Поляната до замъка

Хванах ръката му,погледнах го в очите и му казах тихо:
-Успокой се.
-Как да се успокоя???тази к*рва ми пипа...-започна той но преди да довърши го целунах с език.

Айдо се зачерви но наистина се бе успокоил.Той отвърна на целувката,също с език.Накрая след като свърши,той погледна в очите Елион.
-Всички ме използват,по-дяволите..и все аз съм жалкия..

И аз го погледнах в очите и го погалих нежно по лицето с думите:
-Аз не те използвам Айдо...

Айдо погледна към Елион и се усмихна слабо.
-Има едно нещо го прочетох от някъде..Думите "обичам те" изискват 3 секунди да се кажаг,3 часа да се обяснат и цял живот да се докажат..според теб дали ще ни трябва толкова много?

Малко се замислих и му отговорих:
-Ако наистина го чувстваме ще ни отнеме по-малко време...

Айдо се замисли.Елион беше права.
-Права си..-съгласи се той и се загледа в луната.Но отново и отново се връщаше към предишния въпрос..вампир със елф,дали беше възможно това?

Седнах на земята и Айдо седна срещу мен.
-Много си сладка-каза той.Скоро почувствах неговите устни на...

..дрехите,които покриваха гърдите й.Айдо не правеше нищо интересно,просто душеше аромата от дрехата,но от време на време душеше и аромата от кожата й,надолу по гърдите.
-Миришеш хубаво..-промълви той тихо.

Изчервих се.Изведнъж усетих как ме целува по гърдите.
-А-Айдо к-какво правиш???-попитах го

Айдо се осъзна и мисълта че на Елион не й харесва мина през ума му.Той спря и вдигна глава.
-Съжалявам ако не ти харесва..уханието ме привлече...не съм искал да го направя нарочно..

Погледнах го зачервено и му казах:
-Няма нищо Айдо...харесва ми...-усмихнах му се топло и той...

..погледна изумен и доста румен Елион.После се усмихна леко и продължи да прави това което беше прекъснал.
-Знаеш ли..незнам дали съм го казвал..но си много красива през нощта..

Изчервих се още повече от преди и му прошепнах:
-От началото се дразнехме малко а виж ни сега...

-..казват че..противоположностите се..привличат.-каза Айдо,прекъсвайки от време на време за да диша.Все пак,не можеше да диша през устата и носа едновременно.

Легнах на земята и казах на Айдо:
-Айдо спи ми се и ми е студено.Къде можем да отидем???

-Не..къде мога АЗ да отида..ти живееш тук,а аз..ем,трябва да се връщам в "родния си край"..-измънка Айдо и се облегна на дървото,гледайки към луната.

-Значи ще останем тук.Щом е така ме прегърни че ми е доста студено-казах му и се приближих до него чакайки да ме прегърне.

Мей седеше и не вярваше на очите си.За нея и двамата бяха тотално луди.Не стига,че се намират в опасност но и за любов си мислеха.Къде отива светът?В мрачните времена се водеха ожесточени битки,а те за друго си мислеха...Всъщност като се замисли и нейната кауза беше такава.И тя самата се опитваше да се защити и да открие.Но все още не ги разбираше.Вярно си беше че са сладки,но как може да се влюбят!Мей се чудеше дали и тя някога ще се влюби.Не изглеждаше това нормално за нея.По-скоро бе да я видиш с някой нов проблем,но с гадже...Това я да доведе до мисълта ако Елион се събере с перкото какви ли деца ще имат?С тези мисли се загледа пронизващо в тях.Не си го представяше,но всичко бе възможно...
-Това не ми влиза в работата,защо си го мисля???Има и по-важни работи от това.-Мей си върза косата.Изправи се и им обърна гръб.-Докато вие се обичате моя милост ще свърши малко работа.И гледайте да не умре някъде.Чао!!!-Тя им махна за довиждане а очите и се насълзиха.Тези двамата я разнежиха като и запомниха за миналото и.
-Хлапаци...-бяха последните и думи при тях.

Айдо чу думата която Мей каза.Той се изправи и се обърна към нея.
-Хей,Мей!Къде отиваш?Виж,сигурен съм че всички си имаме конкретна мисия която да изпълним..аз например трябва да намеря брат си,който СЕ НАДЯВАМ да е жив..а ти?

-И аз така,но тайкато сам голям проблем за себе си и хората окол
о мене е много по-добре сама да си изпълня мисията така една беля по-малко.
След последните думи момичето наистина се разплака.Избърса сълзите си побягна по-бързо.

Айдо беше по-бърз.Той свали якето си и с него зави Елион,след което изтича пред Мей и застана на пътя й.
-СТОП.Спри да ревеш!Ем,не че нещо лично,не ми пречиш когато ревеш но ми става жал за тебе.Не причиняваш бели,аз бях виновен задето тук дойдоха Вероника и Виолета,плюс онези ненормални малки момиченца..

-ДА НО ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ СА СИ ТВОИ!!!Моите са огромни!Неразбираш ли че аз съм трсена!Всички се опитват да ме обият!Да не ти се умира???А и с вашето спокойствие само се отпускам.Разнейвате ме,а това на мене ми действа зле.Затова се дръпни!

-Ти не можеш да се биеш!Погледни се,усещам го по кръвта ти!Само устата ти знае много!Мене ме търсят за да ме упоят и да ме привлекат на тяхна страна..Но по-дяволите,твоят живот е застрашен а ти дори не знаеш как да хванеш меч.Остави на блейд мастъра да те научи докато все още е на добрата страна.

Не са ми притрябвали съветите ти!И устата ми не е голяма! НОРМАЛНА СИ Е!-Мей му се изплезе.заобиколи го и продължи да върви.Мразеше да и казват какво да прави.Можеби и заради нейния инат се бе случило онова през онази далечна нощ.

Айдо изсумтя.Отново изтича и застана пред нея,този път хващайки ръцете й за да не мърда.
-Толкова си ината и..да не казвам по-нататък..Добре,ами ако и двамата вървим в една и съща посока,няма да ти пречи нали?