Поляната до замъка

Извъртях очи и казах:
-Разбира се че няма.Аз просто съм предпазлива.-после й се усмихнах и протегнах приятелски ръка за да се здрависаме.

Айдо се изкикоти но си скри устата зад ръкавите си.
-Не.Аз бих могъл да те нападна,но не искам.-отвърна й той и отново се изкикоти скришно.

-Страхотно!-подскочи момичето-Мей.Приятно ми е.

-Блекхарт.-каза Айдо и за да се направи на мистериозен,не си каза пълното име.Той подаде ръка и се здрависа.

Мей го погледна с изпитателен поглед.За нея той имаше красиви очи и надуто поведение.После погледна и момичето и тя бе красива дори много.Неможеше да ги огледа по-добре заради настъпилата нощ.Но се усмихна още по-широко и леко седна на земята:
-Май тази нощ ще я прекараме тримата,а?Е разкажете как сте се срещнали и как момиче като теб търпи надменен вампир, като него?

-Ами всъщност като се срещнахме първо реших да го нападна но се отказах но после ме раздразни и му ударих един юмрук в устата-казах й и се засмях

Айдо се възмути.
-Ехоо!!Аз съм ТУК и чувам всичко!-извика им той,размахвайки ръце раздразнено.
-Знам че чуваш,затова го казвам.-отвърна му Елион и се засмя тихо.

Изплезих му се и казах:
-Я кажи още една шегичка...

-Да.Надявам се да си я бива и да не ни преспиш.-Изсмя се Мей

Айдо извъртя поглед но изведнъж чу нещо зад себе си.За миг той си изкара меча и го насочи към дърветата.
-Кой е там?-попита той студено и строго.Никой не се показа,но нещо разтресе земята.Айдо се стресна и очите му придобиха червеникав цвят.Едно момиче излезе от гората,много красиво но имаше вместо ръце боздугани и вместо коса - стрели.Елион изглеждаше пребледняла.Не защото я е страх,а защото това същество й даваше странно облъчване.Изведнъж момичето изпищя и множество стрели се насочиха към Елион.
-ЕЛИОН!!-извика Айдо и отблъсна почти всички стрели с изключение на три,които пробиха като хартия стомаха на момичето-елф.После онова странно същество застана пред Елион със светкавична бързина и я удари зад тила.Момичето изгуби съзнание и се строполи на земята.Айдо застана пред нея и погледна към чудовището със разярен вид.Той се спусна в битка с него,защитавайки Елион.Отблъсна това странно момиче и отново зае позицията си пред елфа.То го погледна и в следващия миг изтреля няколко стрели и рани Айдо по рамото и кракът.Той обаче не се даде.
-Махни се от..ГЛАВАТА МИ!-извика Айдо разярено и мечът му пламна.Замахна с него и подпали момичето.То изпищя и избяга...

Айдо падна на колене до Елион,пъшкайки и охкайки.
-Е..ЕЛИОН!!ЕЛИОН,СЪБУДИ СЕ!!-крещеше той,тресейки тялото на момичето,игнорирайки стрелите в рамото и в бедрото му.

Отворих очи.Усещах силна болка и нямах достатъчно сили за да я излекувам.
-К-какво е станало???Защо си ранен???Защо и аз съм ранена???-попитах го.Не помнех какво точно е станало.

-Млъкни и стисни зъби!Не искам да те боли,но трябва да махна стрелите от тялото ти преди да е станало прекалено късно..-измънка Айдо и хвана стрелите.
-Трай бабо за хубуст!-каза той и ги изкара рязко.

Затворих очи.Когато ги издърпа почувствах рязка болка и изпищях.Почувствах някой да ме докосва по лицето и чух да ме питат:
-Какво ти става Елион???-отворих очи и видях Айдо надвесен над мен опитвайки се да ме събуди защото явно бях заспала и Мей която ме питаше какво става.
-Ам...явно съм сънувала кощмар-казах им.От дърветата излезе същото момиче от съня ми но го нападнах преди то да ме нападне.
-Унсакай арона арите!!!-прошепнах и стрелата която бях зареди блесна в синя светлина.Изстрелях я към момичето и то се вкамени.

Айдо се обърна към вкамененото момиче,но клекнал на земята.
-Признавам че стреляш добре..Но в момента просто седни и се успокой,кървиш и имаш доста гадна рана на стомаха.-каза той.

Направих каквото той каза.Айдо взе една кърпичка и една странна отвара и започна да почиства раната ми.Като свърши се изправих и тъкмо щях да отида да счупя каменното момиче когато се спънах и Айдо ме хвана сякаш ме прегръща.Стъписах се...

Айдо погледна със сериозен поглед Елион.
-Вие елфите сте много твърдоглави.Когато си ранена,лежиш и чакаш да се възстановиш.Не ходиш никъде,не правиш нищо.Просто си почиваш.А онова момиче..изтреляй няколко стрели към нея и готово.-каза той и спусна бавно Елион на земята.Той пропълзи до едно дърво и се облегна там.Хвана стрелата в рамото си и затвори очи.
-Три..две..едно..-мъмреше си той и изведнъж рязко я издърпа.Изпъшка и изръмжа,стискайки зъби и очи.Пое си дълбоко въздух и хвана стрелата в бедрото си.
-Три..две..едно..сега.-и както преди,рязко дръпна стрелата.Този път не се сдържа и изкрещя тихо,макар че повече приличаше на ръмжане.Захвърли стрелите настрани,не забелязвайки че остриетата им липсват,знак че са дълбоко в плътта на момчето,и задъхан остана да седи...

Раната ми започна да кърви.Като помириса кръвта Айдо ме погледна.Очите му бяха кървави.Приближи се към мен а аз го попитах:
-К-какво ти става???

Айдо се усмихна романтично и оголи кучешките си зъби.
-Кръвта ти ухае прекрасно..чудя се дали е толкова добра колкото изглежда?-попита той.Напълно забрави за болката и за раните.

Изгледах го стреснато и без да се усетя казах:
-Ами...опитай я.-нещо в мен ме накара да го кажа.След като го казах...

....Айдо се усмихна и докосна раната на Елион.После като разбра че тя кърви,той се приближи до дрехата й и с език я облиза отчасти.Макар че на плат,кръвта все още си беше невероятна.

После се доближи до врата ми.Оголи го и го захапа.Уплаших се доста и ме заболя.
-А-Айдо...ам...-но не успях да довърша защото...

..той постави ръка на устата й.
-Шшш..убиваш ми удоволствието..-прошепна той и облиза кръвта,която сякаш се опитваше да избяга като бавно течеше надолу според извивките на тялото.
-Ако е прекалено болезнено,просто ме удари както направи когато те раздразних..няма да е проблем..

-Ам добре-казах му аз.Изведнъж ме захапа доста силно и изпищях но не го ударих.Знаех че се нуждае от кръв и затова го оставих да пие от кръвта ми...

Айдо продължи да пие от кръвта,но реши да не прекалява прекалено много и скоро се отдръпна.Той се усмихна лукаво,облизвайки останала кръв по кучешките си зъби.
-Прекрасна кръв,страхотно чувство.Освежаващо,бих казал.Но не се оставяй просто ей така.Обичам бушуващите плячки.