Безкрайна свобода

- Разбира се, че да. Не че го каза направо, но поне така.. ми се стори. - ако се замислеше повече, може би беше така... Голяма част от думите му не можеше да имат по-друго значение. - И сигурно е прав, постоянно все това ми е в главата.

-Не си губи огава времето с него.Той незаслужава.А и като се върне ще съжали че е направил така.
Тя се засмя злобно и стисна силно чашата която се счупи.
-Опа...

- О, той е един от многото... Ездачите са такива - поне така й се струваше, когато се криеше от тях. Всичките си приличаха по някакъв странен начин и се различаваха... Много. Не знаеше как да го опише. - Пък и той сам си го каза... Бил много дърт

-Но ти не си дете!Всъщност на колко си?-попита все още ядосана.

- Всъщност съм си... дете... В сравнение с него, горе-долу... На петнайсет съм. - спокойно остави своята чаша на масата, за да не я изпочупи от стискане. Някъде по-надалеч ревът на дракона отново отбелязваше началото на кратката битка. Снегът, избухнал от нечия магия бе довян дори до къщата, като се полепи по прозорците

-е упона започна!Ще им помогнем ли?
Вече беше изправена и готова за битка.

- Не че са много закъсали - предполагаше, макар и да бяха... колко? Двама? Ако смятаха доктора - трима. - Ще видиш, че ще свършат за нула време, но ако искаш... защо не...
Нова порция ужасно заслепяваща бяла и избухлива магия понесе и още сняг... Не, не бяха чак толкова далеч изглежда.

-Дай да се включим към купона вместо да стоим тук.Ще е по-забавно.
Беше хукнала към бойното поле с невероятна скоост.отбягваше магиите и тръгваше да напада.Харесваха и препядствията.

Вейли предпочете да се качи на покрива, за да има по-добра видимост. После обтегна лъка и си позволи да огледа бойното поле... Русокосият ездач просто си стоеше там с разперени ръце, сякаш се молеше на нещо, земята около него сякаш се беше нажежила до бяло... Тя наистина си беше бяла... По някой път избухваше точно под краката на съществата. Мощно, гърмящо и твърде ослепително. Саку си знаеше работата дори без лък.
Колкото до онзи с коня - той приличаше на малко луд. Конят се вихреше между враговете, някои от тях падаха от меч... Някои, които докосваха ездача бяха ударени като с ток. Падаха и сякаш се стопяваха. Грозна гледка, странна. При такова развитие се надяваше да не уцели някой от нейната страна.

Таня от своя стана използваше всичко под ръка.ХВЪРЛЯШЕ ОРЪЖИЯ РИТАШЕ ГО И ТЯМ ПОДОБНИ НО НЯМАШЕ ПОЛЗА

"Стреляй, стреляй" - момичето вече се нервеше. Винаги си избираше някой, но като мълния покрай този някой минаваше този Лави, докосваше го и онзи падаше. Как, защо... Тя си нямаше и на представа точно както си нямаше и на представа как работят тези избухливи бели светлини от страна на Саку. Да, те бяха опасни... странници. Успя да оцели един, той залитна и продължи да си ходи. "По дяволите"
- Дай малко повече сила, Вейли - направи й забележка Саку, достатъчно силно, че да може да го чуе.
- Ъ, хай...

-По-бърже.
Действията се развиваха бързо като в сънищата и сед тях.

- О, не е нужно да си пропиляваме удоволствието - конят прелетя още веднъж. Понеже калпавото острие на меча се беше счупило Лави само се навеждаше и докосваше враговете си със странна усмивка. Един по един те започваха да потрепват ужасяващо и после... все едно се стопяваха по най-болезнен начин.
- Хайде, хайде, знаем те теб - измърмори му Саку и с още едно остро движение причини още две ужасно заслепяващи бели експлозии. Двамата се държаха така, все едно са на площадка за тренировки.

Таня стоеше и незнаеше какво друго може да направи.Това беше чудовище с главно "Ч".Болката отново се беше появила и това допълнително я разсейваше.Неможеше да се бие както преди.Вмомента каточели само се пречкаше весто да помага.Каква глупачка.Не се отместаше от там а всеки момент щяха да я уцелят.

- Внимавай! - почти й се скара русокосия като отново направи своето рязко движение сякаш сечеше с меч, който не съществуваше. В това време конят вече се приближаваше насам и една стрела летеше отклонена от пътя си заради вятъра.
- Остави на нас, тези двамка са последни - конят налетя на единия, в който като по чудо беше попаднала стрелата, за да ездачът да го докосне и стисне, изглежда му косваше повече усилие от онези, които само беше докосвал и убивал

-Да не намекваш че съм безполезна?
Крещеше докато се изправяше.

- Не, виждаш ми се само малко отпаднала.
Пък и ако съдеше по доктора, за това нямаше лекарство. Той вече беше преценил, колкото и да беше сляп... Така че, е, нейна сиработа, ако искаше... Лави се махна от жертвата си, която вече падаше, набодена от още една стрела. Другото същество беше обградено от бялата светлина, която не се забави и избухна още по-силно заради размерите на съществото.

-А като си помисля че имах добри намерения.Надутко!-изкрещя му тя.
Объна се кръгом и тръгна към къщта.Нито веднъж не се обърна дъ иди как продължава битката.Кой побеждава и кой губи.Гордстта и я засепяваше прекалено много в тази ситуация.

Саку й се усмихна, и се съсредоточи върху оказването на помощ на другия ездач. Май не го интересуваше особено, но кой знае. Обикновено тревогите не им личаха. Момичето горе спря да стреля. Сега можеше да оцели един от тях, а после докторът добре щеше да й мърмори докато не се махнеше... Искаше да поддържа приятелство поне с него...

-Здавейте отново докторе.Как сте?Вече сме двама изритани.-зпочна да му говори като малко дете.-Много са надути!

- Да, такива са... Изнервени са, ако питаш мен, обикновено внимават какво говорят. - знаеше много добре колко по-спокойни са по принцип всички. Дори да се биеха с усмивка, не можеше да няма напрежение, нали? - Ако им се удаде случай да се сетят после ще има вълна от извинения, не се тревожи

-Та те сигуно вече не ме помнят.Ще направя чай.
Взе чайника и отиде до чешмата.Навън все още се чуваше сражението.

- Помнят и още как - момичето се хлъзна по покрива долу. - Нищо че изглежда, че не е така. Вече ги видя какви са странни... И не само те. Никога не съм срещала нормален човек-ездач.. Дори момичетата...

-Предполагам.
Беше еднала на пода и чакаше чая да стае готов.Същевременно продължаваше да се цупи.

Отвън май вече привършваха. Някой извика доктора, поне той излезе като вихър, явно чул някой. Караше се по пътя с нещо от типа "Аз казах ли ти да внимаваш с ръката?"
Русокосото момиче поклати глава и продължи да мие чашите. Когато се намираше на работа нямаше нужда да мисли за проблеми и подобни.