Поляната до замъка

-Хах ще знам за следващия път...ако има такъв-казах му и се засмях а той ми каза:
-Спокойно ще има такъв...

-..и то много по-скоро отколкото очакваш..-допълни Айдо и се усмихна дяволито.После направи невинна и отегчена физиономия и отново седна до дървото,изтрезнявайки и започвайки да усеща болката от раните му.

Седнах до него и го погледнах.Изведнъж нещо ме накара да го целуна и без да се усетя го направих.
-Айдо...съжелявам.Нещо ме накара да го направя...-казах му но...

Айдо всъщност не усети кой знае колко много.
-Няма нищо.В момента повече ме боли,почти нищо не усетих.-каза й той и се усмихна спокойно.

Мей седеше на земята и неусъзнаваше какво става.Неразбираше ващо Елион даваше от кръвта си.А сега и това...Целуваше го!!!Сякаш нищо не се бе случио,сякаш е било само една малка игра

Айдо видя че Мей стои стъписана.Той си помисли че нещо й има и пропълзя до момичето.
-Добре ли си?Възможно е да си в шок от случилото се..-каза Айдо,оглеждайки очите на Мей заинтригуван.

Мей го погледна с присвитети си червени очи и с огромна ярост го удари:
-Идиот!!!-разкрещя се тя.-Видя в какво състояние е Елион!Как моя???

Айдо извъртя очи и погледа настрани леко виновно.
-Тя ми позволи.Аз съм вампир..какво ще направи куче като мо подхвърлиш паржола?

-Там е работата тя не е пържола!!!Тя е Жива!!!
Мей погледна към момичето, което бе ранено сега се чудеше как да постъпят.Трябваше да намерят подслон но преди това да се превържат раните и на двамата.затова си съблече връхната дреха и я разкъса.Веднага отиде до Елион и започна да и прилага медицински грижи а след това и на вампира

Айдо погледна настрани и се изправи с единия крак,държейки рамото си.
-Страхотно.Сега не само че Елион е виновна ами че и аз изтърпях конско заради нея.Като знае какво щеше да се случи,просто да ме беше блъснала и толкова..Некадърна ли е да се сети?-попита той раздразнено и куцайки,се допря но едно дърво.Облегна се и погледна към тъмното небе.

Много му се ядосах и заредих една стрела в лъка си.
-Унсакай нитора...-но преди да продължа Мей ме спря...

Айдо погледна раздразнено Мей и Елион.
-Давай.И без това съм ранен.Довърши ме.Изкарай си гнева.Не аз казах "Ами,изпии я".-отвърна той и погледна настрани.

-И двамата сте тапи! трябва да ви намеря подслон.Имали наоколо село или град?

-Не и за мен.Аз ще остана тук.Може някой да ме налегне през нощите,викайки ми "Вкусай ми кръвта" или да ме целува без да иска.-отвърна Айдо тихо и затвори очи,стискайки пулсиращото си рамо.


П.П.:Трябва да си лягам (не че ми се спи,но баща ми утре е на работа) Гуд найт ол!!

-Тук сте в опастност.А и моите бойни умения не са наниво. Тъкаче...Колкото искайте се целувайте,но тръгвате с мен живи или мъртви!
Момичето отиде до вампира и го хвана за рамото.Беше убедена че ще успее да тръгне с нея и Елион.И каточели и времето бе на нейна страна бе почналo да вали дъщ ,а и се бе появил силен вятър.

Айдо погледна леко изумен Мей.Не очакваше че има по-твърдоглави от елфите.
-Ти..не си елф.Не си и вампир..чакай малко..-той хвана здраво момичето и започна да я мирише по връта,ръцете и предимно дрехите.Накрая спря и погледна объркано и подозрително Мей.
-Миришеш на човек,но долавям и друга миризма..

-Естествено.Не съм чистокръвна. на половина сам човек а другата част от мен е йокаи.
Нечистокръвната наведе глава,знаеше че ще последна нещо.Най-вероятно битка или да я пропъдят.Никoй необичаше нечистокръвните-отбягваха ги.Винаги е ставало така сякаш не са достойни да са живи.Мей се усмихна и се обърна:
-Ще ме изтърпите няколко дена.Когато раните ви заздравят,а после ...Не знам...

-Хех,нямам нищо против нечистокръвните.Било то човек,било то йокай..все има кръв,а където има кръв,там съм и аз!-каза Айдо и се изкикоти тихо и злобно.

-Кръвта ми не е вкусна така че...-намуси се момичето.
Тя изгледа вампират отгоре надулу и се засмя.Небеше разговаряла с някого от дълго време насам.

-Кръвта на всички е вкусна!А..мога ли да я опитам?-попита Айдо и очите му пресвятнаха в червено.Щеше да му хареса..Само да вкуси и нейната кръв,за да ги..опознае по-добре...

Кръвта на Мей кипна,почна да диша тежко и стиска пръсти.Повдигна си едната вежда и се усмихна озлобно:
-Намери си друга играчка.Аз съум лоша за вкусовите ти способности.Хммм...
Мей се обърна да другата страна ядосано и си скръсти ръцете.
Цялата трепереше от яд и студ

Айдо погледна леко учуден към Мей и накрая си помисли че отново е сгафил.Той се върна към онова дърво,куцайки и се облегна на него.
-Хайде,тръгвайте..Аз ще ви чакам тук и ще си търпя болката сам.-отвърна им Айдо и отново се намуси.

Приближих се до Айдо и положих ръка на раната му след което прошепнах:
-Унсакай енила верона-и раната му вече не го болеше и бе заздравяла...е почти.
-Е...сега по-добре ли си?-попитах го и му се усмихнах сладичко.

-Бях..докато ти не дойде.-отвърна й Айдо и погледна настрани.
-Защо не ме натопиш пак?Разкърви раната си и ме покани на твоята вечеря,да ти вкуся кръвта и после Мей ще ме меле с някой боздуган.

Много му се ядосах и отново му ударих един юмрук.
-КРЕТЕН ТАКЪВ!!!!-изкрещях му и побягнах.Скрих се зад едни гъсто пораснали дървета където никой не може да ме види.