Злобен огън

Тя извади чевръсто един доста внушителен нож от канията на бедрото си. Явно бе бил там за всеки случай, докато проникваха при ездачите. После облиза студеното му острие, сякаш за да го усети по-добре и се приближи тя до тяхната кукла, повдигна лицето й с два пръста и се усмихна.
- Ако говорим за обезобразяване, би трябвало да се започне от тук - ножът й вероятно бе доста остричък, защото дори от докосването с върха точка кръв се появи от лявата страна на лицето й, някъде в средата на бузата. Нямаше нужда да бърза нали... забавлението си го биваше.

Това накара малката да се свести поне малко. Изплашено погледна в очите на тази, която искаше да я нарани, а няколко сълзи се спуснаха по лицето й, смесвайки се с кръвта.
- Моля ви, оставете ме. - с разтреперен глас изплака.



- Ха, събуди се!

- Виждаш ли, че аз действам доста добре - ухили се тя на него, преди да върне поглед на момичето и да й покаже любимото си оръжие, така че да бъде видяно. - А ти виждаш ли това? Оставя много красиви белези. Стига да знае човек как да ги изрисува.
И тя превъртя острието в ръце, за да го впусне в употреба. В този момент в пещерата влетяха няколко бесни прилепа, което си бе и нормално за пещера, но един от по-едрите си намери място на същия този нож и нададе оглушителен звук.
- ЛИЙ! Лий Маркрис! - извика ядно Кейти, когато се вгледа в съществото и понечи да го хване и смачка.

Малката пък изпищя и се дръпна рязко назад, за да спре болката. Имаше малък белег на меката и красива буза, молееше се някога да изчезне, но поне не бе на дълбоко ивероятно нямаше да има проблем..Нали? Успокояваше се вътрешно, но бе изгубила толкова кръв и от гърба и другите части на тялото си, че пак изгуби съзнание.
- Кой!?- иън стана и бърсзо сграбчи птичето. Да, така им викаше на прилепите. Птички.

Птичето обаче се превърна в нещо доста по-големичко. Особено големичко. Даже по някаква причина и мускулесно... и се оказа, че го държат само за черните, прави коси. Жълтите му вампирски очи просветнаха жадно и той заби един юмрук в противника си. Да, Лий... Един от 40-те...

Онзи пък се вбеси и също му заби един юмрук.
Малката си беше в безсъзнание...

Кейти се озъби така, както се зъбеше само на враговете си и понечи да забие ножа този път в гърба на новодошлия натрапник, но онзи пак стана на прилеп и тя политна към другаря си, поне успя да не го рани, а бързо се извърна към летящото. Опит за светлина... искрящ проблясък... някой пък се бореше със защитата отвън.

- Защитата ни!?- издърпа момичето и заедно станаха невидими. Защитата щееше да изчезне, когато те изчезнеха от пещерата.

Прилепът закръжи наоколо и издаде няколко пронизителни звука, а светлината отвън отслабна.
- По дяволите, предупреждава ги! - ако бе някой по-силен магьосник, този отвън, щеше да измагьоса капан, в който да се хване независимо какво.

Да, тя тръгнаха да излизат от пещерата, невидими... А защитата отслабваше

Щрак... капанът се задейства, наистина. Доста могъща магия бе това, щом пленяваше дори листата на черните клони наоколо още във въздуха. Засвети около тях, доста огромно пространство и се затвори като една невероятно здрава решетка от магия. Не можеше да ги направи видими, но пък можеше да ги държи колкото магьосника си искаше.

Защитата изцезна, а Иън стисна леко талиоята на приятелката си, бяха си невидими...
- Спокойно. - прошепна в ухото й и огледа всичко наоколо.

Тя скърцаше със зъби, защото вече за втори път не намираше никаква слабост в капана, който някой бе измагьосал. Кой можеше да има толкова сила? Познаваше няколко от тях, които можеха... но кой бе успял да ги изнамери така чевръсто и бързо..
- В десния край на магическия капан... има двама души.

- Муртаг? - тихо прошепна и се опита да види по-добре.


Малката лежеше на земята, обляна в кръв... Освен лицето, по което имаше само една единствена кървава следа.

- Може би... - не знаеше доколко е развил черните си способности. Но може би трябваше да е той по логика... неовият капан бе черен... поне това можеше да се разбере. - Май се приближава...

Иън не каза нищо, а само стисна малко по-силно любовницата си.

Тя само отново стисна ножа, с който искаше да си играе преди малко. Лий Маркрис също можеше да им е проблем, ако ги нападнеше отзад, стига да ги видеха. Вероятно Муртаг пипаше внимателно. Другият явно можеше да е Кимбли, защото държеше нещо дълго в ръце, завършващо с нещо доста остро.

Личееше си, че малката е жива, защото едва дишаше, макар окървавеното си тяло. Онзи пък при всяко приближаване се отместваше с момичето от ръцете им, нямаше шансс...

Все някога щяха да достигнат края на защитната стена, която ги обграждаше в кръг. Нямаше на този етап нужната пролука, която да им помогне да се измъкнат. Да, Муртаг беше, очерта се на фона на по-силната светлина. Висок и чисто чернокос, а кървавите му в момента очи огледаха отново мястото. Кимбли бе тръгнал в противоположна посока, към пещерата.

Е...приближаваха се... А Иън и приятелката му нищо не можеха да направят.

Можеха да се бият. Да, срещу такива като Муртаг беше безполезно, но пък можеха да се спряват с Кимбли, като бяха двама срещу един... Поне с единия все пак.
- Смятам, че не сме сами - гласът на черния господар бе типичен за господарите. Някак насмешлив, уверен, силен. Муртаг беше дошъл да се забавлява...

Не бяха, разбира се, имаше един труп до крака му...На малко, русо момиче.
Иън и Кейти не бяха в пещерата...

Кимна на Кимбли и му изпрати няколко странни жеста. Да, жестикулираха си отвреме навреме... Кейти така и не разбираше какво си казват така... а може би комуникираха с мисли... Явно му каза да стои на място, докато стояха тук. Той можеше да поддържа тази магия с години, естествено... нали бе упорит... Лий се приближи от другата му страна и подуши въздуха, но поклати глава. Интересно. Значи и враговете им можеха да се защитават..

Малката беше изгубила доста кръв, която стигаше дори до обувките на Лий и Кимбли.
Иън докосна с устни рамото на госпожицата си и въздъхна безшумно... Щеше да мине време...

Не можеше да търпи да стои на едно място, влудяваше се... това си личеше, раздразнението, по иначе усмихнатото лице на Кимбли. Но не смееше да противоречи на Муртаг, защото... той можеше да го обездвижи съвсем в този капан. Чернокосият сега господар вече бе извадил блестящото си черно острие и се усмихваше. После избра една скала, където го заби. Светлината стана черна и започна сякаш да се вихри наоколо. Болеше... поне за черните същества наоколо... И то доста, както отбеляза Кейти след миг-два.