Злобен огън

Заглавие: Злобен огън Пет Яну 16, 2009 9:59 pm

"Това е рай, добре дошъл в ада. Начало, край, победа от засада. Не си играй, аз зная път към ада"
Тъмнината беше неговата страна, а тая страна той никога не напускаше и нямаше да стори. Лилавокосият вървеше през посъхналите треви и мрака право напред, сякаш трябваше да намери нещо там, обезателно. О да, щеше да го намери. Муртаг се беше опитал да го сънува и да се предупреди. Но той, Дарсия, щеше да използва това оръжие, за да го сломи още повече. Още, още повече.
Тъмнината следваше стъпките му и ги поглъщаше, сякаш искаше да го настигне и да го подведе. Не можеше да подведе своя господар. Защото господарят й беше много повече отколкото трябваше да бъде. Глупости, можеше да бъде още по-добър, нали...
Тъмнината и тишината се сливаше и правеше всичко толкова тъмно. Тъмнината беше светлина в неговите очи. Той трябваше да е човекът, който да продължи да й вярва. Да вярва на силата си. Не разбираше брат си. Защо не се довереше и той?Какво му пречеше?Беше роден с тази тъмнина, тя беше негова родина и негово потекло...Но държеше на светлината, Муртаг. Не беше честно. Как някой, който обичаше живота и вечността в светлината искаше да заеме престола му.
Дарсия навлезе още по-надълбоко в царството на мрака, своето царство, насочвайки се към разрушения дворец на някогашната си сестра.
Спря се пред някога изрисуван кръг, беше го рисувал с магия някога преди, но времето не му беше стигнало. Пък и сега беше времето, сега и никога друго. Беше го избрал лесно, знаеше, че сега най-лесно можеше да пречупи психиката на врага си. Когато Муртаг се върнеше, щеше да бъде сразен...Окончателно.
В тишината магията му, черна като нощта засвети ярко и тайнствено. Тишината нямаше значение. Имаше значение само тихата песен. Огромни черни криле се образуваха там във вихрения танц на призоваването, за което беше дошъл господаря. Невероятния танц на черните пера постепенно показа и нея. Онази, която шеметно се въртеше в танца от магия, която я призоваваше от дебрите на ада. Магията на злото, тя не затихваше
- Господарю на тъмнината, от дебрите на ада, аз, Хилд Даймакайчо ...Ида да сея с теб семената на злото в сърцата - тихият й, невероятно внушителен и опасен по своему глас процепи тишината. И белокосото зло се усмихна пред господаря

Заглавие: Re: Злобен огън Пет Яну 16, 2009 10:17 pm

- Начало...край... - тя в миг се усмихна, чернотата от ръката й засвети ярко и тя с плавно движение скочи до господаря, на гърба му с лек злобен смях - Някой да ме извика е нещо невероятно!Аз?Даймакайчо? - и пак се засмя, после се зае да разглежда онзи, който я викаше. - Вие не сте типичен господар. Кой си ти?Защо ме викаш...Защо... - тя се отдръпна в миг и крясъкът й раздра отново тишината, срещайки злото, което не очакваше да види там
- Никой магьосник не е готов да вика зло, когато сам е добър. Мислиш ли се за велика?Само защото си една от по-главните пазителки на злото?Така ли мислиш?Не знаеш нищо, Хилд-чан.
Тя постоя малко загледана в ярките му очи, ужасно ядосан беше той и това някак я плашеше ужасно. Даде му шанс да продължи.
- Аз съм Дарсия. И ще бъда твоят господар сега, докато не те изпратя отново там, където принадлежиш
- От къде на къде?
- Имаш ли силата да ми се противопоставиш, след като не си съгласна, Даймакайчо? - той вдигна ръка към нея, черна десница с ужасно начертано бъдеще. Тя не посмя да се приближи и да предизвика ръката на магията, която я беше призовала, отдръпна се.
- Разочароваш ме. Мислех, че демоните като теб са по-зли - ухили се Дарсия и пак свали ръка, докато чернотата под краката му хвана като в капан съществото.
- Не си играй с мен...Зная път към ада. - промълви тя, не можеше...Защо и кой беше той, който беше направил всичко така невъзможно
- И аз знам този път. Знам го, защото от там идвам. Аз съм ада...На земята...
Тя потръпна, постепенно обаче си върна самоуверената усмивка, дори се засмя подобно нему.
- Разбирам - падна на колене и го погледна отново - Разбирам сега...Тогава може би...Ще изпълня желанието, което искаш, щом ме викаш. Но и аз си имам цена.
- Вече не. Ти нямаш цена тук, при живите. Тук си моя играчка. Не можеш да го промениш, не можеш - той се засмя на свой ред и я погледна с ужасните си, червени очи. - Заповядвам ти!
Не посмя да му се опълчи, цялото й самоуверие отново се срути, цялата чест на демон.
- Покажи ми какво можеш!Дай ми идея за силата на Даймакайчо, която толкова възхваляват! - тъмните думи достигнаха слуха й и тя се изправи като кукла на конци, неспособна да се отърве от черното влияние...Въпреки че беше черно същество, изтъкано от мрак...

