По следите на мрака

-Облечи това,а раните превържи с това.
Момичето му бе подала др дрехи и бинтове с шишенце йод

Силвър погледна йода и го взе,а после го постави настрани.
-Не искам това.-отвърна той и взе дрехите.Взе бинтовете и започна да си превързва раните бавно и замислено.

-Май пак сгафих в нещо.Е аз ще поразгледам пещерата.Докато вие се оправяте.Сигурно няма да ви липсвам кой знае колко.
Момичето се обърна с гръб към тях. Поде с бавна крачка.В пещерата усещаше някакво чуждо присъствие което я влечеше навътре.

Силвър погледна към Мей и се изправи.
-Чакай!-извика й той и побягна към нея.

-Не по-добре си стой със тях.Аз неставам за компания.А и вътре в пещерата има някакво присъствие.Прилича много на...няма значение.Няма да разбереш.Чесно казано си добър приятел.
Мей неиздържа и се раплъка.Погледна го и продължи да рони сълзи.Накрая му скокна на врата и го стисна много силни.Целуна го по бузата и му прошена в ухота:
-Незабравяй че си ми обещал опашката си.А и май Ник е вътре.

Силвър погледна изумен Мей но после се усмихна слабо.
-Спокойно,когато се върнеш ще си играеш колкото искаш и с нея и с мен.-отвърна й той тихо.Това отново му напомни че винаги се оставя на произвола..

-Благодаря ти.Чао.
Момичето го пусна и влезе в пещерата цялата потръпнала.

Приближих се до момчето с котешките ушички и опашка.
-Ще ми кажеш ли името си???-попитах го аз

Сил се обърна леко стреснато към момичето.После се успокои и зениците му приеха форма на игла.
-Силвър Ями.

Погледнах го и казах:
-Аз съм Миса Даркхарт.Приятно ми е.-и подадох ръка да се сдрависаме.После му прошепнах:
-Малка част от леда се стопи.

Силвър погледна леко изумено Миса.
-Не разбирам и част от простотиите които ми наговори сега,но добре.-отвърна й той и се загледа в небето.Опашката му отново започна да гъделичка Миса,както правеше със всеки близо до него.

Погледнах го вторачено и го попитах:
-Готов ли си???

Силвър погледна към небето и се замисли.
-Дедазнам.-отвърна й той тихо и тръгна нанякъде.Първото нещо което му мина през ума е да се облегне на едно дърво или да се покатери на него..

Въздъхнах и казах:
-Джена ще се окаже права...ще бъда сама дълго време но ти ще ме спасиш.

-За какво говориш?-попита Силвър след кратка пауза.Той се обърна и погледна объркано Миса.

-Когато отидох в пещерата Джена пееше.Тя ми каза че ще трябва да се изправиш срещу много препядствия и че аз ще бъда сама дълго време но ти ще се появиш и ще ме спасиш от всичко това.-обясних му аз.

-Тя пък коя е да казва какво ще става и какво няма да става.Да си гледа работата там и толкова.-измънка Силвър тихо и се облегна на дървото,замислен.Чудеше се кога ли Мей ще се върне?Искаше да направи спомени с нея..

Приближих се до Сил и му казах:
-Тя е моя пазител.Всички си имаме такъв но незнайно защо моя е индиянка.

Силвър въздъхна.Нямаше да коментира този път.Опашката му спря да се движи и той погледна надолу притеснен.
-Къде е Мей..?Трябва да отида да я намеря..-помисли си той.Накрая се реши и се изправи.
-Отивам да си върша МОЯТА си работа..не ме следи,иначе ще ме сплашиш и ще ми се пукне пикочния мехур после.-отвърна хладнокръвно Силвър и бързо побягна към пещерата...

Въздъхнах и тръгнах нанякъде.Вървях без посока.
-Имам странното чувство че не знам каква съм...изглеждам като ангел на мрака...по душа съм човек а по характер съм съвсем различна.Каква съм???Каква???-запитах се.Тогава чух нежния глас на Джена отново да пее онази песен:
-You must go to the east, go to the west,
The road is rocky and the way is far.
It's a dangerous trail, a difficult quest,
If you want know who you really are...

There are voices all around you,
To comfort and to guide you.
Fathers and teachers,
Powerful creatures.
And a voice that sings inside you.

Or you can turn back around,
Run along home.
Back to the place where your friends are.
Perhaps that is best,
You need the rest.
Who wants to go on a ridiculous quest?

Unless you want to know,
You truly want to know,
Unless you want to know...

Who you really are.

Who are you?

Щом песента спря Джена ми каза:
-Ако искаш да разбереш коя си следвай моите приятели:лисицата-лукавата измамница,мечката-съобразителността ще ти помогне и вълчицата-твоят страх.-гласът изчезна а аз продължих да вървя.