Злобен огън

Сложи ръка на корема й във водата, че каквато бе дребосъчка... и го стисна сълно, притискайки я и към себе си така, че да няма и милиметър разстояние между тях. Не знаеше дали да спи с момичетата, или да отмъщава на 40-те го радва повече... А тя бе сладко момиче. При това не толкова неопитно, или пък грешеше?

- Внимавай да не се изтощиш, господин перфектни. Не забравяй за утре - май си беше намерила тема, с която да го дразни или пък да му напомня все едно искаше да му втръсне.

Нямаше да спи с нея сега, просто защото предпочиташе да си поиграе само.
- Не съм, не съм.

- Браво на теб - измърка му, просто ей така... ткя обикновено рядко си пожелаваше нещо... точно така си бе спечелила славата на една от черните, мрачни кралици. Облиза ухото, което бе от нейната страна, после кимна - И да не се свариш

- О, няма, нали знаеш, че няма как да се случи това, нали? - облиза шията й и плъзна ръка по корема й, хващайки гърдата й и стискайки я. Хубаво, хубаво не бяха толкова малки, но все пак ...

- О, не знам - в повечето случаи те си помагаха или си правеха гадно... даже почти не се бяха срещали една година... и все пак да, беше логично да е иначе.

Стисна толкова силно гърдата й, че й предизвика стенание, след това се изсмя тихо и излезе от водата, избърсвайки се отново с хавлията.

- Знаеш, че ще ти го върна - да, тя го умееше... по един или друг начин все успяваше да му отмъсти за нещо, дори ис дребна беля. - Сега върви да си търсиш дрехи.

- Че дрехите ми са... - огледа се наоколо.

- Някъде там... Сигурно наоколо.

- Аха. - той кимна и щом ги намери се усмихна доволно. - Имам си дрехи, скъпа моя дивачке.

- С дупка на гъза? Внимавай къде ги оставяш, диваче

Ококори се и я погледна ядно, макар и да му беше малко смешно от постъпката му.
- Гадина! Страшна си. И е свършено с ... - свали дрехите си и гол влезе във водата. Сега щеше да си го "получи".

- Но ти просто си седнал на някое остро камъначе. Аз съм напълно невинна.

- И ще стане такава дупка? - попита той, като осмука кожата й. Нека, щеше и малко да я заболи точно тази.

- Разбира се. Затова ти казах да внимаваш къде седиш... дори и да е за да се храниш и ядеш грозде

- Нима е още от тогава? - попита нарочно и продължи с болезнените игрички.

- Ами ако е? - не му остана длъжна и го стисна и тя където намери за по-болезнено.

Намръщено се отдръпна и впи пръсти в нежната кожа на ръцете й. Аааа, бешевиновна и все пак му причиняваше физическа болка!

Ухили му се така, сякаш й харесваше да вижда точно тази физиономия, но да, пусна го след малко. Просто и тя го можеше... стига да искаше...

Щом се поборичкаха достатъчно, той и облече скъсаните гащи и дрехи, и й предложи да тръгват да търсят тия отвратителни вампири.

Дадено... нямаше да е толкова трудно, ако те още живееха там, където ги бе видяла последно. Събра си тя нейните ножове, които бе оставила наоколо и вече бе готова.

И щом тръгнаха, той рече
- Не знам как тези харпии не са твои приятелки...

- Ами имаха възможност да опитат да ми станат... но явно нещо не им се е понравило. Външният ми вид? Те са доста едрогърдести манекенки.

- Охоо... - той вече се радваше, макар че тия ставаха само за една нощ. - Не като теб, а - погали едната й гърда и й смигна - Но и ти не си за изхвърляне.