Безкрайна свобода

-Прекалено много го впрягаш.Живей за момента.Поне така го пише в книгите.
Вдигна учудено ръце и се опита да се усмихне.

- Забрави, че още не мога да чета като хората - усмихна се момичето като май се беше отказала от храната, май не й беше до това сега. Затова подостряше изтъпените по-рано стрели. - Невъзможно е да знам такива мъдрости

-За всичко си има време и място.Нека да тръгваме.
Тя се изправи и тръгна към изхода.Нмаа повече време зе губе.

- Хай - кимна русото момиче и се изправи след нея оставяйки работата за после. Все имаше време и за това, нали - Най-после е време.

-Навн вемето беше судено и мрачно като в приказка на ужасите и естествено те баха главните героини в него.Действиео се развиваше бързо както и духаше леденият вятър.Луната се беше скрила зад облаците сякаш се криеше от Земята.Двете момичета пристъпваха бавно но сигурно.Небиваше да се изгубват в мрака,който ги следеше и мъчеше да ги привлече към гибелта.
-Ще бъде дълга нощ.

- Определено - спокойно отвърна другото момиче, докато бучеше с дългата си тояга снега наоколо, за да не пропадне случайно каквато си беше късметлийка. После хвана здраво лъка, в момента само парче дърво с корда и приведе глава срещу вятъра. - Минало-заминало...

-Май не ти е кеф да разговаряш с мен.Дъжиш се доста как да кажа...студено.
Поде една тема.

- Защото и времето е студено... - в известна степен това бе причината, но имаше и още една... Замисли си преди да успее да я изрази - на "отшелниците" им трябва време да се сетят как точно се говори.

-Предполагам...и все пак...-мислешеси искаше по някакъв начин да и обясни мислите си но незнаеше подходящите думи.Незаеше как точно да ги изрази.Въздъхна раздразнено-Накъде каза е пътя към твоя приятел?-смени темата.

- Хм, по принцип на изток, където им е щаба, ако изобщо са го изпратили на мисия - твърде вероятно беше да е в царството на драконите, нали? Все пак един ездач рядко обикаляше един и същи маршрут, само ако нямаше достатъчно хора... Но онзи странният беше бил тук цели четири месеца и тя се беше крила от него... - Докторът там може да каже със сигурност кой къде е.

-Е вече си знаем пъя.
Двете тръгнаха натам оставяйки малки следи в мекия сняг.

Някак не й се искаше да приближава, но добре... Това беше заради самият доктор... Изглеждаше страшничък... Всъщност май всички доктори бяха страшни. Този ден къщата изглеждаше празна. Обикновено имаше дим, но сега - нищо. Сякаш нямаше никой, а не можеше да е така. Пред вратата беше завързан доста як жребец - някой бе дошъл от доста далеч.
- Тези хора спят ли някога - процеди през зъби. Искаше да види само доктора, не цял полк юнаци... Въпреки че сега беше само един, изглежда.

-Спокс.Няколко души по-малко или пвече няма значение.Такаде за мен.Ще влезем и ще поговорим.
Усмихна се вежливо за да успокои себеси и нея.Ваче беше ден.Слънцето беше високо изгряло а вятъра спокоен.
-Е?Ще действаме ли?

- Става. - успя някак да мине през снега до вратата, те нямаха никакво намерение да го ринат... Както винаги... Ако съдеше по единия и неговата работа, изглежда и другите бяха такива... Или поне войниците. После вдигна ръка, за да почука, както трябваше, но вратата се отвори сама, за да се появи собственикът на коня. Ездачът, разбира се, не я очакваше, но бързо се окопити.
- Охайо - поздрави накрая и без да губи време се запъти към коня си. Странни хора...

Таня придърпа приятелката си към себеси и и зашушука в ухото
-Защо неказа че ездачите са толкова...красиви?
След това се обърна към ездача за да го разгледа по-добре.
-Сигуно и твоите приятели са красиви толкова много.

- Не познавам... грозни ездачи.. - замислено отвърна, гледайки как онзи се оправяше с инатливия кон. Може пък да беше заради драконите... или просто те си бяха такива като народ, нали? Е, разбира се имаше си изключения, но дори и да й го натякваха, тя не вярваше.
- Вейли-чан, охайо - безпогрешно я разпозна и слепият доктор след като застана на вратата и замислено се опита да разбере кой още присъства. - Сблъскахте се с Лави-кун вече?
- Той ли? Нещо такова...

Таня глеаше Вейли и доктора.Неискаше да им се меси в разговора.

- Влезте, остана малко чай... В днешно време доста повече.
- Не се жалвайте, сенсей... Само заради един, няма нужда - беше успокоил коня доста бързо. Ненормално бързо за обикновен човек, сега беше спрял пред вратата. - Не го слушайте, говори само глупости от едно време насам. Сигурно остарява.
- Лави-кун, мери си приказките. Нали бързаше? Къш!

-А казваше че може да имаме неприятности-змънка под носа си.

- Вече не знам... - определено вече знаеше, че с тези не може да се оправи. В един момент изглеждаше опасно, после не... После й светна, че още не е питала, ако питаше сега нямаше нужда и да отсядат дори. - Лави-сан, тук ли обикаля един ездач... Висок, рус... Не знам как да ви го опиша.
Онзи на коня замислено я огледа, сякаш търсеше нещо, което да му подскаже за кой става дума, погледът му се спря на лъка.
- О, сигурно говориш за Саку... Ако тръгнете още нататък по линията все ще го стигнете. Тръгна доста по-рано днес на патрул.
- .... Винаги без късмет, а...

-Е май ще отложим чая за по-касно.
оади се вече настанена на един стол в стаята.

- Ще се върне ли.. тук? - в момента, в който го казваше, искаше й се отговорът да е "не". Не можеше да... какво щеше да му каже? Нямаше нищо за споделяне с него.
- Ако го изчакате до обяд - да - прецени ездача и се усмихна - А мога и да го повикам още сега.
- Не! Не, няма нужда... Не е толкова важно. - той отново я перна с кяфаво-сивия си поглед, усетил, че нещо не е наред, но нищо не каза.
- Ваш проблем, госпожице.

-Всъщност товае много добра идея.И ще сме ви благодарни.Ако искате дори мога да ви предрожа.
Намеси се Таня като Се усмихна лакому.
-Така де заради ниго дойдохме.Не беше ли така?

- Аз нямам нищо против - спокойно наведе глава ездача в отговор, за него това да търсят Саку май беше напълно нормално. Сигурно често го търсеха, за да говорят с него, той поне можеше да изслушва и да дава простички съвети, ако се налага.
- Добре. - промърмори русокосото момиче след малко. Може пък докторът да й дадеше съвет как да започне разговора със... Саку? Странно име.
- В такъв случай ще се наложи или да останете и двете, или само една да дойде. Тук има само един друг кон. Моят, Копърхед, малко е инатлив. - и конят понечи да го ухапе.

-О,ами добе.Както реши коежката и та тябва да си каже мнението.
Заговори Като се усмихна вежливо.