Безкрайна свобода

"Отседнал съм там" беше непознатият глас на ездача, който не можеше да бъде чут обикновено. Беше просто мисъл, също както драконската, свободно чута от всеки, който искаше да го чуе. Бе просто магия.
Самата странноприемница вече започваше да се пълни. Вейли пак досаждаше на ездача, като продължаваше да спори, че да научи драконските букви беше невъзможно.
- Спътницата ти няма ли да слезе да хапне? Не знам, според нас, ездачите, яденето и банята са най-важни след път.. Сигурно не всички хора са такива.
- Вие сте си луди...

В същия момент в староприемницата влезе и Таня.Още щом Видя Вейли отиде при нея.Необърна никакво внимание на събеседника и.Само я погледна и изтърси:
-Огромни са.
Ездача се засмя.Чак тогава им ривлече отново вниманието.
-Да не очакваш да са колкото един кон?
Таня и Вейли го сразиха с поглет,който той пропусна съвсем леко.Взе си чашата с пиво и преглътна.Тогава момичето се обърна към приятелката си и с усмхна,като и тръшна една книга от 280 страници.
-Това леко четиво ще ти помогне да се оравяш сама с компасите.Задръж го.Подарък е.

- Леко ли? - след кратка тишина избухна момичето с ужас. Преди малко беше видяла лично как същия този ездач беше изписал най-малко един роман в писмо. Направо не ги разбираше тези, които щяха да седнат да го четат. - Само за един компас!? Майко мила!
- Спокойно, само с книга не става. Опитай да си помагаш и с това все пак - подхвърли й онзи един от компасите, които май ездачите си даваха безплатно... най-малкото, защото драконите нямаха проблеми с посоките и често споделяха знания с ездачите си
- Ама това е невъзможно...
- На всичко май казва невъзможно, а...

-Както и да е.Това ще ти помогне много.
-Немисля,че...
-Така.Кога започваш?Трябва да прочетеш още една-две книги за ориентиране по звезди и по дървета.
-Какво!
Таня се усмихна щастлива.Сега вече беше в стихията си.
-Ти се шегуваш!
-Разбирасе,че не.Сега да похапнем.

- Отяде ми се - промърмори на масата, в която се беше забила, докато ездачът от другата страна в тъмното се смееше без глас, явно спомнил си някой също толкова отчаян от подобни неща. - Вие яжте, аз ще се тормозя...

-Я стига!Това е елементарно.Ако стигнеш до трудното...
Момичето неказа нищо.Просто Вейли схна какво има предвит.В староприемницата влезе немият ездач и се настани при групичката.Двамата ездачи започнаха да си гледат тяхната работа,момичетата себе си.
-С този се срещнахме преди малко.
-Мхм...
-Не е много разговорлив.Чрез магия общувахме.Така де той ми овореше чрез магия.

- Рики! Ама ти сериозно ли!? - сивите очи на така наречения Анату се впериха в събеседника му от другата страна. - Не преставаш да ме изненадваш... Обикновено не обича да... признава недостатъка си.
- Че какво му е? - веднага изтърси най-възможния глупав въпрос русокоската.
Чернокосият се усмихна леко, като почерпи другия с още една бира.
- Изгуби гласа си... В опит да ни помогне едно време. Дълга история... До преди месеци дори предпочиташе да не ходи на никакви мисии.

-Хмммм...И как така изведнъж се съвзе?Не ли малко странно?
Заинтригуваха се момичетата.Двете от дълго време небяха срещали други хора и сега им беше станало любопитно от историята,която чуваха вмомента.

"Когато има война, не можеш да си седиш вкъщи и да не правиш нищо... Така смятат хората ни... и аз също" подсмихна се безгласно така нареченият Рики и отпи от чашата, за която изглежда си беше благодарен "Естествено... ако бях изпочупен, нямаше и да мога да тръгна... Но един глас не е проблем за ездача"
- Всичко стана заради демоните чайки, проклети птици... Морето не винаги може да е толкова добро...

-Че какво търсихте при морето.Решихте да поплувате малко в солената вода!?Много хора са номерили гибелта си на това място.
Момичето говореше от собствен опит.Там тя беше загубила живота на учителя си.Там един от съотборниците й я предаде.Там се беше разпаднало всичко,което я придържаше жива.А сега научаваше за още такива,които са пострадали там.Самата тя проклинаше морето.

