Злобен огън

- Абе ти на наша или тяхна страна си?! Боожичко! Муртаг това, Муртаг онова...! - ядно прошепна и я стисна за едното ребро, а след това продължи.

- Той е най-големият ни проблем, съзнаваш го, нали? Води се дори наш господар, проклетията му с проклетия. И ти много добре го знаеш - на няколко пъти трябваше да бъде убит... но никога не ставаше. Злото го защитаваше... той можеше да унищожи тях, а не те него... сериозно трябваше да го отслабят, преди да успеят.

- Успокой се! - каза й той и щом стигнаха на място, където едва ли щяха да ги намерят, той бутна момичето в пещерата, както и сестата на оня, после защити мястото, за да не могат да усетят къде са.

- Да видим. - тя не намираше проблем да се бие отново срещу този техен господар. Той не предявяваше претенции да ги направи свои служители, така че не би трябвало да им пукаше особено. А можеха да оставят момичето да си умре тук и те просто щяха да се покрият където си искаха...

- А, не, ако я оставим, ще я намерят, хайде поне да я измъчим още малко. - каза и стисна силно ръката й, като костта изпука леко.

- Ти май си падаш по тази част, а? - не й се занимаваше с вече достатъчно окървавени момиченца, които не можеха да се свестят, за да изпитат още...

Някъде в пещерата Бреда постави ръце на кръста си и кимна.
- Бяха тук точно, когато влязохме... но сега ги няма. Не разбирам как е възможно. Портал? Щяхме да го видим.
- Това не е важно сега. Важното е как да ги намерим преди Кимбли... Муртаг ще ги търси по своя си начин.
- Да се надяваме Сиг да направи нещо по въпроса... Дотогава да видим дали Стивън се справя с Вейлън, трябва да го озъбтим и него.

Е, той си я поизмъчва ооще с голяяям кеф. След това облиза част от кръвта и се усмихна.
- Има вкусна кръв. - след това отново си поигра сс камшика и погледна към косата й.

- Можеш да си пийнеш повечко... има в изобилие - тя вече ядеше без особено изискани маниери парче месо, което ухаеше поне приятно.

Той кимна и си пийна още малко от нея. След това я остави със завързани ръце, бутна я на цемята и седна до приятелката си.
- Искам и аз. - взе си друг кокал и също го заръва.

- Това успях да домъкна. Ако ни трябва още ще се наложи да си намерим. - дали беше сварено добре не знаеше, но поне нея я устройваше. Нещо, което никоя нормална жена не би и пипнала с пръст. Какво пък... не беше нормална...

Той й млясна една целувка по бузата и се загледа в окървавеното същество. Нямаше начин да ги намерят ни-ко-га.

Ухили му се насреща, когато се нахрани просто се облегна назад на стената, близо до огъня. Като останеше нещо, можеха да дадат и на жертвата... най-малкото да има с каква кръв да се забавляват. Без вода нямаше да има и кръв.

Сгащиха Вейлън натясно, но каквото и да му стореха, нямаше как да знае накъде са изчезнали спътниците му. Заловиха го, макар и може би после той да избягаше... не той бе важен сега, оставиха го на Стивън. Опитаха се да се свържат с някой от разпръсналите се, но нямаше с кой. По едно време доловиха болката на Джейдън. Муртаг го беше изоставил на половината път и явно бе намерил Кимбли, с който щяха да търсят по-бързо... За бога, Джейдън... сега пък и него трябваше да търсят...

Дадоха й вода, макар да бе почти в безсъзнание, не се осъзнаваше на кой свят е малката.. След това отново прободе ръката й и облиза кръвта.

- Случайно да нямаш и вампирска кръв в себе си - отбеляза, когато отиде да вземе глътка въздух при входа, а после пак се прибра на топло и се поизпъна малко, за да не забравя бързите си рефлекси при нужда.

- Пра-пра роднините ми са били чистокръвни. - каза спокойно, докато си подхвърляше тялото на кървавото момиче.

- Ясно - иначе как би определил дали тази червена течност е вкусна или не... Едва ли имаше особена разлика... О, всичко би дала да види как ли се побъркваха противниците им.

- Какво ли се случва с тях? пРЕДСТАВЯМ си като я видят в това състояние ще се побъркат още повече... Но пък виж, личицето й не пипам. - каза той.

- За да могат да си я познаят, предполагам? Брат й би могъл да се разреве като бебе...

- Тогава да я накълцаме на парченца? - замисли се и сграбчи лицето й. - Направо едва се сдържам.



Ако малката знаеше какво се е случило с Джи щеше да ги изтреби всичките...

- Така едва ли ще постигнем желания ефект. Но пък от друга страна едва ли ще я видят пак, защо пък не...

- Ще накараме Кимбли да циври като малко детенце. Ха! Сестра му с малките гърди и грозното вече лице... - стисна силно бузките й.

- Не ми се вярва той така или иначе да не циври, партньоре... - тя не познаваше Кимбли толкова добре, но пък... уж се водел чувствителен или подобно...

Блъсна малката към стената и пак се върна към партньорката си. Застана зад нея и я притисна силно към тялото си, като я бе хванал за корема и едната гърда
- Да не би да се отмяташ? - попита той тихичко в ушенцето й.

- От какво да се отмятам? - тя бе казала каквото мислеше. С обезобразено лице или без, онзи пак достатъчно щеше да циври... може би по-точно еднакво. Така че не й пукаше дали ще я нараняват още. На нея не й беше проблем - Искаш да ти докажа, че съм сериозна ли?

- Да, искам. - каза той, а след това облиза ухото й и я пусна. - Покажи ми.