Злобен огън

- Плахо момиченце, малко, ниско, с къса руса косица... Толкова нежничко, че ако му се счупи нокът ще реве. - обясни той - Тя каза, че е лигла.

"За нея всички са такива, освен може би черните господарки... И не, не ме устройва за играчка, но бих я опитал на вкус"

- Е, може и да ти я дадем и за закуска. - засмяно каза Иън, така и така това рсо нещо не му стрябаше...

"Ще видим" на него нищо сладко никога не му се даваше. Е, радваше се, че не е опитвал от оня Муртаг, както можеше да се наложи. Беше по-силен от него, този хилав лилавокос... просто защото бе черен господар все пак... Но пък царицата им си я биваше, навремето...

Иън се приближи до спящата откачалка и нежно я погали по лицето.
- Стаавай, спящо маце, имаме работа, работа...

- Толкова късно ли стана вече? - недоволно измърмори, някъде в палтото му, което й служеше за спален чувал в момента.

- Скоро лунаата при тях ще изгрее, няма да могат да направят нищо.- погъделичка я по босите крачета, а след това й помогна да се вдигне и й подаде дрехите.

- Щом казваш. Дано не се сбълскаме с нощните им създания - Суно, Тайсън, Сиг и Муртаг създаваха особено гадни проблеми, но ако си имаха достатъчно добър план, щяха да ги избегнат. Тя спокойно отиде някъде да се измие бързо, по-навътре в пещерата имаше локва студена вода за целта. Не се бавеше както би направила една дама.

Затоа и той я харесваше като държание, защото не бе като лигавите жени... Бе силна и привлекателна жена, но нямаше да й каже, че го мисли за нея, защото бяха нещо като приятели-партньори. Щом се върна, той и смигна и тръгна напред.
- Хайде.



(направо там)

***
Иън и приятелите му пристигнаха тук. Той завърза лиглата за един стол в пещерата, залепи й усгтата, за да не вика, а той погледна към кучето. Сега можеше да я изяде ако искаше...
- Е, сега остава само лиглата да спре да циври ивсичко ще е добре. - погали рамото на секси любовницата си и въздъхна.

- Почти не мога да повярвам на каквото ми каза. Тя? Сестра на онзи Кимбли? - презрително поклати малката си глава. Е, може би заради това, с което се занимаваше в по-голямата част от живота си Кимбли, не й се връзваше семейството да му е така безлично.

- На какво не можеш да повярваш? - попита той и я дръпна към себе си, облягайки глава на тънките й рамене. - Това е лиглата! Лиглата на Кимбли. Приличат си доста като я гледам.

- Е, явно за мен просто не се връзва - повдигна рамене, но не го изгони. Пък и той не й пречеше. - За човек като него смятах, че би... надарил сестра си повече.

Той се засмя.
- Казах ти, че е истинско чиби. Толкова ниско, слабо и невинно...никакви гърди, нищо привлекателно не виждам. - е, освен очите й...

- Е, предполагам, че се очаква от нея да стане истинска красавица. Ездачите израстват изведнъж, когато минат петнайсет, а после още веднъж изведнъж, като минат двайсет.

- Има време, на 17 е. - каза той и разроши косите на красавицата си, след това погледна пак към кучето. - мОжеш да я изядеш.

"Зайците за вас ли остават?" като си спомнеше колко ги беше мъчил тези гадини...
- Ха... по-добре мини да обезопасиш пещерата, Вейлън. А момичето е по-добре да изживее малко ужас...

- Е, какъв ужас, виж че просто си стои! Хайде да си поиграем малко. - извади един гуменкамшик и се приближи към нея.

- Както искаш. - тя причиняваше болка на човек, на който й харесваше да отмъщава по принцип. - Отивам да видя какво може да се яде. Месо ли предпочиташ? - някои демони наблягаха само на плодове все пак.

- Месо, месо. - каза той и отиде до малкото момиче, развърза я и я завърза пак за едно от дърветата, като тя го бе прегърнала и бе с гръб към Иън. Изкушаваше се да не направи и нещо друго със засдните й части, но все пак само започна да я удва с кожения камшик.

Тя провери какви са им запасите и издърпа нещо, което сравнително добре можеше да засити и двамата. Да, само го пусна във врящата вода, понеже нямаше друга възможност и добави две три подправки. За нула време щеше да стане. Стресна се от неестествен шум и рязко се обърна с ръка на малкия извит кинжал. Нямаше никой при входа... но й се беше сторило друго... може и да бъркаше...

Блузката й бе пропита с кръв след около десет минути, лицето й бе подпухнало от сълзите, а по ръцете й вече имаше белег от въжето.
- Идват! - викна той що ги усети и бързо развърза момичето, удари я по-силно и тя изпадна в безсъзнание, за по-лесно пренасяне. След това дръпна и приятелката си и заедно ги превърна в невидими.

- Мислиш ли, че не биха усетили - просъска съвсем, съвсем тихо, както само едно черно същество можеше.
Да... скоро някой се появи на входа на пещерата. Беше висок мъж, строен и сега изключително бдителен, явно се огледа. Дългата му коса подсказваше, че върти главата си насам натам. После пристъпи още малко напред. Огънят го освети. Дълга кафява коса, остър поглед. Лави Канда беше. Държеше в ръце една прекрасна тояга в защитна поза. После явно се намръщи. Усещаше ли ги или не бе сигурен?
- Бреда. - бе единствената дума, която каза и леко отстъпи. Някои други сигурно търсеха Вейлън навън... общо взето, сигурно се събираха всички. Бреда щеше да каже дали са били тук хората, които им трябват.. .и дали е възможно още да са тук.

- Да. Тихо. - каза той и направо мина покрай тях, но тъй като бе невидим И НЯМАШЕ как КОЙТО и да било да ги види... просто сипродължи, след това забърза малко и на около 200 км от онова място спря, за да си починат.

- Да се надяваме, че Муртаг би се излъгал - да, искаха или не, той сега щеше да е най-големият им проблем... Зависеше от това дали Муртаг бе тръгнал първи или не, как бе тръгнал и така нататък. - Можем да намерим място, на което да им устроим достатъчно добър капан... Наоколо трябва да има...