Безкрайна свобода

-Щом казваш...-Таня заподтичвя след нея като държеше една книга и разгръщаше страниците.-Тук пише,че това е добре.Започваш да ставаш нещо като самостоятелна...Ох,неразбирам това чудо!Та докаде стигна с решенията?

- Ако не си самостоятелен роб... те убиват на дръвника - измърмори си изпод нос, докато отваряше вратата и грабваше особено големия лък от ъгъла, където беше останал, после се загледа през прозореца. - Орки са... Ще им видя сметката, убийци...

-Защо непропуснем темата за робите?А тези орки...Да излезем аз съм отляво ти отдасно.Предполагам ще се справим.-Танчето си затвори книгата и се приготви за бой.Скоро небеше тренирала затова щеше да и се отрази добре.

- Защо не... - тя отвори скърцащия прозорец, за да огледа ситуацията навън, както го правеха по... ъ... приказките, не че тези приказки бяха особено приятни. Дракони, ездачи, ездачи и дракони... Истинска битка, но изглежда орките бяха поне малко. Разливаха се потоци магическа вода, лед, огън, каквото ти душа иска. Не си поплюваха май. - Изглежда забавно, има и за нас...

-Ахам...Тогава защо бездействаме?На работа!
Момичетата излязоха през прозореца и започнаха да се бият.Марника на Вейли почти непропускаше мишена,а Таня ги замеряше с ножове.Отдругата страна пък ездачите си показваха мощакато използваха драконите си.Отдолу хора бягаха и се криеха от злите същества.Някои от къщите бяха разрушени,но тежко пострадали хора нямаше.

Ама тия бяха много якички... Направо имаше чувството, че й трябват по три стрели, за да свали някой черен тип... Добре че краката им поне не бяха защитени, а и не владееха магии, като магическия огън например, който се разгаряше наоколо, следвайки ездача, който го създаваше... С тези шега не биваше. Беше малък батальон нападатели... Свършваха бързо... Добре че войниците поне бяха организирани. Но нямаше време да погледа повече, онзи с ятагана, който й беше обърнал внимание хич не беше лесничък за сваляне.

Битката продължаваше без грам почивка.Във въздуха имаше всичко от което се състоеше една битка.А за капак беше и завалял сняг.Мъглата се спускаше над селцето и зятрудняваше битката.Малкита на брой нападатели намаляваха драстично и вече бяха към края си.

- Залегни! - извика й някой и добре, че го послуша, защото над нея прелетяха двама трима ездачи, които ама изобщо май не се страхуваха, че могат да се набучат на някое копие. Май си бяха преценили растоянието, та не се случи.
- Идиоти! - изкрещя след тях след няколко стрели към едни от последните опоненти.
- Винаги - ухили се единия, който се беше справил за нула време. В тъмнината приличаше на онзи от хана, даже май си беше той, но нямаше време за това сега. Заля я вълна чиста магическа вода и се озова на майната си, но изглежда бяха спечелили, не разбираше езика им, за да разбере какво си казват.

-Няма да товоря.-прошепна си момичето.
Започна да се катери по къщата стигайки покрива.Качи се внимателно на него и се изправи.Косата и се разроши от бързината,но това си беше нормално за синуацията и за времето.В едната ръка държеше едно оръжие,а другата я разматаше нагоре-надолу в опит да запази равновесие.Важното за една нинджа е да се задържи на определеното място.Поогледа отново местоположението си и се усмихна.
-Време е за изява.
След това се завъртя в кръг и замери един от противниците си с оръжието.

Вейли се закашля във водата, като се изправи цялата в кал. Те наистина ли не искаха тя да се бие или го правеха нарочно? Изправи се с помощта на лъка и се огледа. Бойното поле вече беше по-спокойно с останалите двама-трима опоненти, та не си даваха зор. Въздъхна, лъкът й беше изцяло мокър, а беше почти невъзможно да го обтегне сух, камо ли сега... Затова се затъркаля, влачейки го след себе си към останалите, които се справяха добре и без нея.

-Лъкът ти е мокър.-отбеляза провиквайки се Таня
-Виждам.
-Добре.Радвам се.
След това тя скокна и след още няколко скачания се озова пи Вейли.Двете вървяха бавно.Вече не се нуждаеха от тяхната помощ,не че преди се нуждаеха.

П.П.:Весели празници и щастлива Нова 2010 гдина. santa

- Ще го сменя... Драконско оръжие е и е много своенравно. Въпреки, че го харесвам... Май не е за мен. Трябва ми нещо по-леко и лесно преносимо - въздъхна и стисна сякаш за последно лъка, висок колкото нея. Имаше предчуствието, че ездачите се напрягаха, когато видеха това оръжие... Може би щеше да го продаде на добра цена... Макар и да се колебаеше...

Щастлива Нова година и на теб, приятно прекарване през останалите празници^^ santa

-Разбирасе.Нещо,което да подхажда на стила ти и на тялототи.В смисъл такъв,че лесно да боравиш с него.
Двете продължаваха да вървят,когато зад тях падна и последния им противник и битката несвърши набързо.

