Злобен огън

- Иронично ли го акза? - приближи се засмяно, и си взе още едно плодче.

- Може би да, а може би не... Да не би това да те възгордее много?

- О, по тихите стонове, които макар да се опитваше да прикриеш, успявам да разбера, че съм се справил повече от отлично. Да кажа превъзходно? - целуна й бузата.

- Добре, превъзходно може. - да, той бе добър, как можеше да му отрече това. И двамата бяха черни същества и съзнаваха добре какво им харесва и какво не.. .и винаги познаваха. - В такъв случай не съм казала нищо на ирония.

Доволно кимна и я щипна по малките бузки.
- Хубаво, искаш ли да ти покажа кутията си с оръжия?- ДА, тя сигурно ги бе виждала хиляда пъти и все пак...

- Ще ми разясниш ли нещо за оръжията, които ми изглеждат непознати? - тя явно си падаше по остриета и без това... различно от момиче, което би отказало категорично

Той я огледа интересно, а след това кимна.
- Да, ще ти, питай. - рече той и й подаде кутията.

Тя внимателно отвори кутията, за да не я повреди и доволно заразглежда оръжията. После намери едно ножче, което по-скоро й приличаше на скалпел.
- Ти да не събираш трофеи от враговете си?

- Има нещо такова. - той кимна - Но друго. Това си е мое куфарче.С мои оръжия. Ще ти покажа някой път и другото, с взетите от победените ми противници.

- О, значи и такова има. Ако някога ти падне да свиеш меча на Муртаг, ще ти е от особена полза. Той все пак е господарски меч.

- Бих се опитал... - кимна той - И ще му отрежа главата с неговия меч.

- Не, той е омагьосан. Винаги е по-добре да използваш нещо хитро... - тя избра едно от по-острите и по-тънки остриета. - Невидимо... бързо...

Той кимна.
- Наистина, не се замислих за това... Тогава мога да използвам моя, който също е омагьосан и никой не го е виждал.

- Ами може би... - тя му се усмихна, като оигра още малко с тънкия и зловещ на вид нож, който нея я кефеше лично. - Пожелавам ти дяволски късмет, друже.

- Искаш ли да играем на игра? Ако хвърля тази камичка и разрежа роклята ти, ще ми изпълниш желание, ако не успея... аз ще го направя за теб. Желание.

- Ех, желание... какво ли мога да поискам от теб... - направи се на замислена, но знаеше, че той ще успее... освен ако нарочно не загубеше, което нямаше да се хареса на нея, може би... - От един опит...

Заоглежда ножчето си, а след това се подсмихна доволно и хвърли ножчето по нея, като..(?)

Естествено, че раздра единия край на така или иначе късата пролетна рокля, която тя винаги носеше напът... дори и тя самата естествено да се приготви да избегне удара преди това.

- Горкия аз! - каза той подигравателно.

- Горкият ти... - повтори, после с няколко бързи и сръчни движения подреди повечето от остриетата обратно в кутията.

- Е, какво искаш? - попита той и се облегна на каменната стена.

- Хм... - тя внимателно приведе кутията в нормален вид, каквато я беше видяла още първия път и вдигна глава усмихнато. - Дали случайно би ти се занимавало с разправия с няколко особено неприятни вампира?

- Няма никакъв проблем. - кимна той и я изгледа предизвикателно.

- Тогава може би ще тръгнем утре сутринта. Женски са, партньоре... може пък и да ти харесат... ако обичат да те хапят.

Той се засмя на думите му.
- Чудесно, чудесно, правиш ми неверояяятен подрък!