Злобен огън

- Асолютно, дами. - кимна той и самодоволно огледа тази пред себе си.

Измъркаха му и двете, явно сами определяха коя да е по-активната и коя - пасивната в дадена ситуация. Едната си открадна целувка, добре, че вампирските й зъби никакви не се виждаха. Другата усмихнато потърка глава в гърба му.
- Тогава ела с нас.

- Идвам, идвам. - каза той и тръгна с тях, но само щеше да ги убие по-бързо...

Те просто бяха харесали външността му... да, обикновено така примамваха и жертвите си, но сега бяха се наситили вече. Просто не обичаха нещата да са явни. Всеки можеше да мине покрай входа... пък беше по-възбуждащо на тъмно. За това си мислеха.

О, той влезе и първото, което направи, бе да смъкне горнището си, както и тяхните две. Едната щеше да възбужда с пръсти, а другата с устни...


I miss'ya T^T

Не можеха да имат против, определено. Пък и те си знаеха работата. Само едната затвори разбира се вратата и в предверието на пещерата беше напълно свободно Кейти да си прави каквото иска без да я усещат. Чудесно... процесът по обезвреждане не й беше интересен толкова.

I miss you too~~~ T_T

Той възбуди и двете до толкова, че едва да се сдържат да не скочат върху него, за да слеят телата и в едно, а той успя да намушка с дървения кол и двете.
- Пфю. - въздъхна тихо, изправи се и отиде при Кейти. - Готово.



<3

- Наистина се справяш доста бързо май. - тя си играеше с някакви хартии, оставени на нещо като бюро и се смееше най-вероятно на записките вътре. - Ако не ти понася тук излез, докато и аз свърша работа.

- Да. - кимна той и излезе на чист въздух. Тия направо си вуняха ужасно. Преглътна и седна на камъните отвън.

Тя каквото имаше да свърши, имаше. Просто изнамери отнякъде разни епроветки и странни шишенца и се затвори сама при исканите неща. Като излезе не изглеждаше да е правила нещо, каквото и да е.

Той я погледна.
- Какво прави? - попита любопитно, а след това се ухили глуповато.

Усмихна му се, но поклати глава и отиде да го прегърне просто ей така, понеже й се искаше.
- Значи е важно за теб?

- Може би? - прегърна я и той и я погали като котка по главата, разрошвайки я. Плясна й една целувка по челото и се облегна назад.








***
Къдрокосата вървеше бавно, сякаш си търсеше ново място, искаше да живее нов живот, нямаше си и представа как да премахне чувствата, ала нямаше представа как да спре да се срамува от действията си. Търсеше манастир на неподходящото място. Много близо до това място, тя бе нападната от инкубус. Определено бе красив и сега се опитваше да я замае, а след това да изсмуче всичката й енергия точно по този начин,за който тя бе копняла по-рано същата вечер.

- Инкубуси, сукубуси, красота и забвение... във вечно опианение... определено - присмехулен глас, с иронична интонация, зад едно от дърветата, определено щеше да се забавлява от това... е, все пак беше дошъл да търси онези двамата, но... тези пък му пречеха... щяха да свършат бързо така или иначе.

Къдрокосото момиче много скоро остана само по бельо. Инкубусът промиваше мозъка й и не я оставяше да мисли или усеща. ПО-добре така, за да бъдеше жив, отколкото иначе...
Момичето бе като кукла под него. Скоро остана и чисто гола. Инкубусът я огледа, имаше страшно красиво тяло, което със сигурност щеше да бъде харесано и от другите му роднини... Захапа зърното й и започна да го облизва грубо, знаеше, че това ще й донесе удоволствие, преди смъртта.

- Побързай за бога... - изнервено погледна скритият човек към небето и въздъхна. Кейти Джоунс и онзи пак щяха да му се измъкнат, ако не минеше от тук, точно от тук... защо за бога точно на такъв попадаше и то точно сега... сърбяха го ръцете да го разкара... само ако се забавеше още с четвърт секунда...

Сграбчи я и отлетя на някъде, за да не го притесняват.

Какво ли щеше да стане ако... е, все пак изпрати след тях едно чудовище, които можеше да убие инкубус също така лесно, както и да го примами към себе си... имаше време за забавления, докато търсеше.

Инкубусът я пусна на земята и продължи да обсипва тялото й с ласки. Облиза срамните й устни и продължи, а празните очи на куклата му бяха доста...плашешщи.

Чудовището успя да ги намери и направо си помете плячката... по-скоро инкубуса... чудовище с много по-голям запас от енергия и желание... за ядене май.
- Нингьо-чан... Сигурно си избягала от неразбирателство с някой ездач... Той ще те търси, ако оцелееш - онзи се материализира от въздуха, както правеха повечето тук. Не особено висок, набит млад мъж с ужасяващо жълти очи, като на звяр и лилави коси... той хвърли плаща върху така или иначе безжизненото нещо... друг щеше да си я намери после...

И наистина, тя си стоеше като изпита кукла, поне вече покрита...

Щеше да й мине бързо, особено след студен дъжд от сняг. Той не обичаше да наказва и изтезава такива, дето не можеха да се насладят на това изцяло. Все пак... той беше Черният господар на това място. Дарсия поклати глава, изцъка с език и си продължи пътя. Наказваше едното чудовище с друго, защото му беше кеф... а и бяха препречили пътя му.

Ако знаеше колко жалка и станала щеше сама да предложи тялото си на инкубуса, за да я убие... Но не знаеше и лежеше полу мъртва във снега.

- Знаех си, че просто трябваше да се подложа на изпитанието да те намеря - след около час или два, а дори и повече, когато господарят го нямаше вече отдавна, най-накрая небето се беше изяснило достатъчно, че той да я чуе и да я намери пак... даже по-бързо от очакваното... заради по-ярко открояващата се мелодия, може би. Ямада се появи с леко пук от един портал, разпозна наметалото, поколеба се, но разбира се се наведе да я събуди с един специално приготвен за такива неща лек... и за него го бяха използвали.

Събуди се от това и широко отвори очи.
- НАРАВИ ЛИ МИ НЕЩО ТОЙ?!- тялото й се разтресе от страх и студ едновременно, а от очите й неспирааха да капят сълзи.