Поляната до замъка

Айдо продължи да облизва кръвта от гърдите на Елион и след като свърши той се осъзна и вдигна глава.Косата му беше станала разрошена а очите - кърваво червени.
-Съжалявам..не съм искал..

Усмихнах му се мило и казах:
-Спокойно сладурче...няма нищо...харесва ми...-той продължи с облизването на кръвта...макар че вече я бе облизал.

Този път не бързаше за никаде.Бавно облизваше тези нежни места,за да подразни леко Елион и да я помъче.Все пак,като има сладолед и като го ядеш,не го правиш бавно и заспало,а го ядеш по най-бързия начин за да усетиш удоволствие от студенината!

Хванах силно ръката му и му прошепнах:
-Ти си доста лошо и перверзно момче Айдо-и му намигнах лекичко

-Чудя се колко ли още пъти ще го повториш..май ще са доста..-измънка Айдо и се усмихна чаровно.Той несъзнателно опита гърдите на момичето но после веднага си скри ръцете.
-Емм..без да искам..


П.П.:Та..аз трябва да отивам да вечерям..ще се върна след малко (ще бързам)

Засмях се много сладичко и му прошепнах:
-Няма нищо Айдол-и отново се засмях.Както се смеех усетих езика му в устата ми...

Айдо се усмихна леко дяволито.Това беше нещо като прощална целувка.Той накрая спря и докосна с пръсти устните на Елион.
-Хех..май трябва да тръгвам скоро време..-каза й той и се изправи.Изтупа се и си извади меча.
-Малко ще го изостря и после ще тръгвам..

Въздъхнах и казах:
-Аз трябва да търся Крос...Айдо ами...ако не се видим повече???

-Хех,няма как да се не видим..аз например веднага ще усетя когато си ранена или..ем,мъртва..усещам го по кръвта ти,вече е оставила белег по сетивата ми.Кръвта за мен е като неизтриваемо мастило,което пише и пише за живота и емоциите на човека.Ние,вампирите можем да го разчетем.

Прегърнах го и го притиснах силно до себе си.
-Айдо...надявам се да се видим отново...ти си всичко за мен-казах му,целунах го нежно по бузата и станах.Изчезнах зад дърветата.

Айдо погледна надолу със леко тъжен поглед.Надяваше се скоро да види Елион..
-До виждане..Елион Катърмолт..-промълви той и вдигна глава,гледайки към дърветата в които се беше скрило момичето.Вятър подухна и размести клоните обсипани с листа във короните на дърветата.Айдо беше забравил че трябваше да си наостри меча и вместо това,просто тръгна към родния си край за да търси брат си...

Агар си остави багажа в замъка и излезна на полянката под едно сенчесто дърво.Това беше праскова...Агар си помисли:
-Ето го и угощението!-Той извади камите си и подскочи, но дървото се мръдна и го свали на земята като проговори:
-Тук дърветата са вълшебни и много ги боли като ги режете!Можеш да получиш плод от тези дървета само ако те ти дадат!Тогава плодът е вълшебен!
Дървото укори Агар и каза:
-Не смей да правиш нещо такова пак!
Агар се извини и се сприадели с дървото...Тогава чу странен шум от стъргане, а дървото изпища...Агар погледна другата страна на дървото и видя едно момиче, което беше скрило лицето си с качулкои с нокти като ками стържеше по кората на дървото...
Агар я нападна с огън за да я отдалечи от тървото и й каза грубо:
-Защо нараняваш вършебните дървета?
Момrчeто се изхили и махна качулката си...Тя беше върколак.
Агар ахна и извади меча си като каза:
-Назад, върколачке!Какво правиш във земите на елфите?Нежеляна си тук!
Момичето го погледна с упрек и рече:
-Ти не си елф!И ти какво правиш тук?
Агар отвърна нагло:
-Знам, ама съм Калтонещ и живея на вулканичната територия на елфите, имам и карта за самоличност, показваща че живея в земите на елфите!
Момичето каза:
-Спокойно, аз съм беглец от земята ми, защото наруших един закон и съм осъдена.Самоче избягах.Името ми е Дейна и се опитвам да намеря заклинание, с което да махна върколашката си съшност и да не съм въркочачка никога вече, цащото това е проклятие на вещицата Кронит, която ме прокле да съм върколак и да върна истинското си лице само при искрена целуфка от калтонец.Аз съм принцеса и кралството ми на което трябваше да съм кралица е нападнато от върколаците и не мога да го защита.Аз мога да правя магии чак когато се освободя от заклинанието.
Момчето прибра меча си и каза:
-Здрасти!Аз съм Агар.Ще се опитам да ти помогна колкото мога...
Агар погледна часовника си и каза отново:
-Трябва да се прибирам.Утре в 16 и 16 тук да се срещнем и да опсъдим някакъв план или нещо такова...Чао!
-Чао! - сбогува се и Дейна и двамата си тръгнаха.
Миг преди момчето да си тръгне, дървото отново проговори, давайки му един плод:
-Бях свидетел на всичко и ти заслужаваш този плод!Утре също ще ти дам!

