Назад в миналото

- Така щеше да е най- добре, но...
- Мисля, че Вариаки разбуди нещата най- много.- Джин прекъсна крилатия си двойник и поклати глава:- Но няма връщане назад, или ако има, не знаем кой би могъл...

"Но Вариаки вече я няма. Той сам я накара да...изчезне"
Не, той не можеше да мисли за това. Тоест, не му беше по силите вече. "Когато аз изгубя контрол над Муртаг...Даедел ще е единствения, който ще реши съдбата на сълзата му. А с това ще сложи някакъв край...Ще продължи царството на Дарсия...или не..."
Пронизителен вик на болка накара Ним да изчезне внезапно насред думите си, докато от вратата където Муртаг се беше опитал да поспи и забрави не изригна вълна от черна магия

- Муртаг...- пророни тихо Джин и очите му се разшириха, опита се да пристъпи напред, но Анасази го задържа и поклати глава:
- Не, стой тук.- вдигна глава към Курама, който вече беше се насочил към вратата стреснато.

Ризел беше вдигнала ръка ужасено и не смееше да помръдне. В същото време Риза се надигна залитайки и с бялата светлина, единствената, която й беше останала, насочи светлината към чернотата на вратата, после отново изпадна в безсъзнание. Светлината освети странните знаци, които само магия можеха да изпишат толкова финно. Някой си играеше с тъмната магия и беше събудил...Даедел...Или се опитваше

- Това вече прекрачва границите.- Анасази се спря до черевнокоското, като погледна пак към крилата си, щеше да мине време докато отново успее да полети, но поне можеше да се възползва от новопоявилите се пера. Няколко от тях заби в снега, пред бялото влияние на нейната магия и отстъпи. Беше като ниска ограда, но и временна примка, която поне малко спомагаше за влиянието на бялата магия.

Нещо се бунтуваше там..Някъде...Нещо се бореше за нещо в себе си и с някого другиго. За миг магията отслабна, после бавно но сигурно започна да се оттгеля, макар че в същото време искаше да напира. Беше трудно разгадаемо какво иска да стори.
- По дяволите с тази черна магия - не издържа чернокоската и хвана дръжката на един меч. Синьото все още острие на Гламдринг се заби в снега и издърпа чернотата само за ми, пресуши извора и всичко утихна...Тя го беше взела съвсем спонтанно...Но...Беше свършил работа

- Опасно действие, но браво.- обърна се Анасази, като наклони главица на една страна:- Спечелихме още време, за... за...
- За размисли, преди Даедел да каже "добро утро."- завърши Джин тихо.

- Но какви размисли можем още да имаме - промълви русокоската , която ездачите придържаха и отново й помагаха. Тя сложи очилата на Хюгес на главата си, все едно бяха слънчеви и отвори очи. - И какво можем да предприемем вече...Ние Даедел не можем да заключим

Ангелчето наведе глава и замълча, не можеха вече, нямаха повече варианти. Оставаше им само времето.
- Трябва да има решение!- възкликна Джин, обхождайки присъстващите с поглед:- Трябва...
- Оптимистично, но...
- А, какво, песимистично ли да се държа?

- Както и да се държим, не ни остана нищо, над което да се опитваме да мислим
- Но това не значи да го пуснем да се бие с него. Това също би довело до катастрофа..Нали?
Пълно объркване. Винаги имаха идеи, но...Вече ги нямаше
- Защо...Аз да не се опитам да помогна? - засмян и игрив глас, противно на всичко, хвърчеше из небето

Синекоското обходи с поглед небето. Замисли се, дали може да се нарича все още ангелоподобно, или вече беше просто магия? Тръсна глава и присви очи леко, като същото изражение прие и Курама.

- Някога задължение на Кевин беше да възпрепятства събуждането на един Даедел в Муртаг. Беше си го избрал сам. Така ми каза веднъж, преди да бъде хванат от тъмнината. - приличаше на него всъщност. Със същите бели криле, но изглеждаше по-загрижен, макар и да се смееше. - Аз също мога да преча на това, но не знам докога и доколко. Няма да бъде вечно

- Ако можеш...- заговори кестенявокосото дете:- Направи го. Всичко ни е нужно в тези моменти сега, всичко независимо за колко време е.

