По следите на мрака

Силвър се зачерви леко когато тя го докосна.
-КАКВО ПРАВИШ!?-извика й той засрамено и бързо отскокна назад.Погледна я разярено.Какво ставаше?!Сил погледна настрани.
-Сърцето ти не бие..

-Понякога нямаме право на избор.-отговори Мериса.-Не бие...Прав си...Но дали е нужно?
ЗАгадъчността отново се върна в Мериса...Тя беше тайна карта която трудно се чете...

-К-какво говориш..?НЕ РАЗБИРАМ И ДУМИ ОТ ТВОИТЕ ГЛУПОСТИ!-извика й Силвър,започваше да трепери.Това че Мериса го докосна му навлече някой доста болезнени спомени,а това че се прави на безчувствена още повече го убива.

Мериса съвсем "случайно" прочете няколко негови мисли...
-На какво си бил подложен коте?.-попита тя...
Имаше нещо странно в него..Нещо като страх...

-Н..нищо за което те е грижа.-отвърна тихо Силвър и се обърна с гръб към Мериса,седейки по турски.

-Ако ми кажеш ще се постарая да не ипредизвиквам спомена.-предизвика го Мериса.-Но си е твое решение..
Имаше странното хоби да "събира4 стари спомени...Обичаше да слуша историите на други хора...Но никога не казваше своята....

-Казах..нищо за което те е грижа.-повтори Силвър тихо.Нямаше никакво намерение да казва на Мериса за миналото си.

-Признавам..Заинтригувана съм от самият теб....НЕ си като другите...Унил си.-отбеляза Мериса...
Колкото и добра да се опитвааше да ббъде една част винаги издаваше коя е и каква е...

-Значи ако имаш едно поле с домати,ще забележиш само гнилите и само тях ще изядеш,така ли?-попита Силвър и се изправи.Обърна глава към Мериса,макар че беше с гръб към нея.

Изпаднах в транс.Отново станах хладна но този път бях по-точно ледена.Минах през огъня и той изгасна.Минах покрай странното момиче и момчето котка без да им обръщам внимание.Очите ми станаха ярко и наситено сини.Полетях бавно и плавно нагоре.Отдалечих се от там откъдето тръгнах.Видях няколко човека.Хвърлих копието по тях но не успях да олуча последния.Той носеше пушка.Когато осъзнах това вече бе късно-той бе изстрелял няколко коршума и ме бе оцелил и ранил в едното крило и в корема.Паднах на земята с трясък.

Изведнъж Силвър чу нещо.Той се обърна и видя онова крилато момиче.Той побягна към нея за да види какво е станало.

Мериса останана мястото си...Тя се изправи и се загледа нагоре...Някак си невиждащо...

Отворих очи.Видях че едното ми крило е окървавено и че корема ми също е окървавен.После забелязах че момчето котка е при мен.Усмихнах му се слабо.

-ХЕЙ!ЗАЩО ПО-ДЯВОЛИТЕ ПАК ОТИДЕ ДА УБИВАШ?!НАЛИ ТИ КАЗАХ ДА СЕ БОРИШ!-извика й Силвър ядосано и скъса тениската си.Започна да превързва момичето,от чиста съвест.

-Силвър не елошо да убиваш...Стига да знаеш как да убиеш.-проговори МЕриса и се загледа към тях...В момичето ангел имаше и тъмна страна също както в Мериса...

Мей също скочи към падналото момиче.Надяваше се да е добре.Тихо застана до нея.Усети че е жива и се успокои.Заочваше да се чуди сама на себе си кога е започнала да се разнейва толкова много.Явно промяната щеше да остане трайна.

-ВИЕ ПЪК КОИ СТЕ ДА КАЗВАТЕ КОЙ ДА ЖИВЕЕ И КОЙ ДА УМРЕ!?!ОТ КЪДЕ СЕ Е ЧУЛО И ВИДЯЛО ЧЕ Е ДОБРЕ ДА УБИВАШ?!ТОЙ ГОСПОД НЕ УБИВА,КАМО ЛИ ВИЕ?!ЗАЩО ПРОСТО НЕ МЛЪКНЕТЕ И СПРЕТЕ ДА ГОВОРИТЕ ПРОСТОТИИ?!-разкрещя се Силвър разярено.Вече беше свършил с превързването и бързо побягна към едно дърво.Качи се на най-високия и гъстия клон и седна там,свит на два ката.
-Те са..същите като онези хора..не им пука за нищо,правят каквото си искат..с когото си искат..всички са еднакви..-мислеше си Силвър,леко треперейки.

-А защо Бог не убива?!Може би защото няма смелост...В този свят всички страдат...Едни са жертви други нападатели.-обясни по-скоро на себе си Мериса...
Също се приближи към момичето ангел....определено имаше тъмно в нея

-Все тая.Все умираме,но поне научаваме много неща ако сме живели със добри хора и с лоши.Всъщност при които се събереш такъв ставаш.

Силвър стисна очи.Не усети че от всичките тези крещяния и викания,раните му се разкървиха.Няколко капки кръв паднаха на земята от ръката му,а раната на стомаха му започваше да образува огромно петно на тениската му.Раната на кракът му също кървеше,капките кръв се спускаха по клонът и от там на земята...

-Сил!-Изписка Мей и се качи на дървото.-Как си?

Силвър започваше да губи кръв и замалко да падне.Той реши да слезе на земята.Скокна от клонът и седна на тревата,облегна се на дървото и докосна тениската си с ръка.Тя стана цялата обляна в кръв.Сега имаше три рани които кървят.Тази на дясната ръка,левия крак и стомаха.

Мериса сдържаше дъха си...Опитваше се да не се нахвърли ваърху Силвърнест...
-Спри кръвта...По-бързо.-процеди през зъби тя...
Него погледна..Не трябваше...