По следите на мрака

-Тук няма нищо!Ако имаше досега да ни бе атакувало.
Мей излезе от скривалището си.
-Ехо имали някой?-изчака-Е казах ли ти?

-Упс.Пак се изказах неподготвена.Хехе.
Момичето си изкара оръжието.Беше готова за битка.Веднага си бе сменила глуповатата усмивка със сериозен външен вид.

-Да не мислиш че ще има табела тук с име "Тук има някой но се крие"?Или пък един виц.Едно дете и една майка били в къщата си и майка му тръгвала.Тя му казала че ако някой дойде,тук няма никой.И майка тръгнала и точно тогава дошъл един крадец.Почукал на вратата и извикал да чуе някой но не чул.Изведнъж детето се провикнало и казало "НЯМА НИКОЙ!!ТУКА НЯМА НИКОЙ!".Това е същото.Да не мислиш че който е тук ще се обади.Крие се..Усещам миризмата му..и съдейки по това,е момиче..всяка миризма на момиче е силна.Изведнъж докато Силвър хокаше Мей,наистина криещият се човек проговори..
-Добре..грешал съм..-измънка той под носа си и се обърна към момичето.

-Стига си ме хокал.Знаеш много добре че сам си тапичка.
С бавка крачка тя отиде до момчето.Хвана го за ръката и го придърпа към себе си:
-Единственото нещо което ми идва наум е да бягаме.Затова се качвай на гърба ми.

-НЕ се пали толкова хубавецо.-усмихна се безрадостно МЕриса.-Не е сгрешила кой знае колко...
МЕриса винаги имаше такъв поглед над нещата...

-Хей не!Няма да бягаме.-отвърна й Силвър и я погледна леко изумен.После се обърна към момичето.
-Викай хубавецо на опашката ми.Тя ще те слуша.

-Ей...По-спокойно...аз съм Мериса.-Мери подаде ръка за да се здрависа със момичето...
Усмихна се мило...Очите й присветнаха и станаха наситено лилави...

-КАКВО!Аз съм си заплюла опашката.Сил...-тя му скочи на врата-Нали ми я подари.-беше започнала да си играе ошичките му.Пак на тебе не ти вярвам.Изглеждаш ми странно.

Силвър въздъхна и опашката му увисна.
-Да..така е..-измънка той и за двете..И защото е подарил на Мей опашката му,и защото Мериса изглеждаше странно..

Мериса наистина изглеждаше по-добре от нормалното...Изящно студено изражение но в същото време такава топлота...
-Как се казваш..опашатко?-дяволито попита МЕри..

-...аз съм..наполовина..човек наполовина..досети се..-измънка той и погледна настрани.Съдейки по опашката,е наполовина дива котка или нещо подобно..
-Силвър Ями.

-Много радваш котенце.-намигна Мериса.-Аз съм вампир..и вещица...
Очите й отново присветнаха но този път станаха зелени...Тъмна рокля подчертаваше извивките на тялото й и придаваше още повече сексапил..

Щом видях момчето се приближих до него и го попитах:
-Да не би да си готов вече???

-Взе да става непечено.
Мей погледна и двете.Към едната изпитваше омраза,а към другата нищо.Сякаш имаше леден аизберг между двете им.
-Да не сте от един лагер?

Силвър погледна двете момичета леко предпазливо,сякаш щеше да пламне ако ги погледне в очите прекалено дълго.
-Дедазнам..

Погледнах момичето и й казах:
-Съмняваме...никога досега не съм я виждала.

-Ахам оки и ся трябва да запалим огън и да те стоплим та поне успеем да те смекчим.Пък и не сте ли уморени аз съм капнала.

-Единственото което не е уморено сега е опашката ми..но..-Силвър въздъхна и погледна настрани.
-Мога да запаля огън,стига да има дърва..

-Защо са ти дърва?-попита Мериса..
Тя замахна с ръка...Пред нея се появи малка искрица огън която бързо започна да се оголемява...

Въздъхнах и ги попитах:
-Не ви ли е горещо все пак е лято???

-Да отговоря на първия въпрос:Аз съм магьосник,не вещер.Не искам да запаля цялата гора.А на втория въпрос:Температурата ми е с няколко градуса по-ниска.

-Ще потърся пак вие гледайте да не се избиете докато ме няма.
С тези думи Мей тръгна да търси дърва.Усещайки че я наблюдават отнякъде.

-Честно да ти кажа за мен няма температурна разлика.-откровеничи Мериса...
Температурата на тялото й винаги бе една и съща дори околната среда за нея нямаше разлика...
-Каква е разликата между магьосник и вещер?-попита учудено Мери..