравеше. Добре че онзи се беше прибрал. Ако всичко продължаваше така, скоро нямаше да успее никой да го задържи.
- Мога ли да ти помогна някак?

- Не, милейди. Аз ще се оправя...- отвърна Анасази, като бегло се опита да се усмихне:- Онзи дракон беше силен, но мен Съдбата ме е създала от тъмнината в душата на едно дете, така че трудно мога да бъда унищожен.- надигна се леко, точно на време за да получи силна прегръдка от кестенявокосото момченце, двойникът му:
- Какво... какво се случи?
- Сложно е...- отвърна тихо и погледна към Ризел:- Милейди, можете ли да се погрижите... за нея и... Муртаг?- погледна към русокосата ездачка, а после и към вратата, където лилавокосият се беше вмъкна.

- За нея... - погледна жената, наобиколена от съученици и приятели, които вече успяваха да я накарат да се върне към себе си, а когато го стори веднага поиска онези счупени очила - Тя има подкрепа и ще се справи...Ами той... - тя изгледа и вратата, която не помръдваше и нищо зад нея също... - С него е много по-сложно. Всички се опитват...Но един ден всички ще изгубят контрол. Черното в него се събужда...Минута подир минута

- Дарсия става неконтролируем от нищо и никого.- проговори синекоското и погледна ръцете си, където още стискаше черния сняг:- А ако Муртаг изгуби контрол, тогава може да има нов Черен Господар.
- Но... нали... сълзите на Съдбата...- заекна Джин, вадейки верижката със своята.
- Зависи, дали той ще иска да промени това, което му предстои.

- По-скоро..Дали ще има тази сила. Ако изгуби своя контрол ще счупи и сълзата без да стори нищо. Даедел е този, който желае мястото на трона. Не иска промяна. - тя потръпна незнайно защо, макар че Муртаг беше притихнал някъде там, сам в тъмнината, която в тези дни беше доста благосклонна към него - Затова ездачите наоколо се стараят да пречат на Даедел..И онзи русият елф...Също

- Ним, той е под най- голямо натоварване май.- въздъхна Джин, помагайки на Анасази да се изправи. Ангелчето огледа крилата си, обгорени до край, но вече започваха бавно да се появяват нови бели перца.

- Да, така изглежда...
"Колкото и да се старая, един ден той ще стане по-силен от моето присъствие. Тогава просто или ще изчезна или ще имам шанс да се върна, но не като дух"
Изглеждаше ужасно блед, по-блед от когато и да било. Ако беше човек сигурно нямаше да има сили и да върви. Примигваше леко и понякога изчезваше за по-дълги периоди време. На въпросителното изражение на чернокоската поклати глава "Не, сега няма нужда от мен, спи...Странно е, но спи"

Кестенявокосото момче приведе глава и впи поглед в снега под краката си:
- А Нава къде е?- опипта тихо, като погледна към двойника си.
- Нава вече е Ника. Тъмнината на Дарсия заключи съзнанието на Нава, давайки път изцяло на брат му.
- Това ни и липсваше!

"О не..." въздъхна русокосия демон и се остави на вятъра да го държи във въздуха, понеже нямаше намерение да се харчи за едно стоене на крака върху земята. "Става все по-лошо и по-лошо. Де да беше си останал онзи в Кулата и да не досаждаше"