По следите на мрака

Дойдох на това странно място.Минах покрай мраморна кула и седнах под едно изсъхнало дърво чудейки се кой да убия.Покрай мен мина майка и дете.
-Виж мамо!!!Под онова дърво седи ангелче!!!-каза то.Станах и се приближих към тях.Майката бе доста уплашена за рожбата си и го скри зад себе си.
-Какво искате???-попита ме тя.Усмихнах се злобно и казах:
-Да ви отнема живота.
-Убийте мен но моля ви пощадете детето...то все още е малко и невинно и не се е зарадвало на нищо от живота!!!-каза майката.Аз се усмихнах още по-злобно от преди и наръгах майката с копието си.Тъкмо щях да наръгам и детето когато...

Едно чернокосо момче със котешка опашка и уши се появи.То видя какво става и зениците му до такава степен се разшириха че се превърнаха в огромни черни топки,заемащи окото и ириса му.Той бързо изтича и хвана детето,но вместо това той беше наръган.Момчето изкрещя от болка и бързо се скри под едно дърво,държейки детето в едната ръка и раната си в стомаха с другата.
-Тръгвай!-прошепна му той и детето побягна..

Приближих се до странното момче.
-Защо се месиш???-попитах го и го изгледах безразлично

Момчето изпъшка и падна на колене,притискайки се силно до дървото.
-Защото..щеше да убиеш детето..а това..не е правилно..

Усмихнах се злобно и му казах:
-Не ме интересува че не е правилно просто ми се убива.

Сил се ядоса.Опашката му се размятка луда наляво-надясно а зениците му станаха тънки.
-НЕ Е ПРАВИЛНО!ЗАЩОТО НЯКОЙ ДЕН..СЪЩЕСТВО КАТО ТЕБ ЩЕ ДОЙДЕ И СЪЩО КАТО НА ТЕБ ЩЕ МУ СЕ УБИВА!И НАКРАЯ МОЖЕ ДА РЕШИ ДА УБИЕ ТЕБ!И ТОГАВА,ЩЕ СЕ ГОРИШ В АДА,ЗАЩОТО КОГАТО ХОРА КАТО ТЕБ УМИРАТ,ТЕ ОТИВАТ В АДА!

Ядосах се и му извиках:
-МИСЛИШ ЛИ ЧЕ СЪМ ИСКАЛА ДА СТАНА ТАКОВА ЖАЛКО СЪЩЕСТВО КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ ДА УБИВА И НЕ МОЖЕ ДА ИЗПИТВА ДРУГО ОСВЕН БЕЗРАЗЛИЧИЕ И ОМРАЗА???

-АМИ СЛЕД КАТО НЕ СИ ПРАВИШ ТРУДА ДА СПРЕШ,ЗНАЧИ СИ!-извика той ядосано.Изведнъж го заболя раната в стомаха и се сви на кълбо,кашлейки кръв.
-И..ако не бях аз..сега това дете..щеше да е на мое място..

От очите ми паднаха две черни сълзи които щом се отрониха замръзнаха.
-Д-дори не мога да плача камо ли да спра...-казах аз гледайки сълзите.

-Не..ти можеш..просто не опитваш достатъчно усилено..-простена момчето тихо,опашката му почти беше увиснала.Той се строполи на земята и изгуби съзнание от прекалено много загубената кръв.Задето беше и магьосник,неволно образува щит около него който не позволяваше на никого да се приближава до тялото му.

Покрай мен прошумоля нещо.Хвърлих копието към посоката от която идваше шума.Копието уби едно малко момиче на около 12 години.Щом то умря по ръцете ми се появи кръв.Погледнах ги и прошепнах:
-Защо съм таква???

Момчето губеше много кръв.Вътрешно се чудеше дали това момиче ще се смили над него и дали ще го превърже,или ще го остави да умре?Тъй както се виждаше,май ще е второто...

Чрез силите си накарах момчето да отвори очи.Сякаш бях в съзнанието му.
-Силите ми не ми позволяват да те спася но-прошепнах му аз и клекнах до него-скъсай блузата ми и се превържи.Отново под действието на силите ми направи каквото му казах.После го попитах:
-Можеш ли да ми помогнеш???

-Незнам..-измънка момчето,лилавите му очи гледаха объркано тези на момичето.Опашката му както винаги започна да бошува бавно и омайно,гъделичкайки тялото на момичето.

Отново проплаках но отново сълзите ми замръзнаха.
-Знаех си...няма да ми помогнеш...никой не иска да ме спаси от това.

Момчето се ядоса и се изправи.
-Ако продължаваш да говориш такива неща никой наистина няма да може да ти помогне!Кажи ми когато излезеш от тази твоя депресия..отивам да правя спомени с една приятелка.-каза Сил и се хвана за стомаха.После,със бавни крачки и леко куцайки се запъти към Мей.

Стиснах ръката си в юмрук и ударих с всичка сила дървото до мен.В него се появи дупка.
-Съдбата ми е решила да съм сама и завинаги да съм чудовище.Никой не иска да ми е приятел.-прошепнах си аз.Изведнъж някакво гласче в главата ми каза:
-Не ти трябва приятел.Ако имаш такъв ще го убиеш.Ти завинаги ще си такава-ангел на мрака.Не можеш да промениш това защото е твоята съдба.Помни това Миса!!!Никой не го е грижа за такива като теб!!!Помни го!!!Помни го!!!
-ПРЕСТАНИ!!!!ОСТАВИ МЕ НА МИРА!!!!-изкрещях аз но гласа не спираше.Той повтаряше все едно и също.Изпаднах в транс и тръгнах след момчето.

Презимих се на земята.Облегнах се на едно дърво и се замислих.
-Защо не може да разбере че само той може да ме спаси???-мислих си аз когато...

Мей се появи от далечината,със Силвър на гърба й.От време на време я удряше в бедрата отзад със опашката си за да ускори бягането.Накрая Сил се надвесе над главата й и животинските му уши виснаха пред очите й.
-Близо сме.

-Добре.
Момичето рязко спря.Започна да се оглежда,но незабелязваше нищи.Обърна поглед към Сил:
-Сигурен ли си?Защото аз нищо невиждам.Пак и взех да огладнявам.

Силвър слезе от гърба на Мей и се огледа.
-Нем,тук има нещо..усещам го..

-Сигурно са моите приятелчета-червеите.Откакто откраднах онова си изпатих доста.Всъщност ела...
Мей го хвана и двамата отидоха при едни дървета.Скриха се и започнаха да чакат.

Силвър се огледа.Наистина чуваше нещо..
-Не съм сигурен..че са онези неща..има нещо друго тук.-измънка той.Опашката му отново започна да се блъска къде ли е като пощуряла..В дървото,в краката му,в ръката му,в тялото на Мей.
-Хвани я моля те че ме побърква..