Безкрайна свобода

- Акисаме-сенсей... Не мисля, че ще ни позволи всъщност... Ако ще му помагаме всеки ден ще се налага да се срещаме с инатливи вечно интересуващи се от всичко ездачи... докато битката не свърши. Тогава ще дойдат новаците.

-Това за теб проблем ли е или е друга причината?-Таня намекваше за вчерашния разговор между Вейли и ездача.

- Добре де, може и да е друга - измърмори тя след малко и млъкна за неопределено време. - Но пък и това, което казах преди малко си е доста основателна причина за мен

-Еми добре.-тя се изправи и отново се намести някъде-Утре ще тъгнем.Може да потарсим някое по топло място и с повече хора.-довърши обнадеждено мисълта си.

- През зимата топли места няма - усмихна се леко, после се замисли. - Най-много хора има в крепостите и замъците... Но там единствената работа се върти отново около войниците... Е, утре ще видим тогава.

-Добра идея.А сега вече оже да се спи на споойствие.

- Хай - съгласи се момичето, пък ако решаха да отидат в някой дворец - то това щеше да им е последната спокойна вечер може би. Не, едва ли...
Сутринта също премина тихо, макар че ездачите се бяха събудили вече. Във всеки случай вече имаше закуска на масата, а доктора беше изчезнал. Момичето завари само все още спящия, намръщен и недоволен Лави на своята си пейка. Когато Вейли затвори вратата на стаята той отвори очи.
- А, ти... - промълви и пак ги затвори намръщено.

-Май все още е в лошо настроение.
Отидоха да закусват тихо-тихо.
-Може да идем при Хет-Хет.

- Щом казваш, не го знам това място или този човек. - седна с въздишка, обидена на ездача, на който никак не му пукаше, естествено. Дали щеше да си върне настроението изобщо? Кой знае...

-Това е момиче.Запознах се с нея когато ми направиха раната в корема.Тя е като фурия.-започна да я хвали.-Не си срещала такав човек.Такаде тя не е чодек а дете-демон.

- Звучи добре - спокойно каза тя, но изглеждаше доста замислена
- Че кой демон не е фурия - измърмори ездача от което стана ясно, че ги слуша може би нарочно.
- Я се махай ти, отивай да си пасеш коня.
- Ха, друг път, добре, няма се меся повече.

-Много е мила.Но преди да те опознае...ще рзбереш сама.
Засмя се притеснено.Сигурно бе голямо бедствие.

- Ако не й се натрапваме тогава, може и да отидем.
- Значи сте зли?
- Казах ти да млъкнеш!
Лави отвори отново очи и отново им се намръщи. Вероятно за него демоните бяха по-скоро зли създания, което си беше естествено... Или не беше това проблема?
- О, я стига, просто питам с кои се е замесил стареца нищо особено.

-Край!
Таня стана и се надвеси над Лави.Беше се ядосала много.С два пъста му стисна силно носа и започна да му върти главата наляво и дясно.Момчето от своя страна охкаше.
-Това че е демон незначи че е лош и че чичкото се е замесил в проблеми!А означава да спеш да обиждаш другите около теб!Ясно?!

- Че с какво съм обидил пък сега? - заяде се той, стискаше и отпускаше едната си ръка и Вейли се обзалагаше, че му се иска да ги нарани както вчера правеше с онези чудовища

-Била зла!Та ти не я познаваш!-продължаваше да крещи.

- Че това обида ли е? Когато кажеш демон хората обикновено свързват това с Черното царство. И питах дали случайно не сте врагове. Помислих я за сестра на Саку първия път, но след като се оказа, че не е си помислих, че пак се е забъркал в нещо глупаво..

-Оф...
тя го пусна.отиде до масата и взе малко хяб.
-Яж и мълчи щом няма да спиш.

- Защо да спя, виж колко е късно вече - измърмори отново, но и не пожела да яде, още повече сърдит.
- Всъщност, как се справяте в това ваше царство ако всички сте такива?
- Няма да ти се наложи да видиш, хлапе, "дъртото" те изостави.
- Подслушвал ли си? - вледени се онази веднага, а той й се озъби.
- Спокойно, всички ездачи имат връзка помежду си и с драконите... Лесно разбрахме... - о да, наистина целеше да я ядоса, така ли? Поне беше ранен сега...

-Уау.не ти блазя.Добре че мен ме е нямало в азговорите им.
Тя си седна на мястото и продължи да закусва.

- Е, Саку реши да го сподели... Обикновено всеки може да се абстрахира от връзката и да говори насаме... Но защо ли не го направи? Може би ни предупреждаваше за нещо?
- Ще видиш ти какво те предупреждава - изръмжа му насреща русокоската, която се беше вече изправила. Той настръхна като кученце и се ухили.
- Интересно, от теб ще бягам.

-Жалко че нямам пуканки.Кога ще тръгваме Вейли?

- Веднага - ръмжеше тя докато се опитваше да докопа онова същество, което с лекота вече седеше надолу с главата от тавана и й се плезеше. - Затова казвам, че не мога да издържа тук и ден!
- Нима? Но ти го помоли да те вземе със себе си поне до замъка... "Моля те, моля те..."
- Млъквай и слизай, глупаво дете!
- По-добре от дете като теб...

-Как ли се търят сами?
Чудеше се докато излизаше от стаята навън при снега.

Докторът подготвяше коня за път, явно ездача нямаше да издържи и той тук ден-два. Но щом докторът го пускаше, значи си беше наред.
- Добро утро - поздрави без да се обръща да не би инатливия кон да го ритне