Злобен огън

- Аз си помня коментарите за мен, не се безпокой. - спокойно махна с ръка и се усмихна. - Те просто се караха с мен, защото обичаха да се лигавят за всичко... женски глупости.

Той я погледна, а след това мълчаливо я изслуша. Е, това му харесваше, че не бе лигла, а доста смеличка, пък макар и не толкова секси, но пък какво от това?

Царството на Вампирите и Върколаците значи... не е далеч, но... с портал или пеша?

- По - добре с портал. - каза той, кимвайки.

- Лесна работа - е отне й няколко минути, докато намери нужната магия и начин, но само след малко вече имаха нужната вратичка към не особено пирятно на вид местенце.

- Оф... - разроши недоволно косите си, а след това хвана под ръка партньорката си и минаха през портала.

Пещерата не беше нещо необичайно. Тази, в която попаднаха... Да, всъщност се озоваха в пещера, подобна на онази, която бяха напуснали, но тук изглежда живееха живи същества и то редовно... в момента нямаше никой, бяха разхвърлени само одеяла и разни други домашни предмети. Миришеше странно... като на...
- Скоро ще се върнат.

- Каква е тая миризма? - невярващо попита и си стисна носа с два пръста, а след това въздъхна . - Определено няма да бъде приятна среща.

- Това им е от среднощната закуска. Сега са отишли да се изкъпят, най-вероятно, а после ще почистят с едно докосване, ще видиш... или да ги пресрещнем където са сега?

- Нека ги пресрещннем, че се задушавам от тая миризма. - Иън каза и кимна леко към отвратителната мръсотия

- Езерото е на запад. - каза, преди да излезе внимателно, да не би вече да си идваха. Нея лично щяха да направят само на кайма...

Да бе, койщ еше да им позволи? Хвана малката й ръка и въздъхна.
- Да не би да идват? Надушвам им миризмата отдалече...

- Ела, може и да са те - стисна го по-силно, за да му посочи едно местенце, където можеха да се скрият и преценят ситуацията... или пък... - Ако решиш да се занимаеш лично, ще отида само аз.

- Не. - нямаше намерение да спи с тия отвратително вонящи вампирки. Целуна леко страната й и заедно се скриха.

- Казах ти, че те по принцип не вонят - може и да беше познала по изражението му какво мислеше

Хиляди пъти предпочиташе тази злобна бисквитка пред зъбестите същества, въздъхна и кимна, като изчакаха заедно вампирките.

Те наистина не изглеждаха и не миришеха ужасно. Даже напротив... бяха напълно различни от това, което можеше да си помисли за тях някой... Даже бяха миловиднички на пръв поглед. Разчистиха си с едно движение и погнусена физиономия, сами не си харесваха стила, ама какво да се прави... Кейти вече си държеше един от ножовете, чакайки удобния момент.

Иън ги огледа, вярно бяха хубави и не толкова гнусни, но вече се бе отвратил и чакаше удобния момент...

- Имали сме посетители... Някакви други същества.
- Изплашили са се от гледката, сестро... пропилян шанс...
Хайде да се обърнеха, дявол ги взел... Май ядният звук, който издаде несъзнателно по-скоро ги накара да наострят уши, вместо да се отпуснат. Какво пък, винаги ставаше така. По-добре да се биеше с тях лице в лице.

Иън излезе с поглед, който изглеждаше така, сякаш щеше да ги съблазни, а не убие.
- О, вампирчета...

Не се стреснаха, но веднага се обърнаха с лице към него и двете и в пълна бойна готовност. Разбира се, те бяха дори по-скоро хищници. Но поне познаха, че е черно същество преди всичко.
- О... какво ви води насам?

- Не мога да повявам, че прелестни същества като вас питат мен... мъж, какво ме води насам. - лъзна грубите си ръце по гърдите на едната.

- Значи си чул за нас - те бяха две и определено може би дори опасни... но след като бяха се хранили наскоро, вероятно нямаше да му навредят по такъв начин. Едната просто мина зад него. Преценяваха го. Те бяха дори полудиви същества, пък макар и надарени с разум.

О, щеше да ги възбуди и убие, за да не закачат момието му~

След като изглежда го прецениха по някакъв си свой начин и двете се усмихнаха едновременно. Сякаш всичко правеха винаги едновременно, макар и да не бяха близначки. Бяха на една височина, но едната беше руса, другата червенокоса. Едната беше синеока, другата с кафяви очи... но пък и двете се гордееха със себе си така или иначе. Едната сложи ръце на гърдите му, другата го прегърна в гръб.
- В такъв случай си дошъл сам и само за нас, нали?