- За ездачите морето е как да се изразя... просто мечта, извор на много произведения. Повечето от нас ходят там с драконите си, за да поплуват и да погледат залеза, който не можем да стигнем. Затова и имаме много села и градове, построени на бреговете. А какво правехме ние там...
"Училището на ездачите е още по-странно място от света ни... Но онзи път сами си бяхме виновни. Накарахме нашия учител да ни заведе да видим какво пък му е толкова на морето... А каквито си бяхме откачени, аз и още двама-трима се измъкнахме през нощта, вече и аз не помня защо. Така, докато изследвахме "великите" пещери... Ни нападнаха демоните-чайки. Аз имам водна магия, та мислех, че ще ги уплаша с вода... Но не стана." синекосият поклати глава, всъщност доста добре си спомняше оня ден. Но, естествено, не беше от най-добрите му дни.

-В случая вие сте си го натресли.
Момичето започна да се храни накорем.До нея Вейли разгръщаше книгата с недоволство.Вечерта продължи да преминава тихо без никакви препядствия.Толкова спкойно,че човек да му се отще спокойствието.

Анату се огледа във вече притъмнялата странноприемница, после кимна на другия.
- Сигурно другите са дошли с новините. Дано са добри. Отивам да проверя... После ще обезопася северния вход. Ще те чакат при южния. До после.
- Как изведнъж се разбързахте...
- Ами, то мързелът е голяма работа, ама все някога трябва да се поразмърдаш... важи и за книгите.

Това беше като удър под кръста.Вейли се ядоса и щеше да заспри,но се отказа.До нея Таня я погледна и се намръщи.
-Какво?-попита я Вейли.
-Ми нищо особено.Просто като заспориш с някого или си защитиш мнението причаш като другите.А не като...кокто ти се опеделяш.-накрая измъдри.

"Не му се хващай, на времето ние го карахме да чете за компаси, карти и така нататък, каквото ти хрумне. Точно той да пуска подобни коментари си е почти смешно..." онзи допи бирата си и като че ли вече изглеждаше по-напрегнат. "Вие накъде всъщност отивате или... да не питам?"

-Тръгнали сме към царството на ездачите.Разбирасе за работа става въпрос.Неможем да живеем на фотосинтеза.
Таня вдигна ръце и продължи с яденето си.

"Разбирам" изглежда си се замисли или по свои си проблеми, или за ситуацията в самото царство. После се усмихна, изглежда си му беше навик и изпи остатъка от пивото. "Тогава приятна почивка тази вечер. Трябва да вървя и аз"
- Хъ... Лесно им е на тях, да си пазят тъпата врата... - промърмори пак момичето, но без злоба

-Хммм....колко любезен тип.Имаш ли нужда при четенето или подразбирането в тази книга?

- Ще видиш резултата при следващото използване на компас... Аз посоките не знам, пък това... - пък и очевидно щеше да си чете цяла вечност. Можеше да стане и по-лесно, ако беше попитала някой, но все още считаше, че не й трябва...

-Май нямаш страст към компасите.Жалко.Е какво е твоето хоби?Освен можеби лъка?

- Не съм мислила за подобно - затвори замислено книгата след като се замисли, после се огледа за някаква подсказка, но не успя да намери - Сигурно си нямам такова... все още, ако някога ще проимам. Или го имам, но не знам, че е такова.

-Няма да е зле да си намериш.Така ще разпускаш.Навремето аз харесвах плуването,но вече няма топли извори където да го практикувам и май съм забравила какво е плуването.-натъжи се момечето.
След това се чу рев на дракон и крясъци на селяните.Земята се разтресе,а всички останали войници в заведението скокнаха на крак.Отново всичко се разтресе.Ревовете на драконите продължаваха.
-Е,май хобито ще почака...

- Вече се чудя ездачите имат ли си друго хоби освен войната... - нямаше начин да не е... война, нали? Те рядко празнуваха, а празниците им, както еше чувала, все бяха свързани с военни победи или загуби. Шашав народ... Но тяхна си работа, щом се разбираха така...
Беше си забравила лъка горе, затова само се изправи напрегнато, докато странноприемницата набързо се опразни. Защо в заведението не даваха хубави ножове, поне за защита...

-E?Как ще действаме?-Таня реши,че Вейли ще реши най-добре.

- Нямам оръжие, а без него не се чувствам защитена. Не съм сигурна обаче, че те биха ни приели добре, ако се намесим... И все пак... - тя се отказа и тръгна по безкрайните стълби да си вземе проклетия лък. Ами ако вземеха да нападнеха или запалеха хана, те трябваше да останат навън, а после?