Агар се прибра и сподели със говорещото си куче, че харесва тази Дейна, и че това, че е върколак не го отвращава, както отвращавало другите...Калтонеца си легна да спи и сънуваше Дейна, как се освобождава от проклятието, след като той я целува...
Дойде сутринта и момчето при дървото, макар че беше 09 и 09 часа и то отново му даде праскова, но този път за закуска...Момчето видя че е вече 10 часа и каза на дървото:
-На мен ми се спи!Вчера стоях до късно.Ще направя защитно поле, защитаващо теб и мен, докато спя, защото аз спя винаги много дълбоко и трудно се събуждам.Ще ти дам часовника си и щом стане 16 часа да ме събудиш, става ли?
-Разбира се!-отвърна прасковеното дърво и хвана часовника.
Агар отвори една книга, която взе от чантата си и прочете оттам заклинание за защитно поле:
-Астралум Либеракорпус - Колитис Минометус - Калинкаритонскито ситонаре - Моно дефеларте!
Амулета на врата му светна, за да изпълни магията.Без този амулет, той няма да може да прави магии.

Появи се защитно поле и Агар задряма.
Дървото го събуди точно в 16 часа.Агар махна полето и отново хапна миг преди появата на Дейна.
Тя пристигна и Агар се изчерви.Те се чудеха какво да измислят...Агар рече:
-Аз съм принц на царство Феникс - баща ми е кралят на калтонците.Според проклятието, трябва да те целуне принц - калтонец.Само аз съм този.Има и принцеса на Катонците, сестра ми Инара но...
Агар не я изчака да отговори и я прегърна, сключвайки устните им една с друга...
Кучето на Агар го търсеше и щом видя светлината...

...си каза:
-Това е моят Агар!-Файдо(Кучето) се затича към изгочника на светлината и видя Агар и Дейна, излъчващи красива светлина.
Дейна свали върколашката кожа, а от нея се преродиха красив кон Пегас и гълъбът Ноунит.Глетката беше ослепяваща:

Дейна погледа Агар с благодартственост и го погледна...Тя сенда до него и го прегърна...
Уредиха се на следващият ден да се срещнат пак - отново в 16 часа и 16 минути.

Агар дойде с палатка и само това!Той реши да спи на открито...Дейна дойде:
-Агар! - каза тя. - Днес е последният път в който идвам тук!Радвам се, че те срещнах и, че ти ме освободи от проклятието, но не мога да остана, защото вещицата знае че съм тук и е тръгнала по петите ми!Трябва да вървя!
Още щом тя го каза, вещицата дойде и ги нападна със заканата, че ще ги превърне в жаби...Агар отвръщаше на магиите й с огън и я прокуди.Дейна се сбогува и тръгна да се крие от вещицата и Агар остана сам.Той запали огън с ръката си, опъна палатката и заспа...
Скоро се зазори и той се върна в замъка на елфите!