Злобен огън

Все едно й пукаше. Ако наситина толкова му се искаше да намери каквото си искаше, бе го посъветвала вече три пъти какво да направи. О, сигурно още имаше как да се откаже. Възползва се от възможно малкото време да си поиграе с него на възбуждане. Дори и да я оставеше, пак щеше да си му е гадно.

О, нямаше да я остави, вече беше казано... Тази малката така го беше възбудила, че сега само тръпнеше да я види мокра и потна под себе си... Захапа рамото й, гърдите й и корема й, а след това доолно вдигна глава към нея. Все още ли вярваше, че ще се откаже от нея?

Тя рядко се усмихваше, особено на някой от мъжки пол, но сега го правеше по-скоро предизвикателно, докато галеже лицето му. После се изправи да захапе врата му като че ли беше вампир, намерил плячка. Хапеше повече, отколкото целуваше... това може да действа и като възбуда и като бавно отказване... зависеше си от него.

Издразнено издърпя глава от нея и продължи това, което бе започнал, не обичаше силно да го хапят, а тя маалко прекаляваше,, макар че на него му харесваше леката болка... Обърна я така, че да бъде под него и погледна към очите й.
- Научила си се. - каза той и плъзна ръката си по извивките на тялото й.

- Нима е толкова трудно? - не й се вярваше... пък и сто процента можеше да наподоби всичките жени, с които той беше бил... нямаше какво ново да види, освен чиста проба тъмна енергия с голям запас и издръжливост.

- Никога ли не си била възбудена? - попита я той, докато гледаше към малките й гърди.

- Ти сам определи, че не струвам. Предполагам вече си разочарован повече, отколкото беше? - а може и да беше била... но това беше било отдавна. Отдавна не си правеше труда да желае някого като преди.

- Промених си решението, сега искам ти да усетиш това, което аз усещам често. - каза той и подразни интимните й места с пръст.

Позволи му го, защото първоначално тя го бе ядосала. На него просто му се играеше тази вечер, без значение дали която и да е тя ще усети каквото той усещаше... вероятно. Дори да й харесваше... може би подсказа това само с лекото си потръпване.
- Сигурно защото и на теб ще ти хареса повече така? Или няма значение?

- Ще ми хареса, ако и на теб ти хареса. Ти просто се отпусни. - не обиччаше да си играе на учител, но сега можеше да го направи за приятелката си.

Не й трябваше учител, тя просто може и да не му се доверяваше докрай... но пък защо не... просто, за да го изневреше ли? Не, нека правеше каквото иска, отпусна се

Spoiler:

- Как се чувстваш сега? - попита той и спря за момент.

Тя някак по-скоро замислено зарови пърсти отново в косите му... май ги харесваше доста тези негови черни перчеми. Може и да се досещаше как се чувства и без да я пита. После се надигна и го целуна. Не използваше думи за описанията на такива неща. Е, поне вече и не хапеше като преди.

След това изпълни задачата си като мъж, който бе прекалено възбуден.


***
Докато Кейти спеше, загърната с огромното му яке, той стоеше и си пушеше цигарата на едно от дърветата. Чувстваше се къде=къде по-добре. Сега единствената му цел бе да накара онези превзетковци да си платят...КАКВо всички ги хвалят! Той също бе невероятно силен и можеше да е един от тях, но някога...Сега желаеше да ги унищожи психически, просто защото физически бе невъзможно...всички...

Вейлън избра да се довлече и влачеше два огромни черни заека, заклещени в огромните му зъби. Явно си се грижеше за провизиите на малката му дяволска понякога господарка. Естествено, че не забеляза онзи на дървото, пък и да беше... това не го интересуваше него. Само ако знаеше, че нямаше сигурно да има време за тези зайци, щеше да си ги изяде сам.

Той се върна при сладката си любовница и видя звяра й.
- О, куче. - той го наричаше така. Погали го грубо по главата и седна до спящата, като започна да си играе с косите й.

"Да очаквам ли, че появата ти значи тръгване на път" изумтя, беше се сгушил така в ъгъла, че изглеждаше малко по-малък отколкото беше и като истинска пухкава топка. Не му пукаше какво е правило малкото демонче със стария им познат... пък и честно казано той й бе само превоз.

- Да. - каза Иън и погледна към купчината косми. След това я зави и с нейните дрехи на краката, защото бяха оголени и се засмя тихо. - Куче, май сме само аз и ти, ако можеше да пушеш, щях да ти предложа цигара.

"Мога да пуша... козината ми може... но смърди гадно и не ти го препоръчвам" веднъж бившата господарка на Кейти го беше подпалила и после беше отнесъл боя... голяма работа.. третираха го така винаги и не обръщаше внимание на болката. Приемаше всичко на ирония. "Мога да ти услужа с пренасяне донякъде, ако ти трябва, а за друго не знам"

- Лошо (добро) куче си, но няма да те мъча. - имаше слабост към злобните кучета, затова не можеше да се държи така лошо с него, както с повечето хора. Даже отиде до топката и я погали.

"Остава да изчакаме тази откаченячка да се събуди" той пък обичаше да нарича момичето така, понеже тя обикновено доста му крещеше, когато... да беше обикновено превъзбудена, когато ставаше въпрос за битка.

- О, това ще се случи след час-два, мисля че е доооста изморена. - каза той и плъзна поглед по тялото й, което сега само леко се очертаваше от дрехите, с които я бе завил. - След това ще ходим да крадем едно момиченце.

Съществото се разхихика, ако това можеше да се нарече вид кикот.
"За разфасоване или за играчка?"

- По - скоро за играчка. Много хубаво ще си поиграем... Даже на теб ще ти отстъпя моя ред, искаш ли? - погледна купчината косми и й се засмя. Онова малкото не мммммму трябваше след тази ноооощ...

"Стига да е достатъчно интересно" ездачите понякога изнервяха дори него, кучето... бяха прекалено издръжливи на болка и страх... някои...