Поляната до замъка

Седнах на поляната под едно дърво и се замислих.Изведнъж чух шум и видях нещо да се скрива зад едно дърво.
-Излез и се покажи-казах аз и насочих лъка си.

Едно чернокосо момче със сини очи се появи.Мечът му стърчеше зад него.Той имаше разрошена коса,но със стил.
-Йо.-каза й момчето и се усмихна хладнокръвно.

Свалих лъка и го попитах:
-Защо си дошъл
тук?Това е царството на елфите а ти както виждам не си такъв.Всъщност
какъв си?-заредих лъка с една стрела за всеки случай и го изгледах.Бях
готова да го олуча със стрелата ако направи някое грешно движение.

-Вампир.Благороден вампир,да сме по-точни.А ти си елф,разбира се.Чувал съм за вашето твърдоглавие..-отвърна момчето и се изкикоти тихо.

Изгледах го леко гадничко.
-По-добре
внимавай,стрелите ми са вълшебни и могат да поразят дори и теб.-казах
му и насочих лъка към него.Тъкмо щях да го олуча когато нещо трепна в
мен...нещо топло.

Момчето извъртя очи и се усмихна меко.Той наведе глава надолу и въздъхна.
-Хах,кой ли харесва вампирите?Особено моя тип.Аз съм от разлигавените.Но някой хора ме харесват такъв какъвто съм.Ще ги обидиш ако ме "нараниш".Елфче.-отвърна той и се изкикоти отново.

-Унсакай арона темара!!!-прошепнах аз и стрелата
блесна в синя светлина.Изстрелях я но нарочно я отклоних,за да оцели
дървото до момчето.Щом го оцели го разцепи на две и то мигновено
изсъхна.
-Не ме наричай елфче,защото следващия път това ще се случи на теб!-казах му и се усмихнах а после съвсем приятелски му казах:
-Аз съм Елион Катърмолт.Приятно ми е.-и се засмях сладичко.

Момчето потрепна от страх но запази самообладание и преглътна.
-Айдо Блекхарт.Нещо те накара да отклониш стрелата..Това заплаха ли беше или просто си прекалено жалка с лъка?-попита Айдо със лукав поглед.

-Заплаха.Иначе съм една от най-добрите в
стрелянето с лък в Естония.Е поне бях,вече може всички да са се
изселили или да са загинали.-казах му и погледнах настрани леко
наттъжена,даже доста натъжена и замислена.

-Горката..искаш ли да те целуна за да се успокоиш малко..?-попита Айдо и се изхили злобно.Беше си такъв,всъщност.Доста лигав и опиянен,но стане ли дума за битка,превръщаше се в принц..

Ударих го с юмрука си в устата и му казах:
-Не ми трябва успокоение а отмъщение.Бих убила всеки който се изпречи на пътя ми и се опита да ме спре,затова внимавай Айдо.-след това оставих лъка под едно дърво.

-Ауч..доста си груба..-измънка Айдо,търкайки устната си от която потече кръв.Той я облиза и погледна към елфа със леко кървави очи.
-...за жена.

-Аз минала през доста неща и затова съм толкова груба...особено към момчета като теб които са разлигавени кретени.-казах му но после се усетих и добавих:
-Извинявай но съм такава...може би мога да се променя с нечия помощ и да стана по-миличка но не ми се вярва някой да е съгласен да ми помогне.-след това се опитах да се усмихна но нищо не се получи.

Айдо извъртя поглед и се подпря на дървото,облегнат с гръб към него.
-И Господ да ти помага,първо си помогни сама.Не всичко става наготово.-отвърна й той и погледна към залеза.Черната му коса сякаш беше изкуствена,но не е така..Очите му бяха тъмно сини,но когато ги огря слънчевите лъчи те заблестяха и станаха светли.

-Честно казано Айдо мисля че си сладък-казах му и взех лъка си.Заредих една стрела и прошепнах заклинание,стрелата отново заблестя в синя светлина.Изстрелях я към един камък и щом го докосна той се струши на малки парченца.

Айдо повдигна вежда.
-Прякора ми е Айдол.Някой хора които ме харесват често ми викат Айдол отколкото Айдо,защото искат да покажат че съм готин.Става ми смешно когато чуя тези думи..Айдол..пароними.Та,какво стана?Нали щеше да ме убиваш ако ти се изпреча на пътя или изобщо още в първия миг в който те видях.Не сочеше ли лък към мен,или ти е минал мерака?

-Хах само се пошегувах.Няма защо да те убивам Айдол-засмях се,наистина Айдол бе смешен прякор.
-Я ме разсмей с нещо яко-казах му.

-Добре..ъмм..един вампир отишал на кръчма и поискал водка и кръв.Бармана му я дал и той си тръгнал.Друг вампир отишал в кръчма и поискал водка и кръв.Бармана му я дал и той си тръгнал.Трети вампир влянал в кръчмата,застанал пред бармана и му рекъл:
-Дай ми чаша с гореща вода и лъжичка.
-Защо?-учудил се бармана.Вампира изкарал един окървавен тампон от джоба си и го показал на бармана.
-Време е за чай.-казал вампира и се усмихнал,оголвайки острите си зъби..-Айдо се изкашли леко.Това му беше най-любимата шега за вампири..
-Амм..да..тази ми е любима.-отвърна той и погледна към залеза.

Докато двамата разговаряха отдалечината се задаваше момиче,което жадуваше за приключения и нови запознанства.Момиче изпълнено с енергия и красота.

Засмях се на шегата на Айдо и му казах:
-Страхотна е...-видях че едно момиче идва насам и за всеки случай заредих една стрела.

Айдо се приближи и се усмихна радостно.
-Хай!-каза той на новото момиче и скръсти ръце със лъчезарна усмивка.Понякога така примамваше плячките си,но този път не целеше да примами плячка а просто да получи приятел.

С плавни и бързи крачки момичето се озова при тях.Поогледа ги и се намръщи, очакваше да я нападнат от засада.Затова бързо приклекна и сложи рака над оръжието си:
-Кой сте вие?

Айдо се учуди леко и въздъхна.
-Все така започват запознаствата..Аз съм..абе,благороден вампир.Айде сега ме убии защото съм такъв!-каза й той и се загледа към небето със лека усмивка.Слънцето вече бе залязло.

и аз се приближих до момичето и го поздравих:
-Здрасти!!!Аз съм Елион Катърмолт а ти???-усмихнах се радостно но все още не пусках лъка...за всеки случай.

Момичето ги погледна учудено очакваше да я нападнат,а не да и говорят тaка:
-И...Няма да ме нападнете?