- И така вероятно няма да се влача всеки път. Бави ме, за жалост... - въздъхна, но щеше да търси "обменно бюро" после, сега се чувстваше леко изморена, пък и цялата вир вода заради канала. После се поусмихна - Ще дадат добри пари за него ако го предложа за продан...

-Аз пък мислех защо не го сложиш в някоя банка.Да го пазят ако е прекалено ценен за теб или някого другиго.Имайки предвид богатата истария,която таиш в себе се.Но да не пазваляме мега.Сега е по-добре да си вземеш вана и да си починеш.Утрото е по-мъдро от ноща.
Заяви Таня и се протегна.И тя самата беше изморена от мозъка до костите си.
-Какво ще кажеш да поговорим с онези двамата ездачи.И да ги помолим да ни уредят на работа в двореца?

- В двореца!? Чудя се дали там има нещо по-различно от прислужници - всъщност, тя дори не беше виждала... дворец, а за робите това да си прислужник беше мечта. Сигурно малко преувеличаваха... - Нищо не ни пречи да ги питаме, като униформени знаят по-добре, така казват хората. Но ако е нещо тъпо не.

-Че може и да не станем прислужници.При тази изява може пък да сме ещо като обучаващи се бойци.Все още не е решено и ништо както знаеш.-след това замълча и продълж да върви.

- Може и все пак... чудя се. - щеше да й е интересно да ги питат. Вероятно те щяха да го вземат на сериозно и наистина да порадпитат тук-там за някоя и друг работа, нали?

-Все тая.Важното е да се пробваме.Нищо няма да изгубим освен можеби гордоста си ако ни отрежат.-заиметира с ръце момичето.

- Хубаво, ще ги питаме, щом се покажат. - но ако й предложеха да стане ученичка, така да се каже... щеше да откаже... Или пък ако беше на специално обучение... Да, тази идея й харесваше. - Да побързаме!

Двете тръгнаха навътре към кръчмата,надявайки се двата ездача да са вътре.Но когато отидоха тях ги нямаше.Това от части им развали настроението.Но тяхното мото вмомента беше "Не се предавай".Останаха долу и зачакаха.Покрай тях минаха много хора.От обикновенни селяни до опитни ездачи,но не и тези двама ездача.Какво правеха,че се бевиха толкова много време?Но двете не се предадоха и продължиха да чакат.Заведението вече беше почти празно.Бяха само те и собственика на староприемницата,когато двамата ездачи влязоха втре.Момичетата веднага се оживиха, а ездачите се запътиха към собственика,който бършеше чашите.Тримата си поговориха малко,когато немият ездач се обърн и ги видя.Поздрави ги с жест най-културно и се запъти към тях.Настани се удобно на един стол и се усмихна весело.
-Здравейте
-Здрасти.Може ли да поговорим?-зачекна моментално темата Таня.
Ездача ги погледна предизвикателно и пак се усмихна както деве.
-Разбирасе,но преди това нека дойне колегата ми.
-Добре.

Синекосият се обърна към собственика, като му даде знак, че иска още една чачша от... ъ... гадоста, която пиеше. Поне на Вейли й изглеждаше гадно.
- Как го пиеш това!? - направо й се доповръща, като видя как онзи сипваше нещо сиво в чашата.
"Хм, въпрос на вкус" подсмихна се горчиво немия, от което можеше да се направи извода, че и на него не му е приятно, ама трябва. Чернокосият му приятел се появи като морска буря, целият мокър, странно защо ли и го бутна, за да се настани и той.
- Какво пропуснах? Какво? Какво ме гледаш?
"Мокър си! Какво прави толкова време, дявол да те вземе. Леле, понякога си напълно луд. После ще се караме, те имат нещо да ни кажат"
- Така ли? Добре, тъкмо имаме свободно време.

-Ами...
Зачекнаха темата двете.Но каточели отпреди малко увереноста им беше изчезнала.Затова се спогледоха,но продължиха.Такмо бяха започнали,сега нямаше да се откажат.Поеха си дълбоко въздух и продължиха.
-Искаме да отидем в двореца и да ви помагаме в битките...Такаде с каквото можем и както можем,но проблема е дали ще може да се уреди тази работа и дали ще ни помогнете.
Отново тягосно тишина...Всеки погледна към приятеля си и отново към събеседниците.

- Ти какво мислиш, бе, Рики? - запита единия Ездач, като се почеса по главата. Немият въздъхна, после отпи замислено от своята гадост.
"По принцип винаги приемат хора във всеки лагер или в двореца, разбира се. Анату, нали отначало имаше проблеми?"
Двамата като че ли си заобсъждаха темата сами, минаха направо на своя неразбираем драконски, та на Вейли й писна и им напомни, че разговарят и с други.
- Извинявам се. Но да, стигнахме до заключението, че не е никакъв проблем да поискаш каквото и да е място в двореца.

-Добре!Значи ще ни помогнете.
Зарадва се Таня.Най-после обра новина.Сега ледваха въпросите кога щяха да пътуват е дали трябваши да им помагат вмомента.
-Всъщност много бързо с съгласихте.
Беше промълвила след известно време момичето.