Злобен огън

- Прибрал се е, най-вероятно. Беше ранен, докато те търсехме. Не могат да си позволят да го държат в тъмнината задълго.

- Разбира се - разпери той ръце. Кейти знаеше обаче, че ще реагира веднага, стига да бъде нападнат.

- РАНЕН!?- малката писна в ръцете му и зашава недоволно - Искам да идем, искам, искам!!! Искам да го видя! -


Спокойно изгледа противника си, а след това хвана Кейти под ръка и тръгна към изхода на пещерата.

Прегърна я по-силно, сякаш му бе дъщря, не сестра и кимна след това. После хвана и копието по-здраво, активира способностите си и изчезна. Щеше да я заведе там, естествено.

- Късмет - следващия път нямаше да го имат. Той тропна с меча, за да освободи кръга капан. Кимбли вече бе изчезнал и бе невъзможно да бъде настигнат. Така че... о, той лесно можеше сега да им забие един в гърба..

О, той все пак измисли една магийка, че ако реши да го нападне в гръб, да няма този успех, а скоро изчезнаха от погледа му.

- Защо не ги унищожи?
- Те винаги са били по петите ни. Ако още еднъж си позволят да докоснат друг, а не нас... ще убия и двамата бавно и мъчително, както те се опитват да направят с нас.

Иън погледна към приятелката си.
- Добре ли си?

- Да - но явно бе ядосана, защото така ги беше прецакал точно този, който не трябваше да е тук. Добре, че изчезна, за да не й е пред очите. - Седни, ще хапнем. Има някакви плодове, вино и малко месо - да, по-добре беше да се подкрепят сега, колкото гадни и лоши да бяха. Магията беше гадна.

Той я взе на ръце, така или иначе беше мъничка, а той доста голям, а след това спокойно тръгна към мястото, а което се намираше храната им.

- Май имаше и малко грозде - така или иначе спомена след около две-три минути мълчание. Трябваше да ги махнат тези провизии... но пък добре се бяха позабавлявали ако не друго.

- О, харесвам. - той си откъса едно гроздче и го пусна в устата си. - Къде е песът?

- Предпоагам, че са го притиснали някъде... Ще се домъкне, като болките на Стивън започнат... лесна работа..

Той седна на земята и се облегна на скалите.
- Хубаво. - кимна и си изяде още едно плодче, а след това въздъхна. - Какво ще праивм сега? Да учим магии? Да си търсим противници за бой?

- Няма особено много възможности. Само Господарят на мрака... сегашният... може да ни научи на нещо достатъчно ефективно. Но те са пълни змии... изобщо не са услужливи... А противници винаги можеш си намери...

- Този Муртаг ми е противен.. Видя ли го как ни гледаше?! И ни заплаши! И мисля, че загубих съзнание по едно време... - объркано каза той.

- Е, и останалите господари са такива. Нищо ново под слънцето... - изумтя тя... винаги успяваха да й погодят такива номера. Знаеше, че те искаха покорение... някои все пак бяха демократични и дори можеха да ги оставят свободни... но не и повечето.

- Като ни пусна просто ей така да си отидем, той направо ни се подигра, но никога не би му казал "благодаря" - то Иън май не знаеше, че такава дума съществува...

- Естествено е, че не го очаква! Той просто си играе със същества като нас... те обожават да се подиграват.

- О, виждам. - прекара пръсти през рошавите си коси, а след това си запали една цигара. - А ти какво мислиш за случилото се преди да заспиш?

- Хм - нищо конкретно. Явно обичаше да отговаря само като я предизвикаха повече. Или пък сега си бе наумила просто да го прави нарочно.

- Няма ли да ми отговориш?! - погледна я уж изненадано...сякаш не я познаваше...да...бе...

- Наистина ли трябва? Ако е нещо, което не ти се нрави какво ще правиш? - все едно му беше някое момиченце от село.

- Ми ще се опитам да се реванширам. - нарочно каза и я огледа.

Усмихна му се и поклати глава. Не, нямаше да се държи като лигла, не обичаше. Бутна още едно зрънце грозде между устните му, като се приближи.
- Не мисля, че е нужно.

- Значи ти хареса? - нарочно попита и се усмихна самодоволно.

- Невъзможно е да не ми хареса, нали? Все пак ти си професионалистът тук... уникалният.