Заглавие: Re: Злобен огън Пет Яну 16, 2009 10:59 pm

Демонът, който Дарсия беше извикал се задържа в тишината безмълвен. Тя беше типичен демон от ада и това си й личеше. Смееше се също така злобно и погледът й беше също така зъл. Но щом можеше да се смрази от злото в очите на господаря, значи имаше причина.
Даймакайчо беше отхвърлен демон от повечето в своя свят. Наистина, имаше различни способности и това я правеше могъща, но от години никога никой не се беше нуждаел от нея и нейния ум. Сега, повикана внезапно насред нищото пред лилавокосия, тя се почувства невъобразимо щастлива, дори за демон.
- Всичко за вас - потвърди тя, когато тъмнината и леденината се отдръпна от тялото й и тя почувства, че иска да служи на съществото, което имаше смелостта да я повика. Смяташе себе си за неотразима и ако някой я повикаше, то този някой имаше потенциял.
- Чудесно че разбираш. - още не можеше да схване как този мъжки глас я бе подчинил на волята си, но искаше и щеше да му служи на всяка цена. - Искам да работиш за мен. Ще го сториш ли?
- За вас - потвърди жената и се поклони с лек смях - Злото е нужно на света...
-...За да се развива и расте. Хубаво мислене, Хилд-чан. Харесва ми, че разсъждаваш по тоя начин. И ще е от полза. Имам брат, който те сънува и ти тревожиш сънищата му. Искам да продължиш това мъчение, искам да изгуби всичко и искам да ми го доведеш тук с цената на всичко.
- Зло над един е зло над всички около него и всички около тях.
- А това е още по-хубаво, защото така всички са застрашени от зрънцето в сърцето му. Доведи ми го...И аз ще ти се отблагодаря както само аз си мога. Не, не лъжа, не бих могъл. Доведи го...И ще видиш.
- Как да разбера дали ще спазиш това?
- Не можеш да разбереш...Защото аз съм господарят и не казвам тайните си на такива като теб. Първо ми покажи силата, която държиш в черните си ръце, а после питай мен.
- Толкова ли е важно? - вълна от червени огнени кълба заля земята около тях и тя с вещерски смях повика природните светкавици, сякаш искаше да прониже Дарсия с една от тях. - Владея земните сили, владея хорските умуве. Трябва ли да завладея и раня човека, аз съм този, който ще го стори най-добре.
- Чувал съм, не случайно теб повиках - махна с ръка и премахна всичко, мразеше шума и предпочиташе тишината на тъмнината. Това я стресна и смрази...С една ръка проклятията свали той без дори да се уплаши от тях, сякаш ги познаваше добре.
- Кой си ти?
- Злото...Така ме наричат, но съм черен господар и е нормално. По-силен съм от теб, защото ти не си толкова силната, че да победиш когото и да е от тоя свят. Знай едно, там където не могат да те видят и победят, то това е душата на ездача. Доведи брат ми...Доведи го... - гласът му заглъхна в тъмнината, когато я остави сама, стопявайки се като вечерна мъгла в огъня на злото

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Яну 17, 2009 11:10 am

- Брат му...Да си го доведе сам - тя ходеше вече бързо по тъмните и незнайни пътища на Даркан, като не спираше да мърмори срещу този господар. Не знаеше, но беше по-лесно да мърмори срещу него, когато господарят не беше наоколо - От къде да знам кой ти е брат!?
Спря се и се ослуша, очаквайки да чуе отговор, после изумтя и продължи черния си път. Даймакайчо беше демон, който не търпеше задачите и рядко ги изпълняваше. Единствено черната сила можеше да я подчини на желанията си, но и тая сила трябваше да е настоятелна и да иска от нея...Още и още. Така силата й щеше да се използва по-добре. Но Дарсия не се интересуваше колко сила щеше да използва тя. Трябваше да накара някой да я последва?Нямаше нищо по-лесно от това, така си мислеше.
Спомняше си някогашния величествен в очите й дворец и дърветата пред него. Спомняше си стъпките в мрака, който не биваше да се чуват и виждат. Някога беше обикаляла тук, за да се забавлява. Някога, много отдавна, когато един ангел бе паднал от небето и една история на безсмъртно същество бе започнала, тя беше била там. Беше била там през всичките години, опитвайки се да сее зло и смут. Нейната сила обаче не беше била достатъчна, за да изгрее на сцената на злото, а някога Майката на злото беше изпратила и нея заедно с другите далеч от този свят. Не знаеше защо, но имаше задача сега и желаеше да я изпълни на всяка цена. Искаше да се докаже като добър демон.
Трябваше да намери някой, когото не познаваше, нито пък знаеше как изглежда. "Ще те наблюдавам" бе казал той и тя знаеше, че дори сега бе някъде наоколо. Ако не сам, то негови служители. Не знаеше защо, но му нямаше доверие. Черната му ръка и черното бъдеще, което й предлагаше я плашеше и никога нямаше да успее да преодолее тоя страх.
Огледа се отново, сякаш очакваше да я нападнат всеки момент, всеки момент да я нападнат и тя пак да си отиде. Там, където никога нищо не се случваше.
"Това е рай...Добре дошъл в ада...." вдигна глава и продължи пътя си, преобразена в миловидна жена. Нямаше да стане толкова лесно. Щеше да опита, а после да се самообвинява. Не беше толкова лесна за побеждаване. Винаги беше вярвала в това. Сега...Вдигна ръка, светкавица процепи въздуха от ръката й към небето, тя се огледа. Червени очи в мрака просветнаха ярко и злобно и тя остана доволна.
- Превозното ми средство - доближи се, това нещо беше като нея, от една страна на чернотата бяха, бяха родени от злото, значи бяха съюзници. Черният кон, изтъкан от тъмнината, като нещо огнено, но черно я остави да го яхне. Черните копита смразяваха земята, черните копита я тровеха. Там, където стъпнеше не оставаше нищо, само чернота, като огромна дълбока бездна, в която паднеш ли, вече нямаше да те има.
- Да намерим...плячката! - подвикна тя на това същество и се засмя, когато то тръгна. Смяташе се за безсмъртна, точно в този момент бе могъща...Ако господарят бе пред ня щеше да лази в краката му. Но сега беше сама, сега беше истински зла...Силна...Песен и магия бяха я извадили от Ада, нейният дом през всичките години от безсмъртието. За разлика от Вариаки тя наистина беше безсмъртна до някаква степен. Можеше да я върнат отново в тишината на злото, в бездните...Но нямаше да умре...Щеше да чака нов повик...И някой ден пак щеше да сее мор сред живота, в който тя беше мъртва...Завинаги

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 7:22 pm

~~~
Пещерата бе прекрасна, тъмна и мрачна. Толкова различна от всички, които някой човек някога би харесал. Но пещерата се намираше в Даркан. Страната на тъмнината, страната на страданието. Да... Ужасът.
Той бе постоянен спътник на Кейти още в деня, в който Муртаг я бе отблъснал с хрътките й в двореца. Той и онази глупава царица. Те бяха виновни за падението й сега. И всички останали, които се бяха провалили тогава.
Тя очакваше нервно Велън, огровния сив звяр, с който пътуваше. За бога... имаше си и друга работа, освен да чака тук...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Иън я огледа от глава, до пети, а след това подсвирна.
- Брех, моята приятелка колко се е променила за няколко месеца!- рече той, и както обикновено си държеше цигарата в ръката, а малък кичур се извиваше над челото му.

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 7:47 pm

Тя бързо се извърна, после изхъмка нещо. По дяволите. Вейлън никакъв го нямаше, а сега и този. Не бе очаквала да го види повече, след битката преди три години... Понякога й харесваше да има с кой да си крои плановете. А понякога я дразнеше.
- Същата съм, каквато съм си била!

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Изпуши си цигарата и отиде, взимайки я на ръце. Постави си я на рамото и започна да се върти с нея.
- Да, права си, ти що не ядеш нищо бе? Трябва д ате натъпча с хвана. - акза той и я замъкна на някъде. - Все още ли "обичаш" толкова 40-те?

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 7:55 pm

- Остави ме намира! - разсърди му се, макар че нямаше шанс да се измъкне от него толкова лесно. Най-много да му откажеше да се храни. Беше си нейна работа как се грижи за себе си пък! - Естествено, че никога няма да им простя.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Тогава искаш ли да им направим мръсно, скъпа? - щипна я с другата ръка по бузките.

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 8:01 pm

- Ха, все едно ще успеем... като предишния път или по-предишния. Престани да правиш така.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Е, сега имам идея... Сестричката на Кимбли е там и изглежда успява да се сприятели с всички за нула време. - каза с дрезгавия си глас и сега вместо да виси на рамото му, стоеше в ръцете му, като булка, а той си я подхвърляше като топка. - Как ти се струва това?

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 8:28 pm

- И мислиш, че Кимбли ще я накара да остане? Ще си я изпрати у дома за нула време и ако нещо й направим, само той ще тръгне да я гони. Знаеш, че на момчетата им трябва време да се приобщят към някого.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Ооо, мислиш ли? Наблюдавам ги от известно време а малката спечели Джей...ДЖЕЙ и говори с Муртаг...

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 9:48 pm

- Старата кранта просто вече не знае какво иска - както и да го наричаше, последния път бая я беше изплашил. Невероятен беше с копието, дори понякога по-добър от Кимбли... но тя не можеше да признае това, естествено - Но виж, Муртаг стана по... наш човек, откакто разбра, че е наследник на злото... Странно.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Нека, нека, още по - добре, сигурен съм, че щом си е говорил с това малко девойче, да ти кажа, че е руса и сладка като теб - щипна й пак бузите и се засмя. - И ввсички мъже са около нея. Тя е енергично хлапе. Не като теб. - гризна ухото й и я пусна на земята.

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 10:10 pm

- Ха... Лигла - явно, поне тя си имаше своя си система за определяне на хората...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- И аз така мисля. - каза той и я остави на земята. - Честно казано е голямо хлапе, малко лигаво и... да, но пък и красива. - каза Иън и смигна на Кейти.

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 10:23 pm

- Не ми се вярва да си падаш по такива. Преди поне не го правеше... или вече си сменил мнението си на "Всяка е добра, щом не е малка сръдла, с която да трябва да работя"... Както и да е. Виждал ли си Вейлън някъде?

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- О, не си се променила, ти и твоя остър език. - стисна малката й талия и я притисна към себе си, облизвайки езика й. Да, винаги си играеше с всички, дори с нея така. - Не съм ти виждал чудовището.

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 10:33 pm

- Хм, щом казваш - винаги съществуваше възможността просто да го е убил ей там, зад ъгъла, но понякога тя просто трябваше да му вярва. - Хубаво тогава. Можеш да ходиш да си играеш някъде тогава. Няма да можем да ходим никъде без него.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Ами ако искам да си играя с теб? - стисна китката й и я притисна към себе си. - Сладка, не лигава приятелко моя?

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 10:40 pm

- Не си бил толкова разглезен, че да си искал подобни неща - отбеляза с хладен тон, понеже си го и знаеше. Те се закачаха, разбира се... по типичен за черни същества начин. Зарови студените си пръсти в косите му и го погледна критично. - Не си спомням да съм била твоя, което стори ми се, подчерта.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- А искаш ли да ти покажа, че пожелая ли те наистина, ще те имам без значение дали се дърпаш...или не. - рече той и се засмя, щом облиза шията й . - Ще сгащим онази лигла, нали?

Заглавие: Re: Злобен огън Съб Мар 05, 2011 10:50 pm

- Щом ти се иска - повдигна многозначително рамене. Не й беше направило особено впечатление описанието на момичето, но пък може и той да беше прав. Дано само не насъскаха сръщу себе си всички едновременно... много работа им създаваха. - Да не ти е отказала някоя, че да се пробваш с мен? На черния ти чар, интересно..