- Забелязах - простичко обяви ангела, после просветна и изчезна за неопределено време. След това се появи и Ним, отново над земята и още по-блед, сякаш наистина щеше да изчезне рано или късно, днес или утре.
"Тези ангели винаги са ми били супер странни. Но пък...могат да се справят понякога"

- Тяхната сила е неописуема, дори безгранична за някои.- отвърна Анасази и събра ръце зад гърба си:- Способни са на много неща, дори на такива които ги няма и във фантазиите.

"Не знам. Никога не съм виждал ангел да показва всичко от себе си...И никога няма да видя. Те за мен са просто...такива, каквито са, все нещо трябва да има еднакво...Но все повече става обратното."
Гламдринг, който още стоеше в снега просветна, после се издърпа сам запрати се към вратата, продупчи я и изчезна в тъмнината към притежателя си.
- Значи пак създавам бели... - този притежател още имаше глас, малко пресипнал. Вратат се отвори сама, сякаш стаята искаше да вземе светлината - Типично за мен...изглежда

- Не бяхте вие виновен, сър.- поклати глава Шуичи и въздъхна:- Дарсия... съживи демон, което може би е предизвикало увеличаване и намаляване в някои черни магии.- усещаше го, беше сигурен че още някой, негов "роднина" е жив. Както усети майка си, така усети и нея, леля си.

- Това и аз го знам вече. Но пък с и без това аз пак създавам проблеми най-вече на Ним. Нищо не мога да сторя повече.
- Няма да си изпросиш освобождаване. Аз заех мястото му сега...Няма да го позволя - Рихата знаеше на къде целеше да отиде лилавокосия. По дяволите, беше учила с него толкова години, познаваше го от дете.
- Да, благодаря ти, Рихата, че ми напомни, че не мога да излъжа, но аз си го знам. Въпросът е, че този ангел може да не издържи на следващо подобно нещо

- Можем ли...- този път момчето звучеше плахо и несигурно, а шоколадовите му очи трепереха неразбиращо и дори малко глуповато:- Да направим нещо и да върнем Кевин?

"Можем" обади се веднага другият ангел, но не звучеше особено, че се радва, че е възможно "Но ще е трудно. За да завладееш ангел до такава степен, че да ти служи е голямо майстворство. И само човекът, имал власт някога над този ангел би могъл да го измъкне. Но аз не знам как. В старите ни предания се говори за битки и магии, ужаси. Но смътно, защото това се е случвало само няколко пъти на хиляди години...Не че не мога да потърся нещо от помощ...Но не знам първо дали изобщо би се получило"

- Но ако има възможност...- Джин вдиган глава към него:- Кевин е втория, с който се запознах, когато напусках земите на Сянката...- приведе глава и затвори очи, запазвайки тъгата си в тях:- Трябва да има начин, той ни е приятел, не просто ангел, а наш приятел.

- Знам, че Кевин умее да се сприятелява и че е добър приятел. Имам някаква представа какво е сторил тук. Ако неговият предишен господар има силна воля и постоянство, ако можем да ги срещнем, винаги би се получило нещо. Магията на ангел-пазител е силна, но се пречупва от волята на онзи, който той пази. Дори и завладянот черна мощ, ангелът има път назад...Това мога да определя без да съм го чувал. Но са само теории, изхождящи от това какво може да стори един човек на ангел, когато двамата са свързани

Момчето пак вдигна глава и примига:
- Значи ако се срещне...- замълча и се вгледа нагоре, към кулите на двореца:
- Той не е в състояние, мисля.- допълни Анасази, като също се вгледа нагоре:- Не бива да излагаме Зимен демон на... това.

- Зимен демон? - ангелът също се обърна замислено. Беше стоял около този дворец месеци и наблюдавал случващото се. Единият демон беше тук...Момчето му беше невъзможен наследник, знач оставаше най-големият. Доколкото си спомняше бая проблеми му бяха събрани на главата..Чудеше се...Не, никога не го беше виждал да показва мощ. - Не знам...Сигурен съм, че веднага би тръгнал, който и да е. Но има ли силата да се справи...Не знам

- Това е проблема.- въздъхна Джин:- Не знаем дали може. Преди време беше като болен, даже си беше направо болен...
- Не е ли възможно ангели да измъкнат Кевин от тази каша? Негови роднини...?- запита Анасази, като стисна ръцете си в